Президентът Радев: Важно институциите да бъдат предвидими и с ясни приоритети
В днешната тревожна и променлива действителност е важно институциите да бъдат предвидими и с ясни приоритети, посочи президентът Румен Радев на пресконференция за отчет по повод тригодишнината от встъпването му в длъжност, предава БТА.
Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред и последният пример е усъвършенстването на изборното законодателство, посочи той и допълни, че откритата и конструктивна позиция на президента е стимул за отговорно отношение и на останалите институции.
Той отбеляза, че е поддържал активен диалог с гражданите и институциите, като е откроявал проблеми и е давал посоки на тяхното решаване.
Президентът отбеляза, че е продължил да бъде бариера срещу лобисткото законодателство и е наложил вето на 7 закона, а там, където е виждал, че има нарушение на конституцията, е сезирал и Конституционния съд /КС/. Въпреки преодоляването на тези вета, понякога и без дебат, обществената реакция и решенията на КС потвърждават правотата на моите действия, посочи Радев.
"Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред и последният пример е усъвършенстването на изборното законодателство", каза президентът и коментира, че е имало открита амбиция на парламента да изпревари неговата инициатива.
Парламентът започна за първи път да обсъжда тази тема не в навечерието на избори, а когато трябва, посочи държавният глава.
Според президента положението няма да се промени съществено, ако не бъде променена политическата система и не бъде осигурено върховенство на закона.
"Допуснахме опорочаване на изборния процес и срастване на партия с държава", каза още държавният глава.
Румен Радев се обяви за 100-процентово въвеждане на машинно гласуване и декларира, че ще продължи дебата за промени в конституцията, свързани със съдебната власт и с баланса на властите.
"Ще продължа да посочвам институции решения, които генерират условия за корупция", добави той и обеща да съдейства КПКОНПИ да се превърне в ефективен орган.
Образованието да се превърне в национален приоритет
Имаме нужда от дългосрочни реформи. Най-важна е инвестицията в хората, обаче. Затова в КСНС ще търся решения със законодателната и изпълнителната власт и парламентарно представените партии за законови организационни и финансови механизми в 3 основни области – образование, детско здравеопазване и стимулиране на младите семейства. Това каза президентът Румен Радев по време на отчета за дейността на президентската институция.
Образованието трябва да се превърне в стратегически национален приоритет, категоричен е Радев. Трябва да си поставим високи цели, например на следващия международен тест PISA да сме започнали устойчиво движение нагоре към средните европейски нива. Предприетите от правителството мерки са в правилната посока, но те са недостатъчни като обхват и иновативност, каза още президентът.
Ще продължа дебата за иницииране на промени в конституцията, целящи подобряване на независимостта на съдебната власт, подобряване на баланса на институциите, разширяване на правата на гражданите. Ще продължа и в усилията си за борбата с корупцията, като бъда бариера пред лобисткото законодателство. Ще съдействам с всички средства КПКОНПИ да се превърне в ефективен орган за активни инструменти за установяване на несъответствие между доходи и разходи, каза Радев.
Мой основен приоритет е, че ще продължа да работя за хармонично развитие на отбраната, за модернизация, за повишаване на социалния статус и мотивацията.
Президентът не разполага с преки инструменти, за да реализира политики в социално-икономическата сфера, те са обект на управленската програма на правителството. Има редица тревожни въпроси, които налагат дебат и консолидиране на усилията. Адекватни ли сме срещу демографската катастрофа. Имаме ли амбицията да преодолеем негативния демографски темп, изброи Радев.
В своя отчет вицепрезидентката Илияна Йотова сложи акцент върху политиката на президентската институция спрямо българите в чужбина. Тя посочи, че за последната година не е удовлетворена нито една молба за политическо убежище, дадено е българско гражданство на около 9 000 души и няма нито едно помилване.