НАЧАЛО » българия

WWF: Борбата с климатичната криза изисква радикална реформа в земеделието

Селското стопанство причинява 1/4 от емисиите парникови газове в света

fb
3E news
fb
02-08-2019 02:59:00
fb

В навечерието на 50-ата сесия на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC), на който трябва да бъде одобрен Специалният доклад за изменението на климата и земята [1], WWF алармира, че без радикална трансформация в начина, по който използваме земята, няма как да предотвратим настъпващата климатична криза. Подсекторите в земеделието допринасят за около една четвърт от глобалните емисии на парникови газове. Основният им произход е от използването на торове и гориво за обработка на почвите, опакови за пакетиране и охлаждане на готовата продукция, както и от отпадъчни и разлагащи се продукти от животновъдството. Освен това при оран се отделя огромно количество въглероден диоксид (СО2), складиран в земята – нещо, което към момента не е включено в оценката за отделяните от сектора вредни емисии.
 
На 8 август Междуправителственият панел ще публикува своя доклад за връзката между земята и климатичните промени, който е поредният специализиран труд на глобалната научна общност, доказващ огромното въздействие на човешките дейности върху планетата. Документът ще даде препоръки за реформи в земеделските практики, които да спомогнат за ограничаване на емисиите парникови газове.
 
„Добрият избор как да използваме почвите е от ключово значение за справяне с климатичната криза. Трябва да видим бърза и рязка промяна в земеделския сектор, както и сериозни съкращения на емисиите, отделяни при изгаряне на изкопаеми горива. Само така ще успеем да постигнем целта на Парижкото споразумение и да задържим
покачването на глобалните температури на равнище до 1.5 °C“, коментира д-р Стивън Корнелиус, главен съветник на WWF по въпросите за изменението на климата.

Над една четвърт от заложените действия за климата до 2030 г. са свързани със земята – от борба с намаляване на емисиите, предизвикани от обезлесяването и деградацията на горите, до подобряване на селскостопанските практики. Потенциалът им обаче е много по-голям. Безорното земеделие, например, може да доведе до спад на емисиите в сектора с над 50 %. В тази връзка WWF призовава държавите да приемат интегриран подход за справяне с въглеродните емисии в земеделието и подкрепя всички практики, които водят до увеличаване на почвеното благородие и опазване на биоразнообразието.
 
България също трябва да поеме своята отговорност в глобалната борба с климатичните промени. На първо място трябва да се откаже м от плановете си за увелич аване използването на  дърва за огрев за локално отопление с 44 % до 2030 г . без критерии за устойчивост. Това би изправило пред сериозен риск нашите гори във времена, когато ще имаме огромна нужда от устойчиви на климатичн ата криза горски екосистеми. Освен това трябва постепенно да се откаже м от въглищата и да увеличи м дела си на ВЕИ в производството на електроенергия.
 
„Окрупняването на земеделския сектор у нас, производството на монокултури и използването на повече горива и торове през последните десет години доведе до 25-процентно увеличение на емисиите от този сектор“ , коментира Георги Стефанов, ръководител практика „ Климат и Енергия “ във WWF България. „Най-лошото обаче е, че нивата на хумус в българските почви отново спадат, а от там и почвеното благородие, което земеделските производители компенсират с повече торове и обработка. Така се получава порочен кръг, който унищожава биоразнообразието, причинява опустиняване на почвите и води до обезлюдяване на селските региони.“

 
Моментните нива на експлоатация на земята са много високи. Обичайният бизнес модел вече не е вариант и ако не го променим, натискът върху екосистемите само ще се увеличава, предупреждават експертите на WWF. Стъпка в посока устойчиво управление на земята би била от решаващо значение за климата. Освен това тя би допринесла и за постигането на други обществени и природозащитни цели като ограничаване на изчезването на биоразнообразие и подсигуряване на продоволствена сигурност.

 

 

[1] Специален доклад за изменението на климата, опустиняването, деградацията на земята, устойчивото управление на земята, продоволствената сигурност и потоците на парникови газове в земните екосистеми

По статията работи:

Маринела Арабаджиева