Изводът на Lazard: Слънцето и вятърът остават най-конкурентните сектори в електроенергетиката

Сравняването на икономиката на различните технологии за производството на електроенергия е в основата на новия годишен доклад на инвестиционната банка Lazard. “Стойността на възобновяемата енергия продължава да се понижава“, пишат авторите на доклада. Някои технологии, като вятърните и слънчевите, които преди няколко години станаха конкурентоспособни в сравнение с „традиционните“ мощности от гледна точка на сравняване на нови обекти, сега показват LCOE, съпоставимо с пределните разходи на съществуващите традиционни мощности.

Въпреки че продължава намаляване на някои отделни разходи, темповете на понижение се забавят, особено в случаите с наземната вятърна енергетика, става ясно от изследването на авторите на доклада на Lazard. За последните пет години стойността на единица енергия (LCOE) в слънчевата енергетика от промишлен мащаб е спадала много по-бързо (около 13 % годишно), отколкото във вятърната енергетика (около 7 % годишно).

Според доклада, стойността на енергията от вятъра е в интервала от 28 - 54 долара за МВтч, а на слънчевата енергия – 32 – 44 долара за МВтч, което е под данните от миналата година.

Стойността на въглищната енергия се оценява в диапазона от 66 – 152 долара за МВтч, а атомната – между 118-192 долара за МВтч.

Това означава, че според изчисленията на Lazard, най-скъпата нова слънчева или вятърна електроцентрала (горна граница на интервала LCOE за слънцето и вятъра - 54 долара за МВтч) е по-евтина отколкото най-евтината нова въглищна такава (долна граница на интервала LCOE за въглищата – 66 долара за MВтч). С други думи – няма икономически смисъл от строителството на нови въглищни мощности.

Внимание заслужава и твърдението, че долната граница LCOE за високоефективните парогазови електроцентрали (44 долара за МВтч) съответстват на горната граница на стойността на слънчевата мощност.

Изчисленията в доклада са базирани на американски данни, където коефициентът за използване на установена мощност за слънчевите и вятърни електроцентрали е много висок. В същото време не може да не се отбележи и също така високата стойност на капитала според доклада – 8 % за дългово финансиране и 12 % за собствен капитал. Освен това Lazard изследва LCOE, стойността на единица енергия на микрониво. В същото време анализаторите припомнят, че в доклада не се отчитат редица разходи, характерни за нови обекти и свързани с нестабилността и променливостта на производството от ВЕИ.  Самите автори припомнят, че целта на този анализ е да се сравни цената на настоящите технологии за производство, а не ползите от финансов инженеринг и припомнят, че резултатите се променят в зависимост от структурата на капитала. Авторите отчитат и наличието на други условности – например социални и екологични въздействия. Не може да не се обърне внимание и на твърде внимателния подход, според който новите вятърни и слънчеви мощности са допълнение към конвенционалните.

Вижжте още на: https://www.lazard.com/perspective/lcoe2019