Ядрената енергия вече официално е „стратегическа“ за декарбонизацията на ЕС

Споразумението обхваща изпитани и тествани ядрени технологии, както и бъдещи такива от трето и четвърто поколение

Енергетика / Свят
Георги Велев
4153
article picture alt description

България подкрепя проектите за развитие на ядрените технилогии. Страната ни планира изграждане на нови ядрен блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй".

Източник: АЕЦ "Козлодуй", архив.

Съветът на държавите-членки на ЕС и Европейският парламент се споразумяха във вторник (6 февруари) да обозначат ядрената енергия като стратегическа технология за декарбонизацията на ЕС след месеци на интензивни преговори в Брюксел относно Закона за декарбонизация на промишлеността (Net-Zero Industry Act  (NZIA).

Представен от Европейската комисия през март 2023 г., NZIA има за цел да ускори внедряването на технологии, които могат да допринесат за постигане на целта на ЕС за нулеви нетни емисии, припомня Euractiv.

Това дойде в отговор на мащабната програма за екологични субсидии в САЩ – известният вече Закон за намаляване на инфлацията, както и дългогодишните усилия на Китай да стане глобален лидер в производството на чисти технологии като батерии, термопомпи и слънчеви панели.

За тази цел NZIA има за цел да ускори процедурите за издаване на разрешителни за промишлени производствени обекти, участващи в производството на компоненти, необходими за технологии за възобновяема енергия, но вече и за ядрена енергия.

Срещайки се на преговорните  „триалози“ между Парламента, Съвета и Европейската комисия потвърдиха във вторник „стратегическото“ естество на проектите, свързани с ядрената енергия, които са включени в единен списък с технологии за декарбонизация, които ще се възползват от NZIA.

Текстът е „смес от двата мандата [приети от Съвета и Парламента], с по-изчерпателен списък от предложения от държавите-членки“, обясни френският евродепутат Кристоф Грудлер, който участва в разговорите за центристката Renew Europe група в парламента.

Споразумението обхваща изпитани и тествани ядрени технологии, както и бъдещи такива от трето и четвърто поколение, т.е. малки модулни реактори (SMR) и усъвършенствани ядрени реактори (advanced nuclear reactors  (AMR). Техните горивни цикли също са включени в текста на споразумението. „Посланието е ясно: ЕС признава, че имаме нужда от ядрена енергия, за да постигнем целите на Зелената сделка“, каза френският евродепутат пред Euractiv.

Опростени и ускорени процедури за инвеститорите

Конкретно това означава, че фабриките, произвеждащи компоненти за тези технологии, ще се възползват от опростени процедури за издаване на разрешителни, като крайните срокове варират от 18 до 12 месеца за по-големи проекти и от 12 до девет месеца за по-малките. Развитието на инфраструктурата, необходима за разширяване на ядрената енергетика в Европа, също ще бъде улеснено от критерии за приоритизиране на тези проекти при обществените поръчки.

Всяка държава от ЕС ще бъде суверенна при определянето на проектите, които ще се считат за стратегически на нейна територия, и ще се възползва от по-бързи разрешителни и опростени административни правила.

В резултат на това „двата вида енергия [възобновяема и ядрена] най-накрая се третират еднакво като част от процеса на реиндустриализация“, радва се Грудлер.

Това не беше предрешено. В предложението си от март Европейската комисия представи два списъка със „зелени“ технологии – единият, наречен „стратегически“, и списъкът „net-zero“ с по-малко предимства.

Но ядрените технологии се появяват само в списъка на „net-zero“, което им отказва „стратегическия“ статут. Освен това бяха включени само ядрени реактори от трето и четвърто поколение, но не и съществуващи.

Ситуацията предизвика вълнение сред привържениците на ядрената енергия, след като шефът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен публично настоя, че ядрената енергия не е стратегическа. В Париж тези коментари бяха отхвърлени като „несъстоятелни“. „Основното е ядрената енергия да присъства в текста. И това е“, каза Грудлер тогава, като бе „уверен“ относно бъдещото развитие на парламентарните дебати.

Трудните преговори

Включването на ядрената енергия в парламента също не бе свършена сделка. След много трудни преговори и отстъпки ядрената енергия най-накрая беше включена в единния списък от 17 технологии, предложен през ноември от докладчика на текста, германския евродепутат Кристиан Елер, евродепутат от групата на ЕНП.

Освен това бяха обхванати всички ядрени технологии: съществуващи и бъдещи, делене, синтез, както и горивния цикъл. Съветът, от своя страна, се придържа към подхода на двата списъка, поставяйки деленето и горивния цикъл в „стратегическия“ списък, докато други ядрени технологии бяха поставени в списъка с „net zero“.

Франция приветства този подход, за разлика от Германия, Австрия и Люксембург. В крайна сметка след финалните междуинституционални преговори (триaлози) логиката на единния списък се запази.

Не е изненадващо, че екологичните групи не бяха доволни от резултата. Германската неправителствена организация Deutsche Umwelthilfe нарече споразумението „съмнителен компромис в полза на скъпи, високорискови технологии“.  С включването на ядрената енергия и улавянето и съхранението на въглерод (CCS), технологии като вятърна и слънчева енергия „са под заплаха“, смятат активистите.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща