Проучване: Най-висок инвестиционен риск има за ядрената енергия, а най-нисък е при слънчевите системи

Атомните електроцентрали са с най-голям преразход по отношение на средствата за строителство и с най-дълго забавяне спрямо всички енергийни проекти. Според проучване на Института за глобална устойчивост към Бостънския университет, в сектора на чистата енергия най-лоши оценки за нарушаване на определените строителни разходи и срокове получават водородните електроцентрали, електроцентралите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, както и газовите електроцентрали.

Средностатистическият проект струва с 40% повече от предвиденото за строителство и отнема почти две години повече от планираното, твърди Институтът за глобална устойчивост на Бостънския университет (IGS).

Изследователите са използвали оригинален набор от данни, който е с 50% по-голям от този в предишната литература. Те изследват рисковете от превишаване на разходите за 662 проекта за енергийна инфраструктура в 83 държави, изградени между 1936 и 2024 г., които обхващат инвестиции на стойност 1,358 трилиона щатски долара и общ капацитет от над 400 GW.

В проучването са оценени общо десет вида проекти: електроцентрали, работещи с въглища, нефт и природен газ; ядрени реактори; водноелектрически централи; вятърни паркове за комунални нужди; фотоволтаични съоръжения за комунални нужди и съоръжения за концентрирана слънчева енергия (CSP); високоволтови преносни линии; биоенергийни и геотермални електроцентрали; инсталации за производство на водород; и съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS).

"Установихме, че повече от три пети от проектите са превишили разходите си, като тези превишения са особено видими при проекти с капацитет над 1 561 MW. Положителен е фактът, че от 1976 г. насам темпът на ескалация на превишаването на разходите намалява", се казва в проучването, публикувано в списание Energy Research & Social Science.

Констатациите обаче показват, че моделите на превишаване на разходите се различават в зависимост от източника на гориво. При проектите за ядрена енергия и топлинна енергия от изкопаеми горива се наблюдава по-висока степен на нарастване на разходите с течение на времето, докато при проектите за слънчева енергия се наблюдава спад.

Критично е, че и при водородните проекти, и при проектите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид се наблюдава значително надхвърляне на разходите, което поставя под съмнение способността им за бързо увеличаване, за да се справят с изменението на климата или да изпълнят приоритетите на енергийната и климатичната политика, подчертават авторите.

Средностатистическата ядрена електроцентрала превишава разходите за строителство със 102,5 % и в крайна сметка струва с 1,56 милиарда щатски долара повече от очакваното, твърди IGS.

Червена лампа за усилията за значително ускоряване на водородната икономика

„Тревожно е, че тези констатации повдигат основателен червен флаг по отношение на усилията за значително ускоряване на водородната икономика“, казва Бенджамин Совакул, водещ и първи автор на изследването, директор на IGS и професор в катедрата по Земя и околна среда на Бостънския университет.

В резултатите се посочва, че проектите за слънчева енергия и за пренос на електроенергия по електропреносната мрежа имат най-добри резултати в строителството и че те често са завършени предсрочно или под очакваните разходи.

Според проучването, озаглавено „"Отвъд икономиите от мащаба: и забавяния във времето в глобални проекти за енергийна инфраструктура"., вятърните паркове се представят благоприятно и при оценката на финансовия риск.

„Нисковъглеродните източници на енергия като вятърната и слънчевата енергия имат не само огромни ползи за климата и енергийната сигурност, но и финансови предимства, свързани с по-малкия строителен риск и по-малкия шанс за закъснения“, заявява Совакул.

Според него това е още едно доказателство, че тези технологии имат редица подценявани и недооценявани социални и икономически предимства.