Грийнпийс: България прави заявка, че ще развива възобновяемата енергия

Бойко Борисов спази обещанието си да подкрепи идеята за въглеродно неутрална икономика на ЕС

България, представяна от премиера Бойко Борисов, подкрепи общата цел за въглеродно неутрална икономика на ЕС до 2050 г. Това се случи на заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 20 и 21 юни, когато една от темите на дебати беше справянето с климатичната криза. Само дни преди това Борисов заяви, че климатичните промени са факт и даде обещание на Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, че България ще се застъпи за амбициозни цели.

„Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ приветстват решителната стъпка на правителството и се надяват тя да се окаже уверен старт в правилната посока. А именно — към отказ от въглищата до 2030 г. и създаване на конкретни планове за развитие на възобновяеми източници и справедлив енергиен преход за зависимите от въгледобивната индустрия региони, заявиха в своя позиция природозащитните организации.

„Подкрепата за неутрални нива на въглеродни емисии до 2050 г. е смела заявка, че България може да навакса и да се превърне в един от водачите в климатичните политики в региона. Само преди дни Словакия обяви 2023 г. като крайна за използването на въглища за енергийни цели и се превърна в първата държава от Централна и Източна Европа с подобен официален политически ход.
Изключително важно е българската заявка да бъде подкрепена и от реални действия. Необходимо е такива да бъдат предприети сега, защото отлагането на неизбежния преход към възобновяеми източници само ще навреди на зависимите от въглищата региони, а и на цялата страна,“ коментира Генади Кондарев от „За Земята“.

Опасенията, че нямаме реален план за действия произлизат от това, че миналата седмица Европейската комисия публикува анализа си на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки. Основната критиката към България се изразява в препоръки за по-конкретни и високи цели за въвеждането на възобновяеми източници и подобряването на енергийната ефективност. Също така се посочва, че липсват достатъчно действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.

„Това, както и плановете за справедлив енергиен преход на въглищните региони, са ключови моменти в националната политика. 2030 г. е повратна според световните учени и дотогава България също трябва да се откаже от въглищата. Ако страната продължи да следва примера на назадничави държави като Полша, само рискува енергийната си сигурност на страната и социалното и икономическо бъдеще на тези райони,“ допълни още Кондарев.

От всички страни членки единствено Полша, Чехия, Унгария и Естония гласуваха против общата цел на ЕС за неутрални парникови емисии до 2050 г. Докато Полша има висок дял на въглищата в енергийния си микс и по традиция е крайна опозиция спрямо необходимостта от енергиен преход към възобновяеми източници, Чехия, Унгария и Естония далеч не са толкова зависими от замърсяващото изкопаемо гориво. Техният назадничав ход е пречка по общия европейски път на енергийното развитие. Въпреки това борбата с климатичните промени остава от водещите приоритетите на Европейския съюз с акцент постигане на целите за 2030 г.

 

ВРЪЗКИ:

http://www.government.bg/bg/prestsentar/novini/premierat-borisov-provede-telefonen-razgovor-s-generalniya-sekretar-na-oon-antonio-guterish

 

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари