57 на сто от хранителните отпадъци у нас са от домакинствата
До 2030 г. трябва да ги намалим наполовина, целите не са задължителни, реалното количество на хранителните отпадъци все още е обект на проучване и на европейски ниво.
Близо 500 000 тона са хранителните отпадъци в страната през 2018 г., показват данни в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г.. От тях 57% от хранителните отпадъци са от домакинствата. Останалите са от сектора на производството и преработката. До 15 март планът беше представен на обществено обсъждане в сайта strategy.bg.
В отпадъците от домакинствата не се включени хранителни отпадъци, които може да се съдържат в „ситна фракция<4см“ на битовите отпадъци. Всеки от нас произвежда 94 кг хранителни отпадъци на година, показват данни от 2016 година. Докато средното количество на човек в страните-членки на ЕС е 173 кг. Въпреки че произвеждаме по-малко не означава, че събираме и използваме този отпадък по най-добрия начин. Проучване на ЕК на данни от страните- членки на ЕС показва, че хранителните отпадъци в ЕС-28 са около 88 милиона тона. Тази оценка е за 2012 г. и включва както годни за консумация храни, така и негодни за консумация части от храните.
Приблизително 20% от общо произведените храни се превръщат в отпадъци.
Предвид значителното разхищение на храни в европейските страни, директива 2018/851 от 2018 г. поставя цел за намаляване на хранителните отпадъци в ЕС с 30 % до 2025 г. и с 50 % до 2030 г.. Целите не са задължителни. Но екологичните, социалните и икономическите ползи от предотвратяването на хранителните отпадъци изисква държавите членки да предприемат конкретни мерки, включително информационни и образователни кампании, които показват начините за предотвратяване на хранителните отпадъци. Само преди няколко седмици чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух беше променен и Закона за управление на отпадъците. Според тях измерванията на количествата хранителни отпадъци ще се правят по методологията на Националния статистически институт вместо чрез поддържане на регистри и реално отчитане на отпадъците по местата, където се генерират заведения и домакинства. Първият въпрос е доколко ще е адекватна оценката за количеството на образуваните хранителни отпадъци в страната, за да се поставят реални и адекватни цели в тази посока?
А държавите членки трябва да измерват напредъка в намаляването на хранителните отпадъци. За предотвратяване на хранителните отпадъци държавите- членки трябва да предвидят стимули за събиране на непродадените хранителни продукти на всички етапи от веригата на доставка на храни, както и за тяхното безопасно преразпределяне, включително на благотворителни организации. С цел намаляване на хранителните отпадъци от особено значение е да се повиши информираността на потребителите относно значението на датата на трайност („годно до“ и „най-добър до“).
ЕК има задача до края на 2023 г. да проучи данните за разхищаването на храни, предоставяни от държавите членки в съответствие с приетата единна методика, с цел да прецени дали е удачно да се определи цел за намаляване на хранителните отпадъци, която да бъде постигната до 2030 г.. Очаква се ЕК да предостави на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.
В България хранителните отпадъци влизат в графата “биоотпадъци”
Законът за управление на отпадъците не включва определение за „хранителни отпадъци“, а хранителните отпадъци са включени в определението за „биоотпадъци“.„Хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.“ Според Директива ЕС 2018/851 „хранителни отпадъци“ са всички храни, които са се превърнали в отпадъци“.
През 2017 г. са предоставени като дарение по-малко храни като количество, но с по-висока стойност. Българска хранителна банка посочва като основна причина за това разпоредбата за маркирането на дарените храни, което предполага сериозен ангажимент от страна на бизнеса, свързан с влагане на допълнително ресурси – пари, време, човешки труд и съответно – с настъпването на нови разходи, произтичащи от допълнителната маркировка. В допълнение, когато става дума за храни с много кратък срок на годност, времето е критичен фактор и е важно храната бързо да достигне до нуждаещите се, безрисково и безопасно.
Понастоящем в България няма внедрена методика за измерване на хранителните отпадъци с произход, различен от домакинствата, посочва Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г.. Също така на национално ниво няма действаща стратегическа рамка по отношение предотвратяване образуването на хранителните отпадъци със съответните мерки и действия, които да обхванат всички етапи на хранителната верига – първично производство, преработката на храни, търговията на едро и дребно, общественото хранене и домакинствата.
Предизвикателствата – повишаване на информираността на хората
Основните предизвикателства, с които държавата трябва да се справи, за да осигури цялостна политика по предотвратяване образуването на хранителни отпадъци, могат да се идентифицират по следния начин:
- събиране на информация за количествата образувани хранителни отпадъци от бита; В европейското законодателство все още не са поставени количествени цели за предотвратяване на хранителните отпадъци и страните – членки решават какви цели да формулират в своите програми за ПОО.
- подобряване на между-секторното сътрудничество във връзка с прилагането на новото законодателство в областта;
- идентифициране на заинтересованите страни на всички етапи от хранителната верига;
- разработване от МЗХГ и приемане на Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни;
- повишаване информираността на населението за предприетите от държавата мерки;
- изготвяне на методологически наръчници и информационни материали за предотвратяване образуването на отпадъци с цел повишаване на обществената ангажираност;
- осигуряване на необходимото финансиране за изпълнението на посочените в подпрограмата мерки. В Подпрограмата за предотвратяване образуването на хранителните отпадъци са предвидени основно меки мерки. В преобладаващата си част те имат информационнообразователен и административно-регулаторен характер.
Пари за програми и информационни кампании
Според Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г. се предвиждат 300 000 лева за осигуряване на надеждна информация за количествата образувани хранителни отпадъци. Очаква се Министерството на земеделието и храните да подготви два доклада. Предстои разработване и приемане на Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни 2021-2026 г. за 800 000 лева. За 300 000 лева ще се разработи и разпространи ръководство за предотвратяване образуването на битови хранителни биоотпадъци.
Общините трябва да предвидят разработване на програми за управление на отпадъците с включени цели и мерки за предотвратяване на хранителните отпадъци. За изпълнение на мерките общинските бюджети трябва да заделят 1 млн. лева до 2028 г.
40 млн. лева се предвиждат за изготвяне и прилагане на планове от общините за хранителни отпадъци в общински, социални, здравни, образователни и други общински звена и предприятия, общински пазари и др. където се образуват хранителни отпадъци. Средствата ще бъдат осигурени от "Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2021-2027"
Планът предвижда изпълнение на непрекъснати целенасочени кампании за разясняване и предоставяне на информация за хранителни отпадъци на централно и общинско ниво, в т.ч. относно значението на "Най-добър до" и "Годен до" на търговските хранителни продукти. Затова ще бъдат изразходвани 2 млн. лева. Средствата би трябвало да дойдат от бюджета на МЗХГ, общински бюджети, в т.ч. отчисления по чл.64 от ЗУО, европейските програми.
Министерството на околната среда и водите трябва всяка година да събира информация за изпълнените мерки/напредъка по изпълнението чрез изпращане на въпросник до институциите/организациите, определени за водещи по мерките в програмата, което ще струва 400 000 лева
30 млн. лева по програма “Околна среда” за демонстрационни прроекти за справяне с хранителните отпадъци
Предвижда се да се финансират демонстрационни проекти за предотвратяване на хранителните отпадъци за 30 млн. лв. по "Програма за околна среда 2021-2027"
500 000 лева ще бъдат изхарчени от Министерството на земеделието и храните за изготвяне на детайлни ръководства и информационни материали за предотвратяване образуването на хранителни отпадъци, адресирани към различни отрасли и към обществеността. От програмата за селски райони по "Програма за храни и/или основно материално подпомагане " 2021-2027 ще се организира и осъществява даряването на храни преди изтичането на срока на годност.
Очаква се до края на 2028 г. да се приложат в пълен обхват възможностите за даряването на храни, които са предоставени на европейско ниво с оглед преодоляване на бариерите за даряване на храни чрез механизмите за прилагане на ДДС, посочва Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година.
Повече за критиките към плана може да видите:
Липсват политики за кръгова икономика в новия план за отпадъците до 2028 г. (3e-news.net)
Още информация от плана може да прочетете: