БНБ запази антицикличния капиталов буфер на 2% и през третото тримесечие на 2026 година

Управителният съвет на БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2.0% през третото тримесечие на 2026 г., на основата на оценка по чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери, комбинираното изискване за буфер, ограниченията върху разпределенията и препоръката за допълнителен собствен капитал, съобщи на сайта си БНБ.

Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 8 на БНБ, при оценката за нивото на антицикличния буфер се отчитат както референтният индикатор по чл. 5, ал. 1, така и съответните насоки на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други показатели, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск. Към края на първото тримесечие на 2025 г. съотношението кредит/БВП, изчислено според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология, възлиза на 77.4%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-20.9 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер.

Тъй като стандартният показател за отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочния тренд не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.

И през първото тримесечие на 2025 г. кредитната активност остана висока. Определящ фактор за предлагането на кредит бе солидният капитал и значителната ликвидност на банковата система. Кредитното търсене при домакинствата бе подкрепено от условията на пазара на труда, които повлияха благоприятно върху разполагаемия доход, както и от запазилите се ниски нива на лихвените проценти по кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. При предприятията по-засиленото кредитно търсене бе продиктувано от необходимостта от оборотни средства, попълване на запасите и финансиране за инвестиционни цели.

Наред с позитивния принос за доходността, продължителният интензивен кредитен растеж постепенно повишава задлъжнялостта на кредитополучателите и експонираността на банковата система към кредитен риск. Върху потенциала за циклично материализиране на кредитния риск влияние оказват макро-финансовите условия, в които банките оперират. Текущата оценка отчита, че растящото търговско напрежение между водещите икономики значително е засилило низходящите рискове пред световната икономика[1] и повишило рисковете за финансовата стабилност.

Като отчита това УС на БНБ използва целия инструментариум на своя макропруденциален мандат – от капиталови изисквания до мерки, спрямо кредитополучателите. В сила от 1 октомври 2024 г. са въведени изисквания за показателите за обезпеченост (LTV), способност за обслужване на задълженията (DSTI) и матуритет при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Първоначалните ефекти от мярката сочат към адаптиране на кредитните стандарти в съответствие с въведените изисквания за нивата на показателите. Запазването на изискването за 2% антицикличен капиталов буфер и през третото тримесечие на 2026 г. е в подкрепа на капиталовия капацитет на кредитните институции да абсорбират неочаквани загуби от нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

Допълнителна информация за използваната методология и предишните решения за антицикличния капиталов буфер може да се намери в раздел „Капиталови буфери“.

[1] Издание World Economic Outlook (WEO), публикувано от МВФ на 22 април 2025 г.