Бизнесът у нас търси да назначи 262 хиляди работници за една година напред

Българският бизнес ще има нужда от близо 262 хиляди работници и специалисти в следващите 12 месеца. Това показват резултатите от проучването на потребностите от работна сила, което Агенцията по заетостта проведе в периода май-юли, съвместно с областните комисии по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната.

Работодателите завяват нужда от 261 926 работници и специалисти през следващите 12 месеца с умения и знания в различни професионални направления, които ще са необходими за ефективната работа на предприятията. Това е близо 9,3% от заетата в момента работна сила. В сравнение с резултатите от проучванията през 2023 г. се наблюдава леко снижение на заявените потребности от работна сила с 2,6% или с около 7 хил. работници и специалисти по-малко. Спрямо средните стойности за рекордната по заетост 2019 г., търсенето през 2024 г. е на 82% от това през 2019 г.

Проучването събра важна информация относно нагласите на българския бизнес за очакваните компетентности и умения на търсената работна сила. Всеки четвърти работодател поставя на първо място личностната и социална компетентност като решаващ фактор за успеха на бизнеса, следвани от езиковата и предприемаческата компетентност, съответно със 17 и 12 % представителност. За 87% от бизнеса самоконтролът и дисциплината са най-необходимото умение, което трябва да притежава персоналът. На второ място по важност работодателите (85%) поставят уменията за работа в екип и комуникативност.

Резултатите от изследването показват също, че 59 219 фирми ще наемат нов персонал през следващите 12 месеца. В сравнение с допитването преди година, техният брой е нараснал с 3 919 или със 7,1%. През следващите 12 месеца работодателите ще търсят близо 153 000 специалисти с квалификация. Спрямо заявените потребности от професионалисти със средно образование през 2023 г. броят на потребностите, които работодателите заявяват през 2024 г. е намалял с 5,3%. Най-търсени професии ще са строители, шивачи, готвачи, оперативни счетоводители, строителни техници и др.

От други близо 59 300 специалисти с правоспособност или с висше образование ще се нуждае българският бизнес. Сред тях най-търсени ще са учители, медицински сестри, шофьори, лекари, машинни инженери, преподаватели, фармацевти и др. В сравнение с година по-рано броят на търсените специалисти с висше образование или правоспособност нараства с близо хиляда или с 1,6%.

Проучването показва, че 49 764 работници без специалност ще са нужни в различните сектори на икономиката през следващите 12 месеца, като също се отчита нарастване на търсенето на годишна база с 650 позиции или с 1,3%.

Леко нараства делът на работодателите, заявяващи, че ще срещат трудности при намиране на нужните им специалисти и работници - от 63,8% средно за 2023 г. на 66,7% през 2024 г. Най-често споменаваната причина за проблеми при осигуряване на персонал е липсата на достатъчна квалификация (образование) на кандидатите - в 43,1% от случаите.

Предприятията, които смятат, че се налага съкращаване на персонал са 17 300, при 12 600 през 2023 г., което се явява ръст от 37,3% на работодателите, принудени да свиват дейността си през следващите 12 месеца.

Най-голямо търсене на работници и специалисти, през следващите 12 месеца, се очаква в индустрията - общо 68 249 души или 26.1% от всички заявени потребности. В търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството ще се търсят 55 308 или 21,1%, а в държавното управление, образованието, здравеопазването и социалните дейности - 48 710 или 18,6%.

Обучението на работното място е най-често предпочитаната форма за решаване на проблемите с недостатъчните умения на търсените от работодателите кадри, споделена от 43,3% от тях.

Според проучването в средносрочен план, т.е. в близките 3 до 5 години, търсените специалисти с висше образование ще бъдат 226 864 души. Трите най-търсени професионални направления са Педагогика, Икономика и Социални дейности. През следващите 3 до 5 години българският бизнес ще се нуждае и от 255 864 специалисти със средно образование. Най-необходими ще са специалистите в търговията на едро и дребно, строителството, маркетинг и реклама, счетоводство и данъчно облагане и др.

София-град остава областта, в която ще се очаква да бъдат наемани най-много работници и специалисти - 47 229, което е 18,0% от всички заявени в страната потребности, следвана от Варна - с 28 944 (11,1%) и Пловдив - с 23 433 (8,9%).

В 17 от 28 области заявените потребности от работна сила превишават броя на регистрираните безработни в тези области. Сред тях са Варна, където превишението е близо 5 пъти, София-град и Бургас - с превишение 4 пъти. Областите, в които няма да се усещат негативните последици от липса на достатъчно свободна работна сила са Видин, Разград и Търговище.

В сравнение с резултатите от изследването преди година, в 11 от областите, е отчетен ръст на потребностите от работна сила спрямо предходната година, а в 17 - намаление. Най-съществено нарастват нуждите от работници и специалисти в област Сливен - 2.5 пъти спрямо заявените потребности през 2023г. Следват областите София-град - със 77% ръст, Монтана - с 43%, Видин - с 37% , Плевен- с 36% и др. От другата страна са областите Габрово, Търговище и Разград, където потребностите от работна сила намаляват с над 70%.

Проучването на потребностите от работна сила се провежда веднъж годишно, за да се набира и анализира актуална информация относно професиите, компетентностите, знанията и уменията на търсените от работодателите кадри и да се планират мерки за организиране на тяхната професионална подготовка.

Изследването е национално представително върху база от 426 226 активни предприятия в страната с използване на стратифицирана случайна извадка по области и икономически дейности. Нормата на отговоряемост при тазгодишното проучване е изчислена на 37,9% при близо 10 хил. численост на генералната извадка и 4 хил. на целевата. Резултатите, получени чрез използването на представителна (случайна) извадка, са във формата на статистически оценки.

Подробна информация, включително пълните статистически обработени данни, са публикувани на електронния сайт на Агенцията по заетостта.