НАЧАЛО » анализи

Дискусия на “Булгартрансгаз“: Ключовите въпроси за Газов хъб „Балкан“

fb
3E news
fb
03-09-2019 06:50:00
fb

Ключовите аспекти за реализацията на проекта Газов хъб „Балкан“ бяха разгледани на кръгла маса в понеделник, 2 септември. Това съобщиха от "Булгартрансгаз" ЕАД на онлайн страницата на компанията. 

В събитието участваха представители на Европейската комисия, Министерството на енергетиката, депутати от Народното събрание, Комисията за енергийно и водно регулиране, „Български енергиен холдинг“ ЕАД, Централноевропейският газов хъб, газови асоциации, организации на консуматорите, ENTSOG,  BOTAS и други заинтересовани страни. Разгледани бяха аспектите с оглед осъществяването на проекта в съответствие и в изпълнение на приетото от Министерския съвет  и Народното събрание решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.

В центъра на обсъждането бяха необходимата нова инфраструктура, подготовка на съществуващата инфраструктура в т.ч. чрез сключване на споразумения за междусистемно свързване със съседните оператори на преносни мрежи, представяне на предприетите действия за създаване на организиран борсов пазар с различни сегменти за търговия и приемане на необходимите за това законови промени за осигуряване на търговска и регулаторна среда.

На събитието беше представена газопреносната инфраструктура в  България, която ще бъде реализирана за свързване на източниците за доставка на природен газ и целевите пазари. Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов посочи, че изграждането на допълнителната инфраструктура заедно с реализацията на проектите за модернизация и разширение на съществуващата са задължителна предпоставка за реализиране на първия ликвиден търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа. Г-н Клаус-Дитер Борхард, заместник директор на Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската Комисия, потвърди необходимостта от реализация на интерконекторните връзки с Гърция и Сърбия, разширението на капацитета за съхранение на подземното газово хранилище Чирен. За посочените проекти бе подчертана осигурената подкрепа, включително и финансова, от страна на европейските институции по механизма за свързване на Европа. Г-н  Борхард подчерта и необходимостта от максимална утилизация на изградените връзки с Румъния, от което пряка полза ще има не само България, но и целия регион на Югоизточна Европа.

По отношение на изграждането на проектите IGB и IBS, зам.-министърът на енергетиката на Република България г-н Жечо Станков изрази подкрепата от страна на МЕ за цялостната реализация на концепцията за газов хъб „Балкан“ и подчерта, че МЕ продължава последователно да работи за тяхната реализация, като също така продължава активно да работи  по отношение прехвърлянето на проекта IBS към „Булгартрансгаз“ ЕАД в качеството му на проектна компания и оператор на инфраструктурата на територията на България.

По отношение на утилизацията на съществуващите към момента капацитети между България, Румъния, Турция и Гърция, г-н Владимир Малинов посочи, че считано от 1 април 2019 г. в резултат от отличното сътрудничество между „Булгартрансгаз“ ЕАД и DESFA беше осигурен твърд входен капацитет от 4,1 млн.м³/ден и допълнителни 0,5 млн.м³/ден прекъсваем капацитет. В допълнение, „Булгартрансгаз“ ЕАД е във финална фаза на сключване на допълнение към споразумението за междусистемно свързване с Transgaz Румъния за IP Негру вода 1/ Кардам, като се планира той да бъде финализиран и подписан  до края на октомври 2019 г. С помощта на споразумението ще се осигури твърд физически капацитет в посока от България към Румъния в размер на 1,5 млрд.м³/г. Доколкото това изисква определени технически подобрения на ГИС Негру вода 1 от страна на Transgaz, през м. август 2019 г. след разговори между двата оператора беше постигнат значим напредък, в резултат от поетия твърд ангажимент и пътна карта със срокове от страна на Transgaz за изпълнение на тези действия.  Двата оператора проведоха и публична консултация на Бизнес правилата към проект на Споразумение за междусистемно свързване за IP Негру вода 2,3/ Кардам, като подписването му предстои в близко бъдеще. До края на тази седмица се очаква също стартирането на публична консултация на проект на споразумение за междусистемно свързване на действащата точка на трансгранично свързване между България и Турция (IP Странджа/ Малкочлар). До него се стигна след конструктивното сътрудничество между газопреносните оператори на България и Турция  - „Булгартрансгаз“ ЕАД и  BOTAS. В крайна сметка, сключването на Споразуменията за междусистемно свързване за точките на междусистемно свързване със съседните оператори ще осигури пълна утилизация на капацитета на съществуващата мрежа и по този начин ще увеличи търговските потоци,  търгуеми на газовия хъб.

По отношение създаването на регулаторна и търговска среда, „Булгартрансгаз“ ЕАД подкрепя планираните допълнения и изменения на Закона за енергетиката с оглед осигуряване на ликвиден пазар на природен газ в България, като беше отбелязана конструктивната обществена дискусия на между всички заинтересовани страни, организирана от страна на Постоянната комисия за енергетика към 44-тото Народно събрание. В тази връзка, Г-н Малинов отбеляза, че влизането в сила на измененията в максимално кратък срок ще дадат възможност за летящ старт на „Газов Хъб Балкан“, считано от 1 януари 2020 г.

По повод законовите изменения, Клаус-Дитер Борхард изрази положителна оценка за публичния и открит начин на провеждане на консултациите и взимането предвид на съществена част от постъпилите предложения от заинтересованите страни, както  и на самата Европейска Комисия. Комисията подкрепя промените, като изрази становище, че е необходимо засилване на ролята на Регулатора. Г-н Клаус-Дитер Борхард посочи неотложността от реализацията на програмата за освобождаване на газа, предвидена да стартира от 1 януари 2020 г. Той посочи също така, че след провеждането на търговете в програмата за освобождаване на газа, предназначени за клиентите в страната, трябва в Закона ясно да бъде регламентирано, че останалите неосвободени количества след това ще бъдат търгувани напълно свободно с възможност за доставка извън страната. Също така, в програмата следва ясно да е записано, че от програмата за освобождаване на газа не следва да се възползват компании, които са свързани лица с обществения доставчик.

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД посочи изключително важното значение на програмата за освобождаване на газа от която ползите ще бъдат осезаеми за целия газов пазар в България и региона още през следващата година като необходима предпоставка за първоначална ликвидност на газовата борса.

В допълнение към законовите промени с цел осигуряване на ликвидност и регулаторна среда председателят на Комисията по енергетика към 44-то Народно събрание посочи многобройните работни групи и обществени дискусии, на които участие са взели асоциации, заинтересовани страни, частни компании и държавни дружества, чиито предложения са възприети в окончателния вариант на предложенията за второ четене на Закона за енергетиката.

В своето изказване, заместник директорът на Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската Комисия Клаус-Дитер Борхард подчерта, че платформата за търговия на газовия хъб е изключителен важен елемент от концепцията за изграждането на ликвиден газов хъб, но за да се реализира тя, необходимата предпоставка е наличието на добре развита инфраструктура в България и региона. Г-н Клаус-Дитер Борхард отбеляза, че представената концепция по отношение имплементирането на търговска платформа е окуражаваща и в пълно съответствие с европейската рамка в областта и виждането на ЕК.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране отбеляза ролята на Регулатора в процеса по реализация на концепцията за Газов хъб „Балкан“, като отбеляза, че Комисията допълни и измени Правилата за търговия с природен газ, Правилата за балансиране на пазара на природен газ и Методиката за определяне на такса дисбаланс, като измененията отразяват отпадането на режима на временни мерки и регламентират създаването на платформа за търговия, съгласно Регламент 312/2014.

КЕВР се ангажира да измени и допълни подзаконовата рамка, в т.ч. с оглед лицензирането на газовата борса.

По статията работи:

Галина Александрова