През 2024 г. поддръжниците на ядрената енергетика в ЕС ще търсят още пътища за финансиране и зелен преход на АЕЦ

Франция и Чехия се противопоставят на скептиците на ЕС относно ядрената енергия

Енергетика / Свят
Георги Велев
2262
article picture alt description

Източник: France24, архив.

Франция и Чехия повториха през тази седмица призивите към Европейската комисия да постави ядрената енергия на равна основа с възобновяемите енергийни източници във всички политики на ЕС. А това отново наложи традиционните ядрени държави - скептици да преминат в отбранителна позиция. Във вторник тази седмица френският министър на енергетиката Ание Пание-Рюнаш беше в Прага, за да насърчи ядреното сътрудничество между страните. „Ще изведем европейската енергийна политика на напълно ново ниво“, заяви след срещите министърът на енергетиката на Чехия Йозеф Сикела, цитиран от Euractiv. Говорейки заедно с френския си колега, Сикела повтори значението на ролята на ядрената енергия в „процеса на декарбонизация – не само за Чехия и Франция, но и за цяла Европа“. „Ключовата цел е да намалим зависимостта си от изкопаемите горива и да намалим емисиите на CO2“, добави и Пание-Рюнаш.

Още по темата

Това означава „развитие на ядрена и водна енергия“ и „възобновяеми енергийни източници със съхранение на енергия“, за да се осигури електричество по всяко време, обясни френският министър. Междувременно Сикела настоя за подобряване на достъпа до финансиране за ядрени проекти, които често надхвърляха бюджета и сроковете през последните години. А това в известна степен изплаши частните инвеститори. „Подобно финансиране трябва да включва нови проекти, дългосрочна експлоатация на съществуващи блокове и развитие на човешки ресурси, умения и научноизследователска и развойна дейност, за да се намалят разходите за електроенергия от ядрени проекти“, смята чешкият министър.

Новите амбиции за 2024 г.

Съвместната пресконференция дойде след година, белязана от стартирането на нов ръководен от Франция „Ядрен алианс“, обединяващ дузина страни от ЕС, за да защитава достойнствата на нисковъглеродната атомна енергия в Европа. България също се включи в този алианс и е активен член от самото му създаване.

От февруари 2023 г. алиансът настоява за признаването на ядрената енергия сред „стратегическите“ технологии за декарбонизация на ЕС и убеди Европейската комисия да стартира индустриален алианс в подкрепа на развитието на малките ядрени реактори.

Но може би най-голямата им победа беше признаването на нисковъглеродното ядрено електричество съгласно директивата на ЕС за възобновяема енергия. Когато законодателите на ЕС сключиха сделка през март за актуализиране на директивата, Франция и нейните съюзници успяха да намалят целите за 2030 г. за производство на водород от възобновяеми източници за страни, които вече имат нисковъглероден микс от електроенергия.

С други думи, Париж получи частична дерогация от директивата на ЕС за възобновяема енергия по силата на своята нисковъглеродна електроенергия, идваща основно от ядрени централи.

Какво следва сега за Франция и ядрения алианс?

В крайна сметка французите смятат, че възобновяемите и ядрените енергийни източници трябва да се третират еднакво във всички политики и разпоредби на ЕС. Докато възобновяемите енергийни източници се възползваха от субсидии и специална директива на ЕС, с цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. и 2030 г., ядрената енергия все има много противници в Брюксел поради рисковете за околната среда и безопасността, свързани с технологията.

Париж иска да промени това и мобилизира Ядрения алианс през декември, за да призове за приемане на цел за нисковъглеродна енергия – не само за възобновяемите източници – като част от предстоящата за преразглеждане политика на ЕС за климата до 2040 г. Комисарят по енергетиката на ЕС Кадри Симсон не отхвърли веднага идеята.

„Това предложение, направено от някои от държавите-членки, също е пътят напред за нас“, каза тя след среща на Съвета по енергетика на ЕС на 19 декември, добавяйки обаче, че е твърде рано в процеса, за да се предоставят допълнителни подробности.

Нисковъглероден или възобновяем източник?

Досега про-възобновяемите и анти-ядрените държави в ЕС – предимно Австрия, Германия и Испания – запазват сравнително мълчание относно плановете за подновяване на атомната енергия в Европа. Но френското правителство може да е прекрачило червената линия, когато внесе проектозакон миналата седмица, който умишлено пренебрегва целите за възобновяема енергия, определени в законодателството на ЕС за 2030 г. Вместо това Франция представи цел за декарбонизация, която също отчита приноса и на ядрената енергия.

За Австрия това е твърде силна стъпка. Директивата на ЕС за възобновяема енергия „трябва, разбира се, да се спазва от всички държави-членки“, каза австрийското министерство на околната среда в опит да коментира хода на Франция.

„Националното законодателство трябва да гарантира, че тези изисквания от Директивата за възобновяемите енергийни източници са изпълнени“, добави Тиемо Вьолкен, германски социалдемократ в комисията по околна среда на Европейския парламент.

Испанският министър на енергетиката Тереза Рибера също е сред критиците. „Никога не сме мислили за смесване или обмен на възобновяема и ядрена енергия“, каза тя на пресконференция след енергийния съвет на ЕС през декември. „Това е традиционно основната позиция на повечето членове на енергийните съвети на ЕС“, добави тя.

Най-ожесточените критики, без да е изненада, дойдоха от немските прозелени организации. Ингрид Нестле, енергиен говорител на партията в Бундестага, каза пред изданието, че ядрената енергия няма „никакъв релевантен принос към европейските енергийни доставки“.

„Дебатът е опитът на някои хора да прикрият, че нямат каквото и да е решение, което да предложат“, каза тя, предупреждавайки, че „дори един фалшив дебат може да навреди на добрата енергийна политика“.

За да защитят политиката на ЕС за възобновяеми енергийни източници, ядрените скептици сега се обръщат към Европейската комисия, заявявайки, че тя трябва да наложи закона и неговото правилно изпълнение. „Естествено предполагаме, че Комисията ще контролира спазването с необходимата строгост“, каза говорител на австрийското правителство.

Вьолкен, който е изгряваща звезда в европейската социалдемократическа партия S&D, има подобни възгледи. „Ако европейското право не се прилага постоянно, това представлява нарушение на закона и очаквам Комисията да изпълни ролята си на пазител на договорите и да започне процедури за нарушение, ако е необходимо“, каза той.

Нестле обаче предупреди срещу проточена съдебна битка с Париж. „Не бих предложила съдебно дело срещу Франция“, обясни тя и добави: „Този фалшив дебат не трябва да получава повече внимание, отколкото е необходимо.“

Германската ХДС очаква да настъпи и тяхното време

Времето обаче може да е в полза на Франция. В Германия дясноцентристката коалиция ХДС/ХСС води в проучванията на общественото мнение и изглежда готова да оглави правителството след следващите федерални избори през 2025 г.

Фридрих Мерц, настоящият лидер на партията и бъдещ канцлер, обеща да съживи отношенията с Париж след неотдавнашна среща с френския президент Еманюел Макрон. Френско-германските отношения често се описват като двигател на Европа, но „по отношение на енергийната политика нашите правителства не оправдаха това твърдение през последните месеци“, обяснява Андреас Юнг, депутат от ХДС, който говори от името на партията по енергийни въпроси .

„Пътят на Европа към климатична неутралност не трябва да бъде възпрепятстван от френско-германските спорове; френско-германското партньорство трябва да се превърне в екомотор и за нова динамика“, смята той. Ядрените амбиции на Франция също ще бъдат подкрепени чрез новия набор от бъдещи основни ценности на ХДС, който бе одобрен през декември 2023 г.

„Германия не може без ядрена енергия в момента“, гласи документът на ХДС. Това би било рязко отклонение от партията на бившия канцлер Ангела Меркел, която нареди спирането на всички ядрени реактори в Германия след инцидента във Фукушима през 2011 г.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща