Какво да очакваме от петролния пазар през 2020 година

Ситуацията с добива на шисти в САЩ може значително да го промени

Енергетика / Свят
3E news
622
article picture alt description

Цените на петрола се колебаеха силно през 2019 г. Отначало барелът от вида Brent се повиши от 55 долара през януари до 75 долара през април, благодарение на споразумението между ОПЕК и страните извън картела, вкл. и Русия, известни като Групата ОПЕК +, да намали производството от началото на годината с 1.2 милиона барела на ден. През август петролът отново поевтиня и спадна под 60 долара. В средата на септември цените рязко скочиха, заради атаките с безпилотни самолети и дронове върху петролни съоръжения в Саудитска Арабия. Но в рамките на няколко седмици котировките се върнаха на предишното си ниво около 65 и повече долара, подкрепени от опасенията на инвеститорите за свръхпредлагане. Последва ново понижение до около 55-58 долара за барел.

През декември цените на петрола отново надхвърлиха 65 долара за барел, тъй като страните от Групата ОПЕК + се договориха за допълнително намаляване на производството.

Добивите на шистов петрол

Най-важният фактор, който ще определя динамиката на пазара на петрол през 2020 г., може да бъде разработването на нови находища на шистов петрол в САЩ. През последното десетилетие шистовият бум превърна страната в най-големия производител на петрол в света. През декември американското ежедневно производство достигна 12.8 милиона барела, според официалните данни на Американската администрация за енергийна информация (EIA). В началото на 2010 г. САЩ добиваха само около 5.5 милиона барела и „енергийната независимост на САЩ беше шега, използвана често в популярно вечерно телевизионно предаване“, но сега това се превърна в реалност, казва Даниел Йергин, заместник-председател на Съвета на директорите на IHS Markit, пред „Уолстрийт джъртъл“ (WSJ). През ноември 2019 година, за първи път от поне 1973 г. насам, САЩ стават нетни износители на петрол и петролни продукти.

Въпреки това, финансовите резултати на компаниите, работещи по шистови находища, желаеха повече от възможностите си, тъй като тяхната основа цел беше растежът на производството на всяка цена. Инвеститорите ги подкрепиха при срива на цените на петрола през 2014–2016 г., като купиха значително по-евтини акции и облигации от допълнителни емисии на добивните компании, но през последната година същите инвеститори започнаха да изискват по-висока рентабилност от мениджърите на съответните компании. Под натиск от страна на инвеститорите компаниите започнаха да затягат контрола върху разходите и повечето от тях възнамеряват да намалят сондажната активност през 2020 г. Според норвежката консултантска компания Rystad Energy, тази година инвестициите в петролната индустрия от шисти са намалели с 6% до 129 милиарда долара, а през следващата година може да се понижат с още 11%.

Освен това, някои кандидати от Демократическата партия за президентските избори в САЩ дори призовават да се забрани разработването на находища на шисти в името на околната среда. Така че инвеститорите и изменението на климата са "двата големи проблема" за добива на шистов петрол, казва пред „Ройтерс“ Скот Шефилд, изпълнителен директор на един от лидерите в индустрията Pioneer Natural Resources.

Според някои анализатори, производството на шистов петрол ще се увеличи през първата половина на 2020 г., но след това ще престане да нараства и дори може да започне да намалява, пише „Файненшъл таймс“ (FT). „Шистовата активност се забавя, тъй като сега сондиращите компании са заети с контрола на капитала“, каза пред „Блумбърг“ Крис Мигли от британската консултантска компания S&P Global Platts. Според него, това може да забави растежа на цялостното производство на петрол в САЩ.

Търсене и предлагане

Тази година глобалният икономически растеж се забави на фона на търговската война между САЩ и Китай и несигурността около Brexit. Това ограничи, въпреки че не спря нарастването на търсенето на петрол, което тази година трябва да надхвърли 100 милиона барела на ден. Според анализаторите, годишният темп на растеж за първи път след срива на цените през 2014 г. ще бъде под 1%. "Следващата година търсенето на суровината и до голяма степен цените на петрола ще зависят от възстановяването на световната икономика", казва Стивън Бренок, анализаторът на PVM Oil Associates, цитиран от „Ройтерс“.

МВФ прогнозира през октомври, че тази година световната икономика ще се забави до 3%, което е сравнимо с минимума от финансовата криза, а след това ще се възстанови до 3.4% през 2020 г. Но наскоро имаше признаци на икономическа стабилизация и в САЩ, и в Китай, които постигнаха напредък в търговските преговори и отмениха взаимно някои вносни мита.

Освен това, в началото на декември членовете на Групата ОПЕК + се договориха допълнително да намалят средното си ежедневно производство с още 500 000 барела или общо с 1.7 милиона барела в сравнение с октомври 2018 г. Новите квоти ще бъдат в сила през първото тримесечие на 2020 г. Но въпреки това търговските запаси от петрол в света ще нараснат със 700 000 барела на ден през този период, прогнозира Международната агенция по енергетика (МАЕ).

„Ако ОПЕК наистина искаше да повиши цените, трябваше да постигне споразумение с партньорите си извън картела за намаляване на производството през цялата 2020 г. Преразглеждането на споразумението през март 2020 година създава известна несигурност“, заяви старши портфолио мениджърът на Tortoise Роб Тумел, цитиран от WSJ. Потенциалното повишение на цените е ограничено, а предлагането на петрол в света е твърде голямо, обобщава Робърт Йогер, мениджър за фючърсните пазари в Mizuho Securities USA.

Борбата с климатични промени

През 2019 г. развитите страни започнаха да говорят по-сериозно за борба с климатичните промени. Новият президент на ЕЦБ Кристин Лагард дори поиска да стане един от приоритетите на централната банка на еврозоната. Инвеститорите също настояват работещите с добиването на петрола да преминат към по-чиста енергия. Този процес ще бъде дълъг, но вече оказва натиск върху компаниите. Например испанската Repsol обеща през декември да промени дейността си, така че въглеродните емисии, заради нейната дейност, да престанат да влияят върху климатичните промени до 2050 г.

Дори в Норвегия, която дължи богатството си на петрола, има призиви да бъде спряно производството. Привържениците на тази идея смятат, че е възможно без „черното злато“, благодарение на суверенния фонд с капитал от около 1 трилион долара, към който са насочвани приходите от добива на петрол. Но правителството не е съгласно с това. „Ще бъдем доставчици, докато има търсене на петрол и газ“, категоричен е Хел-Борхе Фрайберг, бивш министър на петрола и енергетиката на Норвегия.

Повече от половината от норвежките запаси от петрол все още са в недрата, допълни Фрайберг, който напусна поста на 18 декември. Неговият наследник Силви Листхуг е известен с това, че отрича въздействието на човешката дейност върху климатичните промени, което той заяви още през 2011 година.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща