НАЧАЛО » анализи

Потреблението на въглища в ЕС продължава да намалява. Къде е България?

fb
3E news
fb
13-09-2019 10:18:00
fb

Брутното вътрешно потребление на твърди въглища в ЕС постоянно намалява през 90-те години, показват според последните данни на Евростат, цитирани от Института за енергиен мениджмънт /EMI/. Почти през цялото десетилетие след 1999 г. годишното потребление на твърди въглища се стабилизира на около 360 до 380 милиона тона. След което  рязко спада през 2008 и 2009 г. и се възстановява само частично през следващите три последователни години, достигайки приблизително 320 милиона тона през 2012 г. От 2013 г. потреблението непрекъснато намалява. Смята се, че потреблението на твърди въглища за ЕС през 2018 г. е достигнало 226 милиона тона, става ясно от анализ, публикуван на сайта на EMI.

Къде се намира България в този процес? Засега чуваме само заклинания, че въглищните централи като базови мощности са стратегичски важни за сигурността на енергийната система и обещания държавата да се погрижи за запазване на тяхната дейност и на значимото им място  в производството на електрическа енергия, разбира се, след съответните мерки за екологизиране на производството им и намаляване на излъчваните вредни емисии. На практика обаче сме свидетели на странно противоречие - свободният пазар на електричество някак успя да изкриви търговията и цените, така че се стимулиратосновно централите, които почти не инвестират в екология и социални дейности - работодателските организации, икономисти и енергийни ексепрти вече посочиха този факт, както и кого облагодетелства - ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Бобов дол", както и група от топлофикации от същия приятелски кръг. В същото време се наказват термичните централи, в които са инвестирани над 3 млрд. лева през последните години и които са с най-добри икономически, технологични и управленски практики не само в България, а и на Балканите. Става въпрос за двете т.нар. "американски" ТЕЦ - "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Над тях непрекъснато тежи заплахата от прекратяване на действащите дългосрочни договори с държавната НЕК за изкупуване на електричеството им, а именно на базата на тези договори са сключени споразуменията с банките, които с дългосрочни кредити направиха възможна тази огромна инвестиция. През изтеклата седмица правителството даде мандат на вицепремиера Томислав Дончев, финансовия министър Владислав Горанов и енергийния министър Теменужка Петкова да преговарят с  ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" за прекратяване на договора на "взаимно изгодна база", но без компенсации за централата, защото "първоначалната инвестиция е изпратена изцяло с определена норма на възвращаемост".

Как ще се отчете и договори удовлетворяването на "интересите и на двете страни" - на американската ТЕЦ и на българската държава при тази ситуация още не е ясно. Видимо е обаче, че и екипът на ТЕЦ-а, и този на енергийното министерство май не са готови за водене на равнопоставени преговори. А ако този подход на силата се приложи и за другата американска централа, която е десетилетия преди всички останали по отношение на технологии, екологичност и социабно отговорни политики? И тук идва въпросът - как ще се впише България в общоевропейската тенденция по отношение на климата и въглищните ТЕЦ и ако наистина се работи за дерогация и защита на ТЕЦ, на базата на какви критерии и с какви мерки ще става това. 

Георги Стефанов, WWF: България трябва да има ясен план какво прави с употребата на въглища

"100% въглеродна неутралност - това е целта, поставена от ЕК", коментира пред БНР Георги Стефанов от природозащитната организация WWF и уточни, че има разработени 8+1 сценария, които трябва да съвпаднат с интересите на всяка държава от ЕС и това ще е една от първите задачи на новата Европейска комисия - да приеме тази дългосрочна визия със стратегическа рамка.

"Това означава много активно действие на национално ниво и затова в края на този година се очаква държавите членки да започна изготвянето на собствени национални стратегически документи, т.нар. "дългосрочни визии за декарбонизация". До 2050-а година трябва да се отговори на всички предизвикателства", добави Стефанов.

Според експерта от WWF България трябва да има ясен план какво прави с употребата на въглища и с какво ще ги замести. Какво прави страната с развитието на сектора за възобновяема енергия и как този сектор разбива монополизма на енергийните носители.

Той посочи, че много типичен за България проблем е високата енергийна интензивност, която ни прави много слабо конкурентоспособни на европейско ниво: "Българската икономика е почти четири пъти по-интензивна енергийно, това означава, че в нея се вкарват четири пъти повече енергийни ресурси за производството на единица брутен вътрешен продукт", каза той и обясни, че това не позволява вдигане на заплатите и по-добър жизнен стандарт.

Какво показва статистиката за Европа

Производството на твърди въглища в ЕС намалява почти непрекъснато от 1990 г. и този дългосрочен спад е по-сериозен, отколкото за потреблението. През 2018 г. производството на ЕС е 74 милиона тона, 80% по-малко от 368 милиона тона през 1990 г. През 2018 г. 33% от брутното вътрешно потребление може да бъде покрито от производство в ЕС, в сравнение със 74% през 1990 г. Данните за 2018 г. са прогнози въз основа на месечни данни.

 През 1990  г. 14 държави-членки на настоящия ЕС произвеждат твърди въглища, а през 2018 г. са само пет: Полша, Чехия, Германия, Обединеното кралство и Испания. През 2018 г. Полша е произвела 63,4 милиона тона твърди въглища, 86% от общото производство в ЕС. Чехия произвежда 4,5, Германия 2,8, Обединеното кралство 2,6 и Испания 0,5 милиона тона.

В сравнение с 2012 г., когато е последният пик в производството на твърди въглища в ЕС,  Полша  и Чехия от тогава са намали производството си съответно с 20% и с 39% до 2018 г. Останалите страни драстично са редуцирали производството на твърди въглища за същия период - Германия със 76%, Обединеното кралство с 84%, Испания с 86%.

Потребление и производство на кафяви въглища

Потреблението на кафяви въглища за 2018 г. в ЕС се оценява на 370 милиона тона. През 90-те години потреблението намалява бързо, между 2000 и 2012 г. то се движи в диапазона от 400 до 450 милиона тона годишно. От 2013 г. насам тенденцията е потреблението да намалява.

Тенденцията за производство на кафяви въглища е много подобна на тенденцията на потребление: кафявите въглища се произвеждат най-вече в страните на потребление, докато вносът и износът са незначителни.

Германия представлява 44% от общото потребление на кафяви въглища в ЕС през 2017 г., следвана от Полша (16%), Чехия и Гърция (и двете с по 10%), България (9%) и Румъния (7%).

Доставки на въглища за електропроизводство

По-голямата част от твърдите въглища (61% през 2017 г.) и със сигурност  кафявите въглища (93% през 2017 г.) се използват за производство на  енергия. През 2017 г. 150 милиона тона твърди въглища са доставени в електроцентралите в ЕС, произвеждащи електричество и топлина енергия. За кафявите въглища тази сума е била 359 милиона тона.

От 2013 г. доставките на твърди въглища за производство на електроенергия показват ясно намаляваща тенденция; в производството на електричество и топлина твърдите въглища все повече се заменят с природен газ и възобновяеми енергийни източници. Доставките на кафяви въглища за електроцентрали също показват тенденция към намаляване от 2013 г., като има лек ръст през 2017 г.

 Доставки на въглища за производство на кокс 

Твърдите въглища (по-конкретно коксовите въглища) са от съществено значение за стоманодобивната и желязната индустрия. Последните налични годишни данни показват, че през 2017 г. коксовите инсталации в ЕС са консумирали 51 милиона тона  въглища за производство на 39 милиона тона  кокс - ниво близко то това от 2016 г.

По статията работи:

Галина Александрова