ЕБВР понижи прогнозата си за икономически растеж през 2025 г.

· Прогнозира се растежът в регионите на ЕБВР да се забави, достигайки 3,0% през 2025 г.

· Повишенията на тарифите и несигурността около глобалната политика забавят търговията и натоварват веригите за доставки

· Инфлацията отново се покачва, водена от силното вътрешно търсене и разхлабената фискална политика

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи най-новите икономически прогнози за регионите, в които регионалният кредитор инвестира: Европа, Кавказ, Централна Азия и Северна Африка за 2025 г. на 3% от 3,2% в предишната прогноза от февруари 2025 година, като се очаква умерено възстановяване до 3,4% през 2026 г.

„Прогнозите са понижени за повечето икономики на ЕБВР поради повишената несигурност на глобалната политика, по-слабото външно търсене и преките и косвени ефекти от по-високите търговски тарифи“, се казва в прегледа на организацията, публикуван днес и цитиран от Bloomberg.

Прогнозата за 2026 г. е потвърдена на 3,4%.

Какво отчитат прогнозите?

В прегледа се отбелязва, че прогнозите отчитат както повишената несигурност, свързана с икономическите и търговските политики, така и последиците от ситуацията в Украйна и Близкия изток.

„Макар че пълното въздействие на наскоро обявените тарифи ще стане ясно едва с течение на времето, вече е ясно, че нашите региони навлизат в период на повишена несигурност и по-бавен растеж“, каза главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик. „Намаляването на търговското напрежение чрез конструктивен диалог и изграждане на консенсус между ключовите заинтересовани страни е от съществено значение, тъй като продължителната несигурност има сериозни икономически разходи.“

Инфлацията в регионите на ЕБВР показва тревожен обрат, се казва в прегледа. След като достигна пик от 17,5% в края на 2022 г. и се забави до 5,3% през септември 2024 г., средната инфлация беше 6,1% през февруари 2025 г.

Въпреки нарастващите фискални разходи, очаква се средните нива на дълга в страните от ЕБВР да останат стабилни през следващите четири години на ниво около 52% от БВП.

„Тази прогноза обаче предполага, че правителствата ще въведат строги мерки за фискални икономии, включително намаляване на разходите в някои области, докато разходите за отбрана, индустриална политика и обслужване на дълга се очаква да се увеличат“, се казва в прегледа.

Страните от Източна Европа са сред икономиките, които се очаква да бъдат най-силно засегнати от ефектите, свързани с търговската война, предупреждава ЕБВР.

Регионалният кредитор понижи прогнозата си за растеж през 2025 г. за 27 държави, включително Словакия, Унгария, Турция и Украйна, като също така коригира надолу очакванията си за общото разширяване на регионите, които наблюдава, от 3,2% на 3%.

„Търговската криза не е оставила нито една страна незасегната“, посочва Беата Яворчик. „Тя се отразява чрез косвени ефекти, като например въздействието на търговската политика на САЩ върху Германия и потенциалното забавяне на китайската икономика.“

Прогнози за регионален растеж

ЕБВР прогнозира, че растежът в Централна Европа и балтийските държави ще бъде 2,4% през 2025 г. и 2,7% през 2026 г. И двете цифри са ревизирани надолу спрямо по-ранните прогнози поради въздействието на новите тарифи, по-слабото външно търсене – особено от Германия – и повишената несигурност на глобалната политика.

В икономиките на югоизточните страни от ЕС, след бавния растеж от 1,6% през 2024 г., се очаква умерено възстановяване до 2,0% през 2025 г. – по-ниско от прогнозираното по-рано – преди растежът да се ускори до 2,4% през 2026 г. Перспективите за България са малко по-оптимистични поради устойчивото вътрешно търсене.

Прогнозира се, че растежът в Западните Балкани ще се забави от 3,6% през 2024 г. до 3,2% през 2025 г., след което ще се повиши до 3,4% през 2026 г. Политическата нестабилност в Сърбия и последиците от по-бавния растеж в развитите европейски икономики оказват влияние върху перспективите на региона.

Очаква се Централна Азия да отбележи леко забавяне на растежа от 5,6% през 2024 г. до 5,5% през 2025 г. и 5,2% през 2026 г. По-ниските цени на суровините доведоха до низходящи корекции за Казахстан и Монголия.

В Източна Европа и Кавказ се очаква растежът да продължи да се забавя до 3,5% през 2025 г., преди да се възстанови до 4,3% през 2026 г. Икономическите перспективи за Молдова и Украйна бяха ревизирани надолу, отразявайки по-слабото търсене от ЕС и продължаващите щети върху енергийната инфраструктура на Украйна.

По-конкретно прогнозата за растеж на Украйна за тази година е ревизирана надолу с 0,2 процентни пункта до 3,3%, поради по-слабото търсене от Европейския съюз (ЕС) и продължаващите щети върху енергийната инфраструктура от руски атаки.

Растежът в Турция се забави до 3,2% през 2024 г. на фона на по-строга парична политика. Очаква се той да се забави допълнително до 2,8% през 2025 г., преди да се повиши до 3,5% през 2026 г. Прогнозата за 2025 г. беше намалена поради по-строга от очакваното парична политика и по-ниско вътрешно и външно търсене.

Очаква се регионът на Южното и Източното Средиземноморие да отбележи ускорение на растежа до 3,6% през 2025 г. и 3,9% през 2026 г. Тези прогнози обаче са ревизирани надолу спрямо перспективите от февруари 2025 г., отразявайки продължаващите конфликти и високата несигурност в глобалната политика.

България е член на ЕБВР от създаването й през 1990 година.