Владимир Дичев: Пазарът на енергия е три неща – производство, информация и финансиране
Пазарът на енергия е три неща – производство ( без производство няма пазар), пазар на информация (пазарът на енергия е пазар на информация) и финансиране. Тези три елемента гарантират пазара на електроенергия на едро. Всичко друго след това е вторично – пазар на клиенти, търговци и пр.. Затова трябва да се съсредоточим върху производството, гарантиране на стабилна финансова рамка прозрачност и достъп до информация. Трябва да гледаме напред към пазар на фючърси и форуърдна регулация. Това коментира изпълнителният директор на ЧЕЗ Трейдинг Владимир Дичев по време на дискусията „15 години либерализация на електроенергийния пазар – пътят напред“, организирана от списание „Ютилитис“.
Дичев направи и своеобразен прочит на либерализацията на електроенергийния пазар през последните 15 години - от гледна точка на стратегическите промени и регулациите.
Ако знаем каква е крайната цел може би по-лесно ще си отговорим и на въпросите какво трябва да направим за постигането на единен конкурентен пазар, заяви още Дичев. Той стартира с преглед на пазара от 2004 г., когато е сключена и първата сделка до влизането на страната ни в ЕС та чак до настоящата година с влизането на страната ни в енергийния съюз чрез отпадането на експортната такса.
Минало, но с отражение през 2019 г.
Първата фаза на пазара според предложената от него класификация обхваща периода 2004 г. - 2014 г. За тези 10 години пазара започва с директните сделки. След това се въведоха някои позволения, но последвани от ограничения, посочи той, обръщайки внимание на т.нар. „промени и т.нар. малки промени“. Веднага със започването на пазара се въведоха седмични графици, което в известна степен беше предизвикателство за колегите от индустрията и от АЕЦ Козлодуй да се вместят в това седмично планиране. Едновременно се въведоха квоти за централите и заедно с тази промяна, посочи той, визирайки 2007 г. - квоти за износ. От една страна либерализирахме, а от друга – ограничавахме, каза Дичев. В същото време още тогава са въведени и търговете за капацитет. Само че се появи едно разделение на централите – за вътрешен и външен пазар, даде пример той.
През 2008 г. за първи път се отдели една централа и веднага се увеличи регулираната квота за тази централа. Като бонус се спря износа на електроенергия, допълни Дичев.
2009 г. се характеризира с две основни промени – хартиените търгове за основните производители и може би много съществената: дневните графиците за доставка въведени от ЕСО. Следващите години от 2010 г. до 2014 г. не са много интересни, отбеляза той, но допълни, че това е и периода, характеризиращ се с „убиването на износа“, заради експортната такса.
Следващата „повратна точка“, определена от него „като много смело решение от страна на ЕСО“ е въвеждането на балансиращите групи. Благодарение на това се отвори вратата за излизането на пазара на клиентите ниско и средно напрежение от една страна, а от друга - това позволи на много търговци да разработят стратегиите си. Характерно е и премахването на част от добавките за износа, така че той да се възстанови.
Определената от него втора фаза обхваща период от 2014 г. до днес. През 2014 г. се премахна разделението на енергията за вътрешен и външен пазар, отчете той, като припомни, че заради много ниските цени на пазара излязоха огромен брой потребители средно напрежение, повлияни от голямата премия. Това повлия и на много търговци тогава да излязат на пазара, да предлагат много ниски цени и пазарът достигна 50-70 хил. крайни клиенти точно заради тази диспропорция 150 % регулирана цена спрямо цената на пазара, посочи Дичев.
През следващите няколко години пазарът премина под знака на крайните клиенти, обясни той, като наблегна на въвеждането на електронните търгове. Въвеждането през 2016 г. от ЕСО на спот цена на борсата бе окачествено като много смела постъпка.
Дичев посочи, освен напредъка и стъпките в обратна посока. За съжаление с тези промени започнаха и доста регулации – въведе се изискването за подаване на отчети от търговците, борса за двустранни договори, но и задължителна търговия през борсата на многостранни договори, енергийна ефективност за търговци, а като бонус през 2017 г. спря износа, посочи той, продължавайки и със следващата 2018 г. с изискването за закупуване на технологични разходи, до ограничение до 4 МВт през задължителна търговия през борсата и неравномерните квоти за АЕЦ Козлодуй. За нас като търговци това създава голям стрес, отчете още Дичев.
Настоящата 2019 г. той окачестви като „година на най-смелите промени“ заради премахването на експортната такса, на ограниченията за търговия над 1 МВт, въвеждането на интрадей търговията и други по-малки, но не и по значение нововъведения.
Преди 2020 г. и след това....
Вече се дискутира какво ще се случи през 2020 г. и в частност излизането на крайните битови потребители на пазара, но още не е ясно под каква форма ще се случи това. Говори се и за пазара за капацитет, припомни Дичев, като препоръча с постигането на пропазарно решение да не възниква и непазарно такова. Следващата стъпка през 2022 г. е свързана отпадане на монопола на борсата.
Мозайката на промени 2014 – 2022 г. е доста гъста и доста шарена. Това означава че от една страна се борим да правим пазарни промени, от друга регулирани. Вътрешно за себе си трябва да намерим баланс дали искаме да либерализираме.
Минавайки и през графика на цените на свободния пазар за последните 15 г. Дичев анализира и структурните изкривявания за периода.
Спот пазара в развитите държави се използва за управление на отклоненията. Около 10-15% от финансовата част на портфолиото се играе на пазара, те са за оптимизация на пазара. В България спот пазара се използва за снабдяване и е точно обратното, което не е много разумно, защото спот пазара започва да реагира на голямото търсене и се отразява.
ВЕИ по принцип трябва да се използват за диверсификация на микса, за преминаване към по-зелена икономика. В България ВЕИ поне тази година се използват за заместване на базова енергия, което за мен е много странно. Поради липсата на базова енергия се използват ВЕИ на форуърд пазара, което е странно, отбеляза експертът.
Дичев коментира и функцията на АЕЦ Козлодуй на пазара досега. На развитите пазари атомните технологии продават (произведената електроенергия) до пет години напред на фиксирана цена. АЕЦ се използват на 1 до 3-годишни фючърси. В България, АЕЦ Козлодуй се използва за спот пазар.
По принцип БНЕБ трябва да е една обективна форма на търговия. Да е една от многото. Тук е задължителна търговия, продължи той.
В коментар на цени за бизнеса посочи, че те трябва да са такива, че да стимулират индустрията и да гарантират някаква сигурност в обозримо бъдеще – за една, три или пет години. Не толкова самата цена, колкото гарантирането на цената. В България се притеснявам, че една част от цената се използва за покриване на дефицит в личен план, каза той.
Освен това ТЕЦ и ВЕЦ би трябвало те да се използват за управление на отклоненията в профилите, но в България те се използват за базов товар, вместо за управление на отклоненията.
Регулациите трябва да насърчават инвестициите чрез предвидливост на средата. Сега се случва да се провежда социална политика чрез регулациите.
Възможните мерки са преодоляване, премахване на регулирането, отбеляза Владимир Дичев.
Пазара на енергия е три неща – производство ( без производство няма пазар), пазар на информация и финансиране. Пазарът на енергия е пазар на информация, уточни той. Тези три елемента – производство информация финансиране гарантират пазара на едро. Всичко друго след това е вторично – пазар на клиенти, търговци. Затова трябва да се съсредоточим върху производството, гарантиране на стабилна финансова рамка и информация, прозрачност и достъп до информация.
Като възможни последващи мерки Дичев посочи необходимостта от премахване на регулираните квоти.
Търгове на дългосрочни продукти според него трябва да са поне с 3 години напред, за да се гарантира от една страна прихода на централите от друга прогнозируемостта за бизнеса.
Това на развитите пазари става чрез финансови фючърси. Да те продават ден напред физически, но никой не гледа цената ден напред. Стабилността идва от фючърсите. Трябва да работим за създаване на фючърси до три години напред за запазване на стабилността, каза той. На следващо място постави необходимостта от увеличаване на преносните капацитети със съседните оператори (EMS R), като отчете че в страната ни по това работи активно ЕСО.
На следващо място експертът постави необходимостта от премахване на несвойствените дейности за търговците, например от гледна точка на енергийната ефективност .
И в по-далечно бъдеще
Може би трябва да се фокусираме какво трябва да направим в бъдеще. Иска ми се да видим от регулатора адаптивна прогресивна регулация. Не да гледаме в исторически период цените, а да се прави форуърд регулация, пожела си Дичев.
На следващо място посочи необходимостта от премахване на възможността за арбитраж между пазарна цена и договор за премии. Не съм сигурен дори дали изобщо трябва да има цена. По-скоро трябва да се гледа форуърд цената и след това да се прави някакво изчистване.
Трябва да влязат повече частни играчи на свободния пазар за да има конкуренция на производството, каза Дичев. Освен това според него трябва да има и стандартизиране на финансовите изисквания към играчите на пазара.
Поглеждайки в периода до 2025 г. Дичев прогнозира премахване на границите и свободно движение на енергията, притискане на участниците на пазара от клиентите, които вече ще бъдат и производители.
Времето се превръща в критичен фундамент, отбеляза експертът, поставяйки на следващо място изострянето на сезонността в консумацията и съответно в цените на едро, волатилности трудна предсказуемостта на пазара на едро. Ще се търгува се всичко около енергията, но не самата енергия. При продължаващи високи цени на пика –> може да се очаква инвестиции в нови ВЕИ, резервни, или базови мощности на пазарен принцип. Пазарът на капацитет ще се превърне в ключов пазар с оглед сигурността на снабдяването
Освен това Дичев прогнозира, че пазарът на индустриални клиенти ще се превърне в пазар на едро., а този на крайните клиенти - пазар на услуги и решения
Индустрията и бизнеса според очакването ще инвестират в собствено производство, а търговците ще се преформатират и ще се доближават все повече до клиента.
Терминът „оферта“ за енергия ще се замени с „котировка“, прогнозира още Дичев.