Затварянето на беларуското небе ще вдигне цените при въздушния транспорт

Заобикалянето на страната ще удължи и оскъпи всеки един полет с хиляди долари, казват експерти

Икономика / Свят
3E news
893
article picture alt description

Кризата в отношенията между Беларус и Запада се разраства с всеки ден. Проблемите с автотранспорта вече са факт, след като редица авиокомпании както от Европа, така и от света, вече обявиха, че спират полетите си до Беларус, както и преминаването през въздушното й пространство. Засега не се знае дали това ще продължи или проблемите ще бъдат разрешения. Ако обаче се случи първото, това по всяка вероятност ще доведе до поскъпване на въздушния транспорт, поне между някои дестинации, което се отнася както за товарния, така и за пътническия.

Губещи при всички положения ще бъдат всички засегнати държави и авиокомпании. От една страна Беларус ще загуби сериозни суми, които получава като такси за прелитане през въздушното й пространство. От друга заобикалянето на страната и удължаването на маршрута на рейсовете ще доведе до повече разходи за европейските и други авиопревозвачи. Което пък ще повиши цената на самолетните билети и превоза на товари. Също така ще удължи и времето на полетите, което пък носи най-малкото повече неудобство за пътниците.

Не на последно място трябва да добавим и кризата около коронавируса, а авиотранспортният бранш все пак е един от най-засегнатите сектори на световната икономика. А и беларуската криза идва в момента, в който въздушният трафик аха започна плавно да се възстановява.

Решението на ЕС да затвори летищата и небето си за беларуския национален авиопревозвач „Белавия“ поставя компанията на прага на банкрута. В същото време самолетите й по трудно ще достигат до други дестинации, като Турция и Египет, например, пише руското издание „Коммерсантъ“.

Според данните на Евроконтрол в рамките на 7-те дни, предхождащи инцидента с полета на Ryanair, границата между въздушните пространства на ЕС и Беларус са пресекли 2 500 самолета, включително транзит. От тях 419 са били на „Белавиа“, която средно на ден изпълнява по около 60 рейса до и от държави от ЕС. От всичко това става ясно колко лошо ще се отрази на компанията разрива в отношенията на Минск с ЕС и Запада, както и затварянето на небето над Беларус за редица други авиокомпании.

Най-големият губещ от подобен сценарий ще бъде държавната компания „Белаеронавигация“, която обслужва прелитащите транзит и изпълняващите рейсове от и до Беларус, смята изпълнителният директор на базираната във Вилнюс консултантската компания Friendly Avia Support Олександър Ланецкий. Според него годишният приход на „Белаеронавигация“ само от обслужването на транзитно преминаващите над Беларус самолети възлиза на 60-70 млн. долара.

Съответно това би бил само един от ефектите на затварянето на беларуското небе за европейските авиокомпании. А индикация за такова все пак има. ЕС вече е изпратил запитване до Международната организация за гражданска авиация (ICAO), а за днес е насрочена среща на държавите участнички, на което да бъде разгледан този въпрос. Според експерти обаче въпросната организация много трудно би взела такова решение. „Не изключвам, че в крайна сметка забрана за използването на беларускот въздушно пространство няма да има. Когато анализират последствията, ще стане ясно, че всички ще загубят от подобно решение“, казва Фьодор Борисов от Института по икономика на транспорта и транспортна политика към московския Национален изследователски институт „Висша икономическа школа“.

Мнението му съвпада и с това на Олександър Ланецкий, който отбелязва, че за последно ICAO е взимала решение за затваряне на небето на някоя държава през 2011 г. заради войната в Либия. „Сега, отчитайки състоянието на авиационния сектор, подобна стъпка би означавала колосални загуби за превозвачите, това би бил изстрел в крака“, казва той.

Ланецкий припомня и че небето над Западна Украйна все още е затворено за западните авиокомпании. Така, ако им бъде забранено да летят и над Беларус, това ще доведе до още по-големи разходи за превозвачите. Той дава пример с карго полетите между Китай и ЕС. За тях заобикалянето на Беларус ще означава допълнително кацане за дозареждане с гориво, тъй като наличното няма да стига. В същото време само разходите за един час допълнително време във въздуха означава между 2 500 и и 20 000 долара поскъпване на всеки полет в зависимост от типа самолет, с който се осъществява. Според експерта по-вероятно и реалистично е някои държави едностранно да блокират полети над Беларус, а не това да бъде решение на международна организация. Ланецкий дава пример отпреди няколко години, когато Украйна забрани на руските самолети да прелитат над нейна територия, а Русия – на украинските.

В същото време шефът на Friendly Avia Support отбелязва, че в рамките на последната година Минск се е превърнал в основен хъб за целия регион на ОНД. „Броят на полетите към Европа се увеличи от 25% преди пандемията до около 50 на сто“, казва Ланецкий.


 

Фьодор Борисов от своя страна предупреждава, че всеки обход ще удължи полетите и ще повиши цената има, което означава поскъпване на билетите за пътническите рейсове. Дава пример с полетите от Русия до Южна Европа. „След затварянето на украинското въздушно пространство самолетите започнаха да летят не по най-оптималния маршрут. Ако се затвори и беларуското, за да се стигне, например, до Черна гора, ще трябва да се прави още по-неудобната обиколка над Балтийските държави. Това ще увеличи с 15 до 30 минути времето за полета, което неминуемо ще се отрази и на цената на билетите“, предупреждава Борисов.

Подобно нещо вече се случи преди години и засегна и българските пътници. Когато Украйна затвори въздушното си пространство за руски самолети, полетите започнаха да се изпълняват именно над Беларус, тъй като редовните между София и Москва се извършват съвместно между „България Ер“ и „Аерофлот“, което удължи времето с 20-30 минути, а билетите поскъпнаха. По подобен сценарий се развиха нещата и с чартърите, превозващи руските туристи предимно до Варна и Бургас, особено що се отнася за рейсовете между европейската част на Русия и българското Черноморие.


 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща