МАЕ: Без ядрена енергия няма да бъдат постигнати целите за нулеви емисии през 2050 г.

В разстояние на десет години Китай ще разполага с най-големият в света парк от атомни електроцентрали, докато за повечето енергийни блокове в отдавна развитите ядрени региони като Япония, Европейския съюз и САЩ изтича 40-годишния проектен срок на работата им. Това коментира Brent Wanner, ръководител на изданието „Моделиране и анализ на енергийния сектор“( World energy outlook) към Международната агенция по енергетика. Без политическа подкрепа дългосрочната експлоатация на съществуващия парк тази тенденция навярно ще се запази, каза той по време на уебинар на високо ниво за ролята на атомната енергетика в прехода към чиста енергия, проведен преди дни съвместно между МАЕ и МААЕ.

В изявленията, посветени на откриването на уебинара, МАЕ и МААЕ отбелязаха, че от 2020 г. до 2050 г. се прогнозира повече от два пъти увеличаване на световното търсене на електроенергия. В страните с развита икономика, където ядрената енергия днес представлява най-големия източник на нисковъглеродна електроенергия, АЕЦ губят своите позиции, затварят се централи и се ограничават инвестициите в ново строителство и то във време, когато светът се нуждае от повече нисковъглеродна електроенергия. И това въпреки факта, че преходът към чиста енергия се ускорява в целия свят в съответствие с ангажиментите по Парижкото споразумение и растящия брой на обещания от страните за постигане на нулеви емисии към средата на века.

По време на първата от двете сесии (Ролята на ядрената енергия в електроенергетиката: тенденции и прогнози), Wanner отбеляза, че ядрената енергетика като утвърдена търговска нисковъглеродна технология може да има важен принос при условие, че са налице необходимите енергийни политики и пазарни структури за улесняване на инвестициите в „управлявани нисковъглеродни технологии за производство на електроенергия“.

Позовавайки се на доклада на МАЕ „Глобален енергиен обзор 2020“, публикуван през април миналата година Wanner отбеляза, че ядрената енергия с дял от 10 % както и преди е вторият по мащаб източник на нисковъглеродно производство след хидроенергетиката. Както показват данните на МАЕ, публикувани през тази седмица, глобалните емисии вече са се възстановили след спада на търсенето на електроенергия по време на пандемията, каза експертът. През 2020 г. глобалните емисии от СО2 свързани с енергетиката са спаднали с 5,8 % на първо място заради въздействието пандемията COVID-19 върху пътешествията и икономическата дейност. След постигането на минимума през април 2020 година, глобалните емисии са се възстановили рязко и вече прехвърлят нивото от декември 2019 година.
В държавите с развити икономики, включително САЩ, Европейския съюз и Япония, ядрената енергия всъщност е най-големият източник на производство на електроенергия с ниски въглеродни емисии, произвеждайки повече не само от хидроенергетиката, но и от слънчевата и вятърна енергия взети заедно, и това е така през последните 30 години“, каза Brent Wanner.  Нивото на мощностите и продължителността на времето, през което атомът е бил част от световната енергийна система през последните 50 години, означава, че атомните електроцентрали са помогнали да се избегнат повече от 60 милиарда тона от емисиите на CO2 в световен мащаб. Днес това е равно на две години глобални емисии, свързани с енергетика. Без ядрена енергия, емисиите на CO2 от производството на електроенергия биха били близо 20% по-високи. През този дълъг период от време ядрената технология допринесе за стабилността на електроенергийните системи, както беше и през 2020 г. "

Но този дългосрочен и значителен принос от нисковъглеродни мощности означава, че атомните електроцентрали в целия свят започват да остаряват.

„Към началото на 2019 г. виждаме, че средната възраст на атомните електроцентрали в САЩ се приближаваше до 40 години, в Канада и Европейския съюз е около 35 години, а в Япония - около 30 години. Предвид стандартните 40-годишни първоначални лицензии за експлоатация за енергийни блокове, това означава, че за по-голямата част от ядрения флот в тези региони ще се вземат решения за това какво ще се случи с тях по-нататък “, каза той.  

По думите му приносът на атомната енергетика може значително да спадне на няколко от водещите пазари, като в същото време като цяло се очаква значителен ръст, тъй като Китай заема първо място вече в разстояние на десетилетие.

„Там, където напоследък има ръст, особено в Китай, флотът на ядрените реактори е много по-малък. Това дава представа за бъдещето на ядрената енергетика. Изданието „Моделиране и анализ на енергийния сектор“ показва, че от една страна имаме остарели АЕЦ в икономическо развитите страни и много малко ново строителство, а това означава, че през следващите две десетилетия ще има спад в производството на общата активна парк от атомни електроцентрали. Тогава ще има значителен растеж, особено в Китай, който ще разполага с най-големия флот от атомни електроцентрали до 2030 г. Растежът ще продължи в Русия, както и в Индия и Близкия изток. Това ще бъде промяна в центъра на тежестта на ядрените технологии в света, " отбеляза  Wanner.

Слънчевите панели в момента са най-евтиният източник на електроенергия в повечето страни и според изданието, те ще утроят обема си до 2030 г., заедно с нарастването на вятърната енергия, съгласно сценариите за „заявени политики“. В същото време са необходими всички нисковъглеродни технологии, отбеляза експертът.

През следващите 20 години слънчевите системи ще бъдат новият цар на електричеството. Това ще бъде най-големият и най-бързо растящ източник на електроенергия в света. През последните 20 години се наблюдава сериозна промяна от времето, когато въглищата бяха „краля”, досега, когато слънчевата енергия сега  е „очевидният цар“, каза още той.

Ако се следва сценария за „устойчиво развитие“ на  изданието „Моделиране и анализ на енергийния сектор, ръстът на нисковъглеродното производство ще бъде много по-голямо и по-бързо, „замествайки много по-бързо производство от въглища“, добави той.

Има три основни причини, поради които слънчевата енергия расте толкова бързо, смята експертът. Първо, разходите за нови проекти са сред най-ниските сред всички източници на електроенергия в повечето страни. Второ, има значителна политическа подкрепа за слънчевите енергийни системи в над 130 държави. И трето, финансирането там е много евтино, отчасти поради тази политическа подкрепа.

„Това са условия, които виждаме и за вятърните мощности, но много малка степен за атомната енергетика, а също и за системите за улавяне и съхранение на въглерод“.

„Не трябва да забравяме, че ядрената енергетика е част от икономически ефективния енергиен преход. Според нашия анализ, където има продължаване на срока на работа на атомните електроцентрали в страните, които са отворени за този варианти, където ще продължи безопасната им експлоатация, в съответствие с нашия сценарий за устойчиво развитие в ядрената енергетика ще бъдат вложени скромни инвестиции, което ще помогне за използването на предимствата на съществуващите площадки на АЕЦ и електрическите мрежи, а също така ще са по-скромни и инвестициите в енергийния преход. Така че рентабилният път, който виждаме, е необходимост от инвестиция от порядъка на 8,5-9 трилиона щатски долара през следващите 20 години. Ако не удължим живота на ядрените реактори и преместим фокуса още повече върху възобновяемите източници, които ще станат доминиращи източник на нисковъглеродно производство във всички тези сценарии - това ще увеличи общата необходима инвестиция и общите разходи, не само инвестиции в тези технологии, но и в работата на електрическите мрежи и в изискванията за балансиране на натоварването. "

Инвестициите в електроенергия трябва да се увеличат, за да се премине към чиста енергия, но без ядрената енергия, която да допълва възобновяемите енергийни източници, общите инвестиции ще нараснат с повече от 15%, каза  Brent Wanner.

Подчертавайки важността на плана на IEA за публикуване на първата цялостна пътна карта в света за енергийния сектор към нулеви емисии до 2050 г. по-късно тази година, Brent Wanner отбеляза: „Първо, трябва да признаем, че заявените политики, включително определеният на  национално ниво принос, както и обявените ангажименти за нулеви емисии до 2050 г., няма да ни доведат до тази позиция, на която  трябва да бъдем. Затова сега трябва да общуваме с експерти на регионално и глобално ниво, за да проучим допълнително възможностите на ядрената енергетика, както за декарбонизиране на електроенергията, така и за други приложения, включително декарбонизиране на производството на топлина и евентуално други горива, например чрез производство на водород. "

Според него понастоящем обявените ангажименти за постигане на нулеви емисии до 2050 г., включително стремежът на Китай да постигне това ниво до 2060 г., „покриват само около половината от разликата“ между сценариите „заявени политики“ на изданието „Моделиране и анализ на енергийния сектор“ и сценарий на "устойчиво развитие".

„Това ще изисква много по-рязко намаляване на емисиите, така че да достигнат до около 10 гигатона до 2050 г. и, разбира се, без да се говори за постигане на нулеви емисии дотогава“, каза експертът от МАЕ  Brent Wanner.

Още по темата: Бил Гейтс: Ядрената енергетика е по-безопасна отколкото, който и да е друг източник

Изследване на LucidCatalyst за липсващото звено за устойчив климат или за ролята на иновативните ММР