Валентин Николов: България има шанса да развива два ядрени проекта
България в момента има има уникален шанс за първи път да развие паралелно два ядрени проекта – този за Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и проекта „Белене“. За първи път страната ни ще приключи годината с перспективи за развитие и на двата проекта. Това заяви председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Валентин Николов по време на онлайн кръгла маса на тема: "Бъдещето на ядрената енергетика в България". Събитието се организира от Българския атомен форум Булатом и интернет портала 3eNews.
Вижда се ясна тенденция, че хората подкрепят развитието на ядрената енергетика в България, обясни Николов. Той допълни, че повечето българи подкрепят както изграждането на АЕЦ "Белене", така и построяването на VII блок на АЕЦ "Козлодуй". Освен проучването на агенция „Тренд“ като доказателство за подкрепата към ядрената енергетика Николов се позова и на проучване на Националния център за парламентарни изследвания /НЦПИ/ към Народното събрание. То бе за обществените нагласи по теми и проблеми, свързани с енергетиката и бе проведено през октомври. Резултатите и от това прочуване показвали също, че мнозинството от пълнолетните български граждани подкрепят развитието на ядрената енергетика в България като цяло, уточни Николов.
Според него тази и следващата година са сред най-важните, защото трябва да се пристъпи към реалното развитие на ядрените проекти. Николов смята, че трябва да се използва потенциала на студентите, които учат ядрена енергетика, за да не загубят интерес към специалността. Той прогнозира, че в близко бъдеще може да няма и преподаватели в сферата на ядрената енергетика. До 10 години в България няма да има изградена ядрената мощност, но ние трябва да пристъпим към изграждането й, за да не загубим този отрасъл изцяло, категоричен бе председателят на енергийната комисия.
Той обясни, че тези аргументи трябва да бъдат описани и в проекта на нова Енергийна стратегия, която те първа ще бъде разглеждана от парламента. „Първо ние трябва да приемем Енергийната стратегия и да запишем как ще изглежда тя основно в първите си 10 г. Стратегията все още не е вкарана в Народното събрание и вероятно се преработва още от експертите на правителството, добави Николов. По думите му в документа не може да има такъв голям енергиен микс – не може да има въглищна индустрия до 2030, заедно с развитие на ядрена енергетика и ВЕИ. Според депутата този документ трябва да бъде прецизиран допълнително. Николов също така смята, че в енергийната комисия на парламента трябва да бъде направена дискусия за бъдещето на ядрената енергетика.
Експертът от партия ГЕРБ припомни, че до средата на следващата година се очаква да има пазарно обединени на енергийните системи на България, Румъния и Гърция. Това ще доведе до нови предизвикателства за енергийната ни система. В същото време се вижда, че заради кризата с коронавируса границите в Европа сега се вдигат. „В такава ситуация ние трябва да имаме готовност да посрещнем подобни предизвикателства“, смята Николов и добави, че трябва да се мисли в посока енергийната ни система да може да работи и като затворена. Той даде пример как преди няколко години в студените зимни месец имаше дефицит на електроенергия и страната ни поиска аварийно да внесе електроенергия от Румъния. Тогава обаче северната ни съседка отказа доставките и се наложи студения резерв у нас да бъде активиран.
Занапред се предвижда и отпадане на въглищните централи в Румъния и Гърция. Това ще даде нов поглед на региона като цени и нови задачи на системните оператори заради флуктоациите при употребата на ВЕИ източници. Ще се появят и още консуматори и вероятно ще се изместят пиковите и извънпиковите моменти на потребление. Заради електромобилите вероятно ще има и увеличение в консумацията на нощна електроенергия, прогнозира още Николов. Всичко трябва да се прегледа и анализира от Народното събрание и да бъде включено в новата енергийната стратегия, смята още депутатът.
Вижте още: