Участниците на европейските електроенергийни борси бързат към празниците в опит да скрият тревожността

Производството на електроенергия леко намалява, но и цените на европейските електроенергийни борси сякаш изглеждат малко по-ниски, но само спрямо определени по-ранни периоди. Така най-кратко може да се определи пазара, който изглежда се опитва да се отърси от тревожност с бързането към декемврийските празници.

Производство на електроенергия през 48-та седмица

Общото нетно производство на електроенергия в страните от ЕС през 48-та седмица на 2024 г. според постъпилите и преди окончателните данни е в обем от 49 992 GWh (51 893 GWh през 47-та). За сравнение, година по-рано или през 48-та седмица на 2023 г. общото нетно производство на електрическа енергия в страните от ЕС е възлизало на 53 129 GWh.

От това общо производство през 48-та седмица от настоящата 2024 година на фосилните горива се пада дял от 33.66 % или 16 827 GWh (15 884 GWh или 30.61 % седмица по-рано).  От тях кафявите въглища участват с 3561 GWh (7.12%), а каменните – с 2862 GWh (5.72 % ). Природният газ държи дял от 9 010 GWh или 18.02 % (8283 GWh или 15.96 % през предходната седмица).

Участието на ядрената енергия е изчислено на 12 963 GWh или на 25.93 % ( за 47-та седмица – 12 332 GWh или 23.76 %)

Делът на възобновяемите енергийни източници през 48-та седмица на 2024 г. е в обем от 20 201 GWh или 40.41 % срещу 23 677 GWh или 45.63 на сто през предходната. На вятърните централи на сушата се пада производство от 9 531 GWh ( 19.07 %), а на офшорните – 1455 GWh (2.91 %).

Енергията, произведена от слънчеви електроцентрали е била в обем от от едва 2093 GWh ( 4.19 %).  Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпени мощности – 4.65 % и 5.70 на сто, както и на биомасата – 3.08 процента.

Средна годишна цена към началото на декември

Средната годишна цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ на повечето от европейските електроенергийни борси в края на месец ноември и началото на декември запазва тенденцията към повишение. Ценовият диапазон в зависимост от различните зони най-грубо погледнато се движи между близо 60 – 97 - 106 евро/MWh. Докато долната граница общо-взето се запазва, при средната усещането за ръст е малко по-високо, а при горната увеличението е незначително.

При средната месечна цена към началото на декември видима е промяната на цените в посока към понижение, но не и ако се погледнат нивата към 30 ноември. 

Към края на месец ноември Франция запазва позицията си на страна с най-ниска средна годишна цена на електроенергията в сегмента „ден напред“. Така към 30 ноември тя достига до 53.99 евро/MWh, но към 2 декември вече се изчислява на 54.26 евро/MWh. 

След Франция, най-ниските цени в посочения сегмент са отчетените на  Иберийския полуостров (Португалия и Испания) – 59 и 58.58 евро/MWh към 30 ноември, както и 59.45 и 59.03 евро/MWh към 2 декември.

По-високи остават ценовите нива на електроенергийните борси в Германия – 76.91 евро/MWh, Чехия – 80.69 евро/MWh, Австрия – 77.51 евро/MWh към края на ноември. Само малко по-късно или към втория ден на декември те вече са от порядъка на 77.06 евро/MWh в Германия, 80.93 евро/MWh в Чехия и 77.72 евро/MWh в Австрия. За някои това покачване може да изглежда несъществено, но от гледна точка на състоянието на пазара и борсите съвсем не е така.

Прегледът сочи, че покачването не подминава и средната годишна цена на електроенергийните борси в сегмента „ден напред“ и в другите страни. Така в Словакия тя достига 88.04 евро/MWh към 30 ноември и 88.22 евро/MWh към 2 декември. В  Унгария към края на ноември е 96.83 евро/MWh, а към втория ден на декември – 96.96 евро/MWh, а в  Хърватия е отчетено нивото от 90.85 евро/MWh към тридесетия ден на ноември и 91 евро/MWh към втория ден от декември тази година.

По-висока се очертава цената трите регионални борси – българската IBEX (БНЕБ), румънската OPCOM и гръцката HENEX. Така на OPCOM към последния ден на ноември тази стойност вече достига  достига 100.05  евро/MWh и към 2 декември се покачва, макар и незначително до 100.16 евро/MWh.

На българската IBEX отчетеното ниво към края на ноември е 99.03 евро/MWh,  към втория ден на декември – 99.15 евро/MWh.

Що се отнася до гръцката HENEX, там въпреки всяческите опити за задържане средната годишна цена към края на ноември е 98.2  евро/MWh, а два дни по-късно – 98.33 евро/MWh.

Все още няма особена промяна в тенденцията за най-високи ценови нива и първото място продължават да делят италианската GME и двете ирландски борси. Така на електроенергийната борса в Италия средната годишна цена в сегмента „ден напред“ достига до 106.07 евро/MWh) към 30 ноември и 106.19 евро/MWh два дни по-късно.

На двете ирландски борси изчисленията сочат за ниво от 106.31 евро/MWh към 30 ноември и 106.52 евро/MWh към втори декември тази година. 

Това проследяване на ценовите нива в края на ноември и началото на декември дава достатъчно поле за въпроси и вероятно поражда доста различни отговори. Разбира се, трябва да се има предвид спецификата на всеки от националните пазари, но това, което е видимо е, че бавно и уж незначително цените на електроенергията в сегмента, приеман за еталон „ден напред“ вървят нагоре.

За това говори и прегледа на данните в за средната месечна цена в посочения сегмент. Картината е доста различна обаче, ако се погледнат данните към края на ноември и началото на декември.

Така към края на ноември средната месечна цена е най-висока в Югоизточна Европа и се движи в диапазона от 163.72 евро/MWh в Унгария, 168.03 евро/MWh в Румъния и 167.75 евро/MWh в България. Доста по-различни са данните обаче към 2 декември като към тази дата средната годишна цена на IBEX и OPCOM се оказва на ниво от 118.53 евро/MWh, а на гръцката HENEX – 119.64 евро/MWh.

Към втори декември обаче цената на борсата в двете страни от Иберийския полуостров (Португалия и Испания) попада сред най-високите – 134.86 евро/MWh (104.6 и 104.43 евро/MWh съответно към 30 ноември)

Преди тях по най-висока средна месечна цена се нареждат двете ирландски борси – 141.65 евро/MWh, докато италианската GME остава доста по-назад с ниво от 126.46 евро/MWh.

За отбелязване е и оставащата висока цена към 2 декември на електроенергийната борса в Чехия – 121.39 евро/MWh (към 30 ноември – 133.25 евро/MWh).

По-висока разбира се, остава средната месечна цена в сегмента „ден напред“ на италианската GME, като към 2 декември тя се изчислява на 126.46 евро/MWh (към 30 ноември – 130.89 евро/MWh).

Много близо до сто евро е и средната месечна цена във Франция – 99.06 евро/MWh към 2 декември (100.53 евро/MWh към 30 ноември), а в Германия достига до 101.87 евро/MWh (два дни по-рано – 113.91 евро/MWh).

Средна борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ през 48-та седмица на 2024 г.

Обрат. Така най-кратко може да се определи движението на ценовите нива през 48-та спрямо 47-то седмица в сегмента „ден напред“ на европейските електроенергийни борси. Стойностите на западните пазари се покачват, докато тези в Югоизточна Европа, включително и на трите регионални борси вървят в посока надолу. И все пак ценовите нива на западните борси, ако се погледнат и предхождащите данни изпреварват в намалението си. Разбира се, има и изненади спрямо по-ранни отчетни периоди.

Най-ниска през 48-та седмица в сегмента „ден напред“ остава цената на електроенергията във Франция – 97.71 евро/MWh, въпреки изменението (през 47-та седмица – 88.47 евро/MWh при 110.50 евро/MWh през 46-та).

В Германия цената през отразяваната 48-ма седмица e 101.84 евро/MWh при 94.03 евро/MWh през 47-та (120.29 евро/MWh през 46-та), а в Нидерландия – 105.12 евро/MWh срещу 97.79 евро/MWh седмица по-рано (118.39 евро/MWh през 46-та).

В Австрия достига 125.43 евро/MWh при 118.81 евро/MWh през 47-та седмица, но 146.81 евро/MWh преди това (46-та).

На този фон, средната борсова цена в Унгария, която се определя като т.нар. тясно място в междусистемната свързаност през 48-та седмица се отчита на ниво от 137.92 евро/MWh, което е съществено намаление от отчетените преди това (47-ма седмица) 157.07 евро/MWh и още по-високите 230.13 евро/MWh по-рано (46-та седмица).

Няма как да не се отчете спадът на средната борсова цена в сегмента „ден напред“ и на трите регионални електроенергийни борси – българската IBEX (БНЕБ), румънската OPCOM и гръцката HENEX през 48-та седмица.

Така на IBEX (БНЕБ)  цената през 48-та седмица спада значително -  до 138.30 евро/MWh (през 47-та – 158.00 евро/MWh и 235.01 евро/MWh през 46-та).

Подобна е картината и при румънската OPCOM – при 235.01 евро/MWh през 46-та седмица и 158.35 евро/MWh през 47-та до 139.06 евро/MWh през отчитаната 48-ма седмица.

По-различна е ситуацията при гръцката HENEX, на която в посочения сегмент средната борсова цена през 48-та седмица расте до 135.20 евро/MWh от 131.06 евро/MWh преди това  (183.42 евро/MWh през 46-та).

Няма как да не се отчете промяната в посока нагоре на двете иберийски борси (Португалия и Испания) до 124.61 и 124.47 евро/MWh. Както и нарастването за посочената 48-ма седмица и на италианската GME до 136.5 – 138.7 евро/MWh (в зависимост от региона), както и на двете ирландски борси до 140.21 евро/MWh.

Внос, износ на електроенергия

Данните за трансгранична търговия с електроенергия сочат за свиване на износа. Като цяло Като цяло Европейският съюз е с положителен износ от 309.9 GWh през 48-та седмица при 486,3 GWh през предхождащата.

Франция отново е лидер в експорта, който за 48-та седмица на 2024 г. към публикуването на данните се изчислява на 1855.8  GWh. След нея се нареждат Германия с 239.6 GWh, Словакия – 165.3 GWh, Гърция със 72.6 GWh.

България е сред страните, осъществяващи внос като за посочения период той е в обем от 60.8 GWh (през 47-та седмица – 123.5 GWh).

Най-значителните вносители са Италия с 1042.1 GWh, Унгария – 262.9 GWh, както и Румъния – 207.8 GWh. Нараства и вносът на иберийските страни (Португалия и Испания) – 246.1 и 115.6 GWh съответно.

Петрол, газ, СО2

Експертите са категорични в мнението си за сравнително спокойна седмица за цените на петрола, но това не означава, че ще се повтори и очакването да тръгнат в посока към повишение се запазва. Стойността на сорт Brent остана в диапазона 72 – 73 долара за барел. На този фон войната между Русия и Украйна се засилва, а всички са в очакване на политическия ход на Тръмп при застъпването му на президентския пост по отношение на Иран.

Завръщането на геополитиката, която вече се отрази достатъчно в премията за цените на петрола може да очертае нови цени. В подкрепа на очакването за покачване е и отложената среща на страните от обединението ОПЕК+ ако за пореден път отложат намалението на добива.

Неспокоен се очертава и пазара на природен газ. Цените на синьото гориво през ноември скочиха с 20 % като на 21 ноември бе отчетена най-високата цена за повече от година – 48.69 евро/MWh. Наблюдателите очакват, че с навлизането в истинския зимен сезон цените ще продължат още да се покачват. В същото време газохранилищата остават запълнени до 85.47 % (981.0908 TWh ), а прегледът на данните сочи за достатъчно доставки на LNG, но и на продължаващото свиване на потреблението. Все пак, въпреки добре изглеждащите в процентно отношение цифри, като обем това са недостатъчни количества. Според някои изчисления пазарът на газ в страните от ЕС през миналата година се е свил със значителните 20 %, а връщането му към позициите отпреди Covid вече са загубени и ще се върви към още по-силно свиване.

На този фон цените на емисиите се покачиха до 69.99 – 69.86 евро/тон. Въпреки че седмицата завърши на ниво от 68.40 евро/тон предстоящия сезон дава предпоставки за по-високи цени.

Тенденции

Новият състав на Европейската комисия застъпи на 1 декември. Съдейки по думите на стария-нов председател Урсула фон дер Лайен, през предстоящите пет години центъра на вниманието ще  се измести от зелената сделка към конкурентоспособността.

Това обаче се случва при вече продължаващи процеси на намаляване на производството и съкращения на хиляди работни места в Европа. По предварителни данни Германия вече е съкратила над 60 хил. работни места. Очаква се и реакцията на големите морски и авиокомпании заради влизането от 1 януари в сила на регламента за метан. Тепърва предстоят търговски преговори със САЩ, а също и по политиката за СО2. Като цяло отношенията ЕС-САЩ с влизането на Тръмп на 20 януари в Белия дом започват отначало.

Не е празнична ситуацията и в България. Вестник „Сега“ информира за заявки за масови съкращения в цялата страна.  Вече има данни, че български работодатели започват да местят производството си в Румъния. На този фон ЕК постави срок от 6 месеца на страната ни, за да не загуби средствата от ПВУ. Решението пък е все още в ръцете на парламента, който буксува не само от седмици, но от няколко години.