Полша и Унгария искат пари в брой, преди да се съгласят с целта на ЕС в областта на климата
AFP, Michel VIATTEAU
Полша и Унгария заявиха, че защитават националните си икономики, като отхвърлят предложението на ЕС за нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., цел, която друга противопоставяща се страна нарича "екологична истерия".
Лидерите на ЕС не успяха в четвъртък да наложат целта за така наречената въглеродна неутралност до средата на века, на фона на противопоставянето на зависимите от въглища Полша, Унгария, Чешката република и двусмислената позиция на Естония, която разчита на петролни шисти, също значителен източник на парникови газови емисии.
Полският премиер Матеуш Моравецки миналата седмица във Варшава призова за "справедлив" преход към нулеви емисии, тъй като въглищата остават основен източник на енергия за Полша.
"Ние не искаме ситуация, в която грижите за световния климат да са за сметка на полската икономика", каза Моравицки.
"Полските предприемачи не могат да понесат разходи, които са несъразмерни с потреблението на енергия и причинените от тях емисии на CO2," каза той, като по-рано призова Европейския съюз да предложи "подробен пакет от компенсации" за намаляване на емисиите.
Унгария прие подобна позиция, като настоява, че целта за въглеродна неутралност до 2050 г. "ще наложи огромна тежест върху унгарската промишленост".
Будапеща съобщи, че "няма да може да подкрепи целта на ЕС", докато не разберем колко финансиране може да предостави Европейският съюз за модернизацията на индустрията".
Унгарският премиер Виктор Орбан заяви пред репортери, че от една страна Будапеща е съгласна с целта от 2050 г., но тя не може да се ангажира с нея, докато не бъде постигнат план за финансиране.
"Така че нека започнем да говорим за пари!" каза той, добавяйки, че "ние сме отворени, ще преговаряме". В Чешката република министър-председателят Андрей Бабиш критикува усилията за поставяне на по-строги цели в областта на климата като "екологична истерия", пише в съобщението на Hospodarske Noviny.
Той предложи ЕС да задължи нечленуващите държави да се придържат към целите за емисии.
- Руски въглища -
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, бивш полски премиер, чиято либерална политика се сблъсква с националния популизъм на партията "Право и справедливост" на Моравецки (PiS), изрази само приглушената критика към хода на Варшава.
Доналд Туск каза, че Morawiecki може да бъде "по-чувствителен" към целта на ЕС за климата, като се има предвид нарастващата зависимост на Полша от руските въглища и факта, че смогът, свързан с въглищата, убива хиляди полски живота всяка година.
"Няма съмнение, поне официално, че полското правителство блокира" целта за нулеви нетни парникови газове до 2050 г., каза Туск, добавяйки, че Варшава иска само "повече време, за да помисли за всички последствия за икономиката".
Реакцията на противопоставянето на Полша на позицията на Моравецки беше по-изразителна.
"Това е неразбираемо и вредно решение за Полша и ЕС", заяви Ян Грабец, говорител на Гражданска платформа (PO), основната опозиционна центриска партия.
Той призна обаче, че финансовите въпроси са "важни", преди да подчертае, че делът на възобновяемата енергия в полския микс е намалял от 2016 г. и че правителството на PiS блокира развитието на вятърната енергия, докато вносът на руски въглища е във възход.
Той също така нарече този ход "политическо изчисление, свързано с (общите) избори, предвидени за октомври.
Както новата прогресивна Пролетна партия, така и полските Зелените заявиха пред AFP, че позицията на правителството е "против интересите на Полша“.
Преводът е публикуван в Бюлетин на Центъра за изследване на Балкански и черноморски регион