КЕВР се притеснява от висока задлъжнялост на Булгартрансгаз и иска обяснение от дружеството

Комисията за енергийно водно регулиране (КЕВР) се притеснява за сигурността на снабдяването с природен газ,  вследствие на задлъжнялост на „Булгартрансгаз“. Това става ясно от публикуваният протокол от закритото заседание на КЕВР от края на месец юни тази година. Докладът на работната група към енергийния регулатор и изготвеният от нея констативен протокол се съсредоточават върху активните финансови действия от страна на „Булгартрансгаз“  за периода от 26 август 2020 г. до 26 март 2021 г. и сключените за този период 15 финансови кредита. Проблемът не е толкова в кредитите, колкото в условията по отпускането им и зависимостта, която от тази гледна точка представляват, както и в това, че не са разрешавани от КЕВР. Правото на регулатора за този интерес е регламентирано от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката и в частност касае контрол, така че дадено дружество да не наруши лицензионната си дейност и да изпадне в тежко положение, с което да застраши и сигурността на доставките за потребителите. От “Булгартрансгаз” разбира се, не са съгласни и както става ясно се касае за различен прочит на правилата.

В тази връзка обаче работната група към КЕВР се произнася първо по отношение на условията по договора с „Консорциум Аркад“, така и с ДЗЗД „Ферощал Балкангаз“ (за строителството на “Балкански поток”б.р.) като не се съгласяват с мотива на „Булгартрансгаз“ , че не са налице заемни отношения. 

„Неоснователно е възражението на дружеството, че между „Булгартрансгаз“ ЕАД и Обединение „Консорциум Аркад“ и с ДЗЗД „Ферощал Балкангаз“ не са налице заемни правоотношения. И двата договора са за инвестиционно проектиране, доставка на материали, оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация, като съдържат елементи на кредитиране, тъй като е договорено отложено плащане с оскъпяване на цената“, пише в доклада. Разисквайки условията по договора, експертите от регулатора уточняват и защо има опасност от нарушаване на сигурността на снабдяването.

 „Съгласно договора с ДЗЗД „Ферощал Балкангаз“ финансовите условия предвиждат задължения за възложителя да заплати договорената цена с оскъпяване. И по двата договора е определена стойност/цена на договора, върху която се начислява лихва/оскъпяване, поради разсрочване на плащането. Предвид изложеното, финансовите условия по тези договори могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, което на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ подлежи на разрешаване от КЕВР след извършена преценка”.

Така на практика от регулатора отхвърлят твърдението на газовото дружество, от което заявяват, че „В договорите не е предвидено учредяване на залог, включително особен залог или ипотека върху имущество, с което „Булгартрансгаз“ ЕАД осъществява лицензионна си дейност“.

Експертите от КЕВР посочват като неоснователно и възражението на „Булгартрансгаз“, че договорите за кредит, съответно за финансово обезпечение, сключени между дружеството и финансиращи институции не попадат в обхвата на Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, като изреждат и мотивите за това.

„Неоснователно е възражението на „Булгартрансгаз“ ЕАД, че сключените договори за кредит не водят до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на „Булгартрансгаз“ ЕАД.“, пишат още от работната група на регулатора. 

В констативния протокол, изготвен от експертите на КЕВР е описана т.нар. „фактическата обстановка, събраните доказателства и констатациите от проверката. На проверяваното лице, т.е. на „Булгартрансгаз“ е даден срок от три дни от връчването на протокола да даде обяснения. 

По-рано през месец юни „Медиапул“ по повод поредния кредит написа, че голяма част от усвоения заем от „Булгартрансгаз“ за инвестиционни проекти (сред които газовата връзка със Сърбия и разширението на газохранилището в Чирен) в размер на 156.5 млн. са отишли за предсрочно разплащане по „Балкански поток“ (продължението на „Турски поток“ през България), за да се намалят дължимите лихви по осигуреното от саудитската „Аркад“ заемно финансиране за изграждането на трасето. 

Междувременно в годишният си финансов отчет, публикуван през месец май тази година от „Булгартрансгаз“ в частта „събития следа датата на отчетния период уведомява, че „В периода между датата на индивидуалния отчет и датата на одобрение от Управителния съвет за издаване, в Дружеството са получени документи, удостоверяващи и потвърждаващи, че дейности по проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница“ – етап „Линейна част“ с дължина 474 км са били фактически извършени към датата на финансовия отчет. Сумата на разходите по проекта, фактурирани през 2021 г., но отнасящи се за 2020 г. са на стойност 724 010 хил. лв. В резултат на това ръководството на Дружеството е направило обоснована преценка, че стойността на договора следва да бъде призната в неговата цялост и в съответствие с фактически изпълнените дейности по проекта. В допълнение на това е начислена и допълнителна стойност в размер на 116 млн. лв., която се очаква да бъде фактурирана от един от изпълнителите на проекта в рамките на 2021 г.“. 

От по-новия междинен отчет на „Булгартрансгаз“ за първите три месеца на 2021 г., публикуван по-късно става ясно, че дългосрочните заеми от 794 435 хил. лв. през миналата година са скочили до 972 606 хил. лв. 

При паралелен прочит на констативния протокол и тримесечния отчет на дружеството също има отлики. Така например в констативния протокол експертите от КЕВР посочват конкретните условия по 15-те договора (без суми) за кредит между съответните банки и „Булгартрансгаз“. В тримесечният си отчет от „Булгартрансгаз“  потвърждават получените кредити за оперативни и инвестиционни разходи. „Те са обезпечени с парични средства под формата на депозити в размер до 20 % от усвоената и непогасена част от кредита“, пишат от дружеството и изреждат съответните финансови институции. 

Според  отчета на дружеството, 12 кредита от финансовите институции са дългосрочни с гратисен период, вариращ от 12 до 17 месеца за различните кредити, а лихвите се плащат всеки месец. Уточнява се, че средствата са за инвестиционните проекти на дружеството. Два от кредитите са краткосрочни. Единият от тях със Сити Банк Европа АД е за покупката на акционерно участие в капитала на „Газтрейд“ А. (за LNG-терминала в Александруполис б.р.) и други разходи. По останалите 13 кредита става въпрос за 507 млн. 044 хил. евро при лихва варираща от 1,35 % до 2,50 %  а паричните средства, предоставени като обезпечение са в щатски долари – 123 млн. 032 хил. лв. Иначе, както от годишния, така и от междинния отчет за януари-март т.г. става ясно, че приходите на дружеството се подобряват, но печалбата намалява - до 51 млн. 109 хил. лв. спрямо 56 млн. 396 хил. лв. за същото време година по-рано.

Сега предстои да се разбере отговорът от “Булгартрансгаз” на питането на регулатора. Припомняме, че на този етап има само констативен протокол.