Три важни фактора на енергийния пазар през 2020 година

Влиянието на политиката, свързана с изменението на климата, е може би най-несигурният елемент

Енергетика / Свят
3E news
746
article picture alt description

Анализ на Ник Бътлър*, в. Финаншъл Таймс, 30.12.2019

Който желае да извлече някакъв смисъл и прогноза за енергийния пазар през 2020 год., ще трябва да насочи вниманието си към три основни фактора. Най-значимите и водещи за следващата година те са добивът на суров петрол извън ОПЕК, вносът на суров петрол от Китай и най-сложният от трите, влиянието на политиката за климатичните промени. Извън посочените три фактора, останалото е просто шум.

Първият фактор засяга САЩ, където нарастването  на шистовия добив на суров петрол продължава, независимо от забавянето на добива на шистов природен газ поради свръхпредлагането му през настоящата година. Сумарният добив на суров петрол в САЩ  се е увеличил на повече от 12 млн. барела дневно и се очаква да се увеличи още през 2020 год.

Очаква се, обаче, увеличаване на добива и на Бразилия, на Норвегия и на Гвиана. Ако добивът на суров петрол извън ОПЕК се увеличи с повече от 1 млн. барела дневно – каквато е прогнозата за повишаване на търсенето през следващата година – тогава ще се появи свръхпредлагане и даже последното споразумение на картела и на Русия за процентния добив няма да е достатъчно, за да се избегне падането на цената.

Споразумението на ОПЕК от Декември т.г. за процентния добив може да окуражи останалите производители да запазят или да увеличат нивата на добива си. Способността на картела да управлява пазара се намира на границата на възможностите му и вероятността за успех вече е пропуснат. Приходите от продажбите на суров петрол са ниски и за много от производителите, които се базират на тях, дълговете им се увеличават.

Иран остава неизвестният фактор. Възможностите са няколко: опасността от открит сблъсък със съседните страни, един вътрешен конфликт или едно реално споразумение със САЩ и отмяна на санкциите. За пазара на суров петрол едно споразумение със САЩ  е най-опасният вариант, свързан с това, че Иран може много бързо да добави 1-2 млн. барела дневно към добива си.

Нивата на китайския внос на суров петрол е вторият фактор. През 2019 год. същият се покачи на 11 млн. барела дневно и се превърна в определящ за международните цени. Китайският внос на природен газ също се увеличи, но ограниченията в инфраструктурата на страната изглежда се оказа решаваща, за да не се достигне до драматичното търсене на газ в страната през 2018 год. Забавянето на икономиката на Китай вероятно е следствието от търговската война със САЩ, което е една от предпоставките за намаляване на вноса на суров петрол. Пекин може и да сметне, че Китай става много зависим от чуждия петрол.

Като се имат предвид посочените фактори, ще бъде трудно да се предвиди някакво стабилно покачване на цените на суровия петрол, както и да се спре понижаването на цените. Независимо от споразумението на страните-производителки на суров петрол  от ОПЕК, американската Агенция за енергийна информация /IEA/ говори за свръхпредлагане през 2020 год.

Третият проблем е влиянието на политиката в енергийния сектор, свързана с мерките срещу климатичните промени и реакцията на управляващите на зачестилите протести на гражданското общество по този въпрос.

Интересът на народите към мерките за предотвратяване на климатичните промени е доста променлив. На последните парламентарни избори във Великобритания темата за климатичните промени беше на пето място в интересите на избирателите и доста по-назад от темите за Брекзит и за здравеопазването. В други страни ентусиазмът на масите може да се окаже решаващ за преминаването към нисковъглеродна икономика, независимо от цената за това.

Европейската комисия обеща постигането на едно общоевропейско зелено споразумение, което да обхваща десетки сектори на икономическата и социалната политика и е насочно към основополагащата цел - осигуряването на нулеви вредни емисии до 2050 год. Но властовият ресурс на ЕК е ограничен – не може да промени съществуващите енергийни системи на страните - членки за една нощ, нито да ги принуди да променят коренно промишлеността си и потреблението на енергия. Независимо от това тенденцията на промените е ясно изразена и остарелият енергиен сектор е под сериозен натиск да докаже, че ще може да се приспособи към новите политически изисквания и предизвикателства.

Най-значителното влияние и несигурност в ситуацията ще окажат президентските избори в САЩ. Ако Доналд Тръмп спечели втори мандат, почти сигурно е, че много малко неща ще се променят. Това се отнася и до възобновяемите източници на енергия /ВЕИ/, и до замяната на въглищата като източник на енергия, последните ще продължат да владеят американския пазар.

Демократическата партия в САЩ обаче определя себе си като боец за чиста околна среда. И петте им кандидати за бъдещ Президент се обявяват срещу суровия петрол, природния газ и въглищата, много по-активно от последния им Президент Барак Обама. Въпреки, че нуждата от победа в изборите ще ги накара да бъдат още по-крайни в исканията си за природната среда, при евентуална тяхна победа е напълно сигурно, че бъдещето на въглеводородите постепенно ще бъде съобразено с наложените нови изисквания в потреблението на енергия в Европа и ще бъде наложено и на американските промишленици и потребители. Ако САЩ се насочат към такава една тенденция, ще накарат и останалите държави да ги последват.

В краткосрочен порядък цените и тенденциите в енергийния сектор ще се определят от пазарните сили – основните реалности на търсенето и предлагането. Обаче развитието на политическата обстановка и особено президентските избори в САЩ ще окажат най-съществено влияние на сектора в дългосрочен порядък.


 * Авторът е коментатор на FT по енергийните въпроси и председател на Института за политика в King's College London

Оригиналната статия ще намерите на: https://www.ft.com/content/fdd8ba9a-2185-11ea-92da-f0c92e957a96

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща