Доларът спада предпразнично спрямо повечето световни валути в края на седмицата

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спада с 0.27%

Икономика / Свят , Финанси
Георги Вулов
913
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Щатският долар спада предпразнично спрямо еврото, паунда, йената и повечето влаути, след като до обед се повишаваше, в последния ден от седмицата преди Коледните празници.

Вниманието на трейдърите в петък беше насочено към отчета за приходите и разходите на САЩ (Индексът на цените на разходите за лично потребление в САЩ) за ноември, който включва данни за динамиката на ключовия показател за инфлация (PCE индекс), следен от Федералния резерв. Общата прогноза на експертите, цитирана от Trading Economics, предвиждаше забавяне на темпа на растеж на индекса PCE през миналия месец до 2.8% в годишно изражение от 3% през октомври, а на показателя PCE Core (инфлация) до 3.3% от 3.5%, ново дъно от средата на 2021 г. Очаква се месечната ставка да остане стабилна на 0,2%. Федералният резерв прогнозира PCE инфлацията да бъде 2.8%, а основната PCE инфлация на 3.2% през 2023 г., като и двата показателя намаляват до 2,4% през следващата година. Данните се очакват след 16:30 часа българско време.

Още по темата

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спада с 0.27%, а по-широкия WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валута, се понижава с 0.16%.

ICE Dolar се насочва към червената зона за втора поредна седмица, воден от очакванията, че Федералният резерв (Фед-централната банка на страната) ще намали значително основния си лихвен процент през следващата година.

Еврото се повиши с 0.21% до 1.1035 долара спрямо 1.1011 в края на предишната сесия, тъй като инвеститорите очакват лихвените проценти в еврозоната скоро да намалеят. Във вторник управителят на централната банка на Франция Вилярой де Гало предложи лихвените проценти да се понижат през следващата година, като целта е инфлацията да се върне до 2% най-късно до 2025 г. За разлика от него, управителят на Централната банка на Гърция Янис Стурнарас възприе по-твърда позиция, заявявайки, че инфлацията трябва да остане под 3% до средата на следващата година, преди да започне намаляването на разходите по заеми. Въпреки понижението до 2.4% през ноември, икономистите предвиждат потенциален ръст на инфлацията по-късно, в началото на следващата година.

Британският паунд също се повиши, дори повече, с 0.35% до 1.2735 долара спрямо 1.2690 долара предния ден. Британската валута се покачи над 1.27, тъй като инвеститорите анализираха последните данни и оцениха перспективите на паричната политика. Данните за третото тримесечие показаха свиване на британската икономика, както и данните за второто тримесечие, които също бяха ревизирани надолу, увеличавайки риска от рецесия. Продажбите на дребно през ноември обаче надминаха очакванията. Докладът за CPI показа забавяне на инфлацията в Обединеното кралство до 3.8%, под прогнозираните 4.4%, а базовата инфлация спадна до 5.1%, по-ниско от очакваните 5,6%. Следователно търговците залагат на намаляване на лихвените проценти от Баката на Англия (BoE) през следващата година, като се очаква общото намаление да е до 143 базисни пункта. Това означава, че пет намаления с четвърт пункт са напълно очаквани, със 70% шанс за шесто намаление, въпреки че гуверньорът на BfE Андрю Бейли подчерта по-рано през седмицата, че банковият регулатор ще поддържа по-високи лихви за по-дълъг период. Инфлацията в Обединеното кралство все още е почти двойно по-висока от целта от 2% на BоE и най-високата сред страните от Групата на седемте.

Финансовият министър на Великобритания Джереми Хънт даде да се разбере в интервю за Financial Times, че очаква BoE да намали основния си лихвен процент през следващата година. „Има голям шанс, че ако останем на курса, ще успеем да облекчим инфлацията и централната банка на Англия ще реши, че може да продължи с намаляване на лихвите“, каза Хънт, отговаряйки на въпрос дали условията за британския народ ще се подобрят през следващата година.

Обменният курс на йената към щатския долар се повиши с 0.02% до 141.97 йени спрямо 142.12 йени в края на предишната сесия.

Двойката юан (извън континентален Китай)/долар също се повиши с 0.02% до 7.1381 юана за долара спрямо 7.1394 юана ден по-рано.

Стоковите валути също се възползваха от слабостта на долара. Австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, нараснаха съответно с 0.12% до 0.6809 щатски долара за един австралийски и с 0.11% до 0.6298 американски долара за един новозеландски.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от котировките на петрола,  нараснаха ссъответно с 0.02% до 1.3277 канадски долара за един американски и с 0.35% до 10.2249 крони за един щатски долар. На стоковата борса в Ню Йорк (NYMEX) цената на фючърсите на американския лек суров петрол (WTI) поскъпнаха с 0.60% до 74.33 долара за барел, а на търгувания предимно в Европа вид петрол Brent на стоковата борса в Лондон (ICE Futures) се повиши с 0.44% до 79.74 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 14:40 часа българско време, източници Ройтерс и TradingEconomics.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща