Проучване: България да развива нови ВЕИ централи и ядрената си енергетика

България трябва да развива своята енергетика в посока на нови възобновяеми източници и изграждане на нови ядрени мощности. Това показва социологическо проучване на тема енергетика, направено от Националния център за парламентарни изследвания. В проучването са участвали 1000 респондента, навършили пълнолетие, а анкетата е направена през септември тази година.

От данните се вижда, че всеки четвърти интервюиран (27%) смята, че България приоритетно трябва да развива ядрена енергия, която и към момента е с втория най-значим дял на производство у нас. 36 на сто от българите подкрепят развитието на фотоволтаичната енергия у нас. Сред другите видове първична енергия, който трябва да се развиват, българите смятат, че най-добре е това да са ВЕЦ-овете (25%) и вятърната енергия, която също се подкрепя от всеки четвърти запитан.

През септември 2020 г. мнозинството от пълнолетните български граждани (62%) подкрепят развитието на ядрената енергетика в България като цяло. Тази позиция е най-ясно изразена сред респонденти, защитаващи тезата, че България може да бъде енергийно независима. Тази теза не се подкрепя от по-младите респонденти, хората, живеещи в столицата, необразованите и ромите.

Над половината от пълнолетните жители на страната одобряват изграждането на АЕЦ „Белене“. Най-голяма подкрепа регистрираме сред хора с висока информираност по въпроси, свързани с енергетиката, привържениците на тезата за енергийната независимост на страната, респонденти на възраст над 50 години, хора с висше образование, поясняват анализаторите.

По-голямата част от посочилите, че България трябва да оптимизира използването на собствените си ресурси, одобряват:

- изграждането на нови мощности на АЕЦ „Козлодуй“;

- изграждането на АЕЦ „Белене“.

Сходни са нагласите на българите и по повод на проведеното от 3eNews проучване съвместно с агенция „Тренд“, според което по-голямата част от българите подкрепят развитието на ядрената енергетика у нас.

Приоритет за природния газ и слаба подкрепа за въглищата

От настоящето изследване става ясно още, че всеки пети пълнолетен български гражданин смята, че природния газ трябва да бъде приоритет в енергийните източници на страната. В тази насока изграждането на нови газови централи също среща значителна обществена подкрепа (60% от анкетираните).

Едва 4% са на мнение, че като основен енергиен източник трябва да бъдат развивани въглищата и горивата от въглища. В същото време обществените нагласи са разделени в преценката дали съществуващите въглищни електрически централи трябва да бъдат затворени или не. Основните резерви по отношение на затварянето на тези топлоцентрали са свързани с обществени опасения, че това би довело до увеличаване на безработицата у нас, а уволнените служители трудно биха намерили работа в друга сфера, става ясно още от проучването.

Преобладава обществената позиция, че работните места на заетите в топлоелектрическите централи трябва да бъдат запазени, като се търсят решения за вредните и опазването на здравето на хората. Всеки четвърти обаче е категоричен, че ТЕЦ трябва да бъдат затворени на всяка цена, като се търсят варианти за преквалификация на работещите в тях.

Диверсификация

Всеки пети интервюиран е на мнение, че акцент в българската енергийна политика би трябвало да бъде разнообразяването на източниците и доставчиците на енергийни вносители, включително като се използват и такива извън ЕС. Една четвърт от респондентите, които са се определили като информирани и активно търсещи информация за енергетиката, са посочили диверсификацията като най-добрият път за развитието на българската енергетика. Сред тези хора доминира разбирането, че България не може да бъде напълно енергийно независима. По-често това са млади хора, високообразовани, живеещи в големите градове на страната.

Всеки трети пълнолетен български гражданин е на мнение, че българската енергийна система трябва да се развива чрез по-добро използване на собствените ресурси, включително и изграждането на нова ядрена централа. Тази позиция се споделя по-често от респонденти, които са декларирали по-висок интерес и информираност по енергийни теми; интервюирани, които са на мнение, че България би могла да гарантира своята енергийна независимост; хора на възраст между 40 и 59 години и живеещи в малките градове и селата.

Екологично чист ток, но на приемлива цена

Почти 72% от анкетираните очакват екологично чистата енергия да не е по-скъпа от тока, които произвеждат другите централи. Едва 14% от интервюираните са изразили съгласие с това, че цената на електроенергията, произведена според най-високите екологични изисквания, би трябвало да е по-висока. Сред тях по-често има хора със средни доходи на домакинствата, с висше образование, живеещи в София. В същото време, когато става въпрос за възобновяеми източници на енергия, резултатите показват, че преобладаващата група от интервюираните изразяват предпочитанията си към соларната енергия – 44% са посочили соларните паркове и фотоволтаици като източник, който в най-голяма степен отговаря на екологичните изисквания.  На второ място, значително по-рядко е посочена ядрената енергия (15%) и ветрогенераторите (15%).

Очаквания към държавата за енергийната ефективност

Най-рядко посочваното решение за развитие на българската енергетика преминава през намаляване на разходите на енергия. Всеки десети пълнолетен български гражданин подкрепя подобен подход, става ясно от изследването.  Повечето от хората (60%) са мнение, че държавата трябва да осигури средствата за саниране на блоковете. Малко над 18 на сто от хората пък са склонни на самоучастие при обновяването на сградите им.

Държавата да отговаря за развитието

Мнозинството от българските граждани очакват развитието на енергетиката у нас и нейното управление да бъде по-скоро като отговорност на държавата. Тя  трябва да осигури по-ниска цена на енергийните услуги за населението, като в същото време спазва екологичните изисквания. Разбирането, че развитието на съвременната енергийна система във все по-голяма степен ще зависи от съчетанието на високи технологии и екология, остава встрани от общественото внимание, което все така е съсредоточено върху цената на услугата, сочат данните от проучването.