Тристранката обсъди проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г.

В приходната част са предвидени 16,200 млрд. лева, което е увеличение с близо 26 процента спрямо закона за бюджет на ДОО за 2024 г.

Икономика / Финанси
3E news
327
article picture alt description

Снимка: БТА

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г. по време на днешното си извънредно заседание, на което се разглеждат още проектозаконите за бюджет на НЗОК и на държавния бюджет за следващата година, съобщи БТА.

По отношение на приходната част в проектобюджета на ДОО са предвидени 16,200 млрд. лева, което е увеличение с близо 26 процента спрямо закона за бюджет на ДОО за 2024 г., отбеляза Весела Караиванова, подуправител на НОИ и временно изпълняващ длъжността управител на институцията при представянето за проектобюджета на ДОО за 2025 г., утвърден на заседание на НОИ на 9 декември. Тя добави, че това увеличение на приходите следва тенденцията на пазара на труда и политиката по доходите.   

Още по темата

Считано от 1 януари 2025 г.

минималната работна заплата

ще бъде в размер на 1077 лв., максималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица е 1077 лв., равен на минималната работна заплата, има увеличение на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 4130 лв., предвижда проектобюджетът. Караиванова посочи, че в приходите е включен и ефектът от новата приходна мярка за недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания. 

Размерът на заложените в бюджета разходи без трансфери достига до 27,400 млрд. лева, което е ръст от 12 процента спрямо закона на ДОО за 2024 г.

Най-голям е делът на разходите за пенсии

По проекта на закон за бюджета на 2025 г. разходите за пенсии са 24,114 млрд. лева, което е ръст от 2,501 млрд. лева спрямо бюджета на ДОО за 2024 г. Основно увеличението в разходната част на пенсиите идва от политиката по увеличението на минималната пенсия, наложеното правило от 1 юли по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване или т.нар. швейцарско правило. Обезщетенията и помощите са следващият разход - той е в размер на 3,73 млрд. лева, което е повече с 528 млн. лева. По отношение на разходите за персонал в проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2025 г. е предвиден ръст от 10 процента, което е увеличение от близо 25 млн. лева. Издръжката на НОИ остава на нивото от 2024 г.

По прогнозни данни за 2025 г. се предвижда средният размер на пенсията да достигне 976 лева, посочи Караиванова. 10 процента е номиналното нарастване спрямо средния размер по Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. и това е във връзка с увеличението на минималната пенсия и прилагане на т.нар швейцарско правило от 1 юли, като очакването е увеличението да е между 8 и 9 процента. 

Брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да бъде 53,4 процента. Разходите за пенсии се очаква да достигнат 11,2 процента от БВП, посочи тя.

Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов каза, че Министерството на труда и социалната политика без колебания ще подкрепи проекта на Закон на бюджета на ДОО за 2025 г.

Най-съществената промяна

Предимство на проектозакона е, че той е разработен с един основополагащ принцип в управлението на разходопокривните системи за социално подпомагане, който предполага, че разходите за осигурителни плащания и администриране на системата трябва да се променят в унисон с приходите на системата, за да не влошава финансовото й състояние, посочи Иванов и добави, че това се вижда в предложения законопроект. Той посочи, че в номинално изражение приходите ще нарастват с близо 3,365 млрд. лева, а разходите - с 3,64 млрд. лева.

В процентно изражение темпът на прираст на приходите е по-голям от този на разходите - съответно 26,6 процента и 12,6 процента. Приходите в системата ще покриват по-голям дял от разходите в сравнение с предишната година, каза още Иванов.

Делът на трансфера от централния бюджет

за покриване на недостига на средства ще е само 39 процента от общите разходи и трансфери. В закона за 2024 г. това съотношение беше малко над 45 процента. Със законопроекта се създават предпоставки, макар и благодарение на краткосрочни мерки, за подобряване на финансовата автономност на ДОО, отбеляза министърът.

Той каза още, че подходът в приходната част на проектобюджета е балансиран - размерите на осигурителните вноски в процентно изражение не се променят, вместо това се съдържа допълнителен начин за повишаване на приходите.

Всички обаче осъзнаваме, че ефектът от такива мерки не може да е дългосрочен. Затова следвайки прогнозите, че поради икономически фактори доходите от труд ще нарастват, се предлага увеличение на нормативите за осигурителните доходи, така се подкрепя приходната част на бюджета, запазва се връзката между приноса и правата, и се поддържа мотивацията на хората с високи възнаграждения да участват в осигурителните системи, каза Иванов.

В рамките на представянето на становищата по проектобюджета на ДОО, служебният министър на финансите Людмила Петкова отново каза, че и трите законопроекта са изготвени на база действащото законодателство и политики.

Позицията на работодатели и синдикати

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявиха, че не подкрепят бюджета на ДОО. Не защото той е неструктуриран и не защото не отразява законите, напротив отчитаме положителната тенденция, която се наблюдава за намаляване на трансфера от държавния бюджет, но това е по-скоро заради еднократните мерки, които се въвеждат т.е. този еднократен ефект вероятно ще се наблюдава само за следващата година, от по-следващата ще се възстанови увеличението на трансфера, каза изпълнителният директор на организацията Добрин Иванов.

Той посочи, че от АИКБ не подкрепят проектобюджета на ДОО, защото действа чл. 244 от Кодекса на труда, който определя несъразмерно увеличаване на минималната работна заплата, обвързана с 50 процента от средната работна заплата, защото максималният осигурителен доход се увеличава с по-бърз темп, отколкото се налага, както и по отношение на политиката за растеж на пенсиите. "Предвижда се ръст на минималната пенсия, според нас категорията минимална пенсия трябва да бъде премахната, а всеки да получава пенсия според осигурителния си принос, а за лицата, които получават доходи под линията на бедност - да се включи социалното подпомагане и да получават помощи от държавния бюджет чрез социалното подпомагане", аргументира се той. 

От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и от Съюза за стопанска инициатива също не подкрепят проектобюджета на ДОО за 2025г., заявиха от организациите, като се обявиха срещу увеличаването на максималния осигурителен доход.

От Българската стопанска камара (БСК) и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) потвърдиха принципната си подкрепа за бюджета на ДОО.  

Наясно сме, че трябва да осигурим спокойствие на хората, че няма дебати около това дали ще получат пенсии, в какви размери, каза заместник-председателят на БСК Мария Минчева. Тя добави, че натискът върху здравната и социално-осигурителната системи ще става по-голям във времето и трябва да се търсят мерки, които са устойчиви. От камарата поискаха законодателните изменения, които се правят, да включват комплексни мерки, за да се решат трайно проблемите, а не да се избира най-лесно приложимата - например вдигане размера на някоя вноска. 

Ася Гонева от Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) коментира, че бюджетът на ДОО, за разлика на държавния бюджет, "не е еластичен". Тя каза още, че от КНСБ приветстват увеличаването на максималния осигурителен доход. Това е трайна позиция, която КНСБ отстоява. Този доход няма толкова голямо значение за приходите в системата, колкото за правата на хората, каза тя.

Валери Апостолов от КТ "Подкрепа" посочи, че в проектобюджета на ДОО от синдиката не откриват политики, които да са насочени към борба с бедността и социалното изключване. Най-голямата група на хора в риск от бедност, съгласно данни от националната статистика, са пенсионерите - 35,3 процента и това, което виждаме в проекта на бюджет на ДОО, е замразяване като цяло на плащанията. За нас това не е нормално, тъй като не е взето предвид увеличението от 15,4 процента на минималната работна заплата, на средния осигурителен доход, както и натрупаната инфлация за периода, посочи той.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща