Economist: Икономиката на Европа е зле. Време е политиците да се намесят

Икономика / Анализи / Интервюта , Свят
3E news
1156
article picture alt description

Европейските акции и облигации трябваше да се справят с много неща през последните години, не на последно място война, енергийна криза и нарастваща инфлация. Сега нещата се оправят.

Германският индекс DAX се повиши с 11% от началото на ноември. Доходността на френските десетгодишни държавни облигации спадна от 3,5% през октомври до 2,8% през ноември. Дори доходността на италианските облигации падна за кратко под 4%. През октомври остава около 5%. Инвеститорите са оптимисти отчасти защото инфлацията намалява по-бързо от очакваното. Техните настроения обаче отразяват и една по-мрачна реалност: икономиката е толкова слаба, че на регулаторът скоро ще се наложи да намали лихвите.

Ще стигнат ли политиците докрай ?

През ноември инфлацията бе само 2,4%, което е близо до целевото ниво. Европейската централна банка го определи на ниво от 2%. Пазарите залагат на две понижения на цените до юни и още три до октомври, така че ставката трябва да спадне от 4% до 2,75%. Икономистите са по-малко уверени – те очакват само първото свиване до юни.

„Последните данни за инфлацията правят по-нататъшното повишаване на лихвите по-малко вероятно“, отбеляза неотдавна Изабел Шнабел, член на Управителния съвет на ЕЦБ. Но все още няма намеци за намаление. Никой не го очаква на следващото заседание на 14 декември. Икономиката на Европа отслабва, но властите не бързат да реагират.

Има два много тревожни признака

Първият е темпът на нарастване на заплатите. Инфлацията в еврозоната първоначално беше движена от нарастващите цени на енергията и влошаването на веригите за доставки. Цените се вдигнаха. Споразуменията за заплатите обикновено се договарят от обединените синдикати за няколко години наведнъж, така че те реагират по-бавно на промените в икономиката. В резултат на това до третото тримесечие на 2023 г. реалните заплати в Германия са паднали до нивата около 2015 г. Сега германците наваксват пропуснатото. В Нидерландия средните заплати се повишиха с близо 7% през октомври и ноември в сравнение с година по-рано, въпреки че инфлацията остана близо до нулата. Общият ръст на заплатите в страните от еврозоната е около 5%.

Ако тези темпове се запазят, инфлацията през 2024 г. ще нарасне осезаемо, а за ЕЦБ това е основният страх. Изглежда обаче, че ръстът на заплатите вече е достигнал своя връх. Служба за подбор на персонал, която следи заплатите по обяви за работа, отбелязва, че заявките вече отбелязват спад. Освен това нарастващите заплати невинаги водят до инфлация. Например, може да пострадат корпоративните печалби, които се повишиха през 2022 г., когато търсенето беше голямо а заплатите ниски.

Втората причина за безпокойство е здравето на икономиката като цяло. Тя трябва да се справя с високите цени на енергоносителите, а също така със слабото външно търсене, включително от страна на Китай. Проучвания показват, че производството и услугите са в лека рецесия. Потребителският бум в някои региони на Европа вече изчезва - паричната политика намалява интереса към големи покупки на кредит, а притежателите на ипотечни кредити намаляват разходите, за да покрият големи месечни плащания.

Понижаването на пазарни лихвени проценти трябва да облекчи финансовите условия както за потребителите, така и за инвеститорите, а следователно да намали натиска върху ЕЦБ. Има обаче една уловка. Както посочва Дейвид Онеглия от изследователската фирма Lombard, по-ниските пазарни лихвени проценти отразяват най-вече спадащата инфлация и следователно не водят до по-ниски реални лихви. В резултат на това е малко вероятно те да допринесат много за стимулиране на търсенето.

Закъсняла реакция

Има и още една причина, поради която политиците трябва мислят изпреварващо. Измененията на лихвените проценти имат забавен ефект върху икономиката: необходимо е време, така че по-високите ставки да променят решенията за инвестициите и разходите и по този начин да намалят търсенето. Пълното въздействие от затягането на политиката ще се прояви не по-рано от една година. Политиците може би са вдигнали прекалено много ставките. Ако ги намалят сега, или през следващите няколко месеца, ефектът ще се усети от икономиката към края на 2024 г., като при това повечето от анализаторите са уверени, че инфлацията все още ще е проблем, а икономиката ще изпитва затруднения. По-скоро тогава ЕЦБ ще иска да се доближи до „неутрален“ лихвен процент, който е някъде от порядъка на 1,4-2%. Ако понижението започне по-рано, може да се избегне необходимостта от резки движения през лятото на 2023 г.

Януарските данни за инфлацията може да са нестабилни, отчасти, защото схемите за държавна помощ, въведени по време на енергийната криза постепенно се премахват.

Данните за заплатите в Европа се публикуват с голямо забавяне и длъжностните лица често не са склонни да разчитат на индикатори в реално време като тези, публикувани от Indeed. Ето защо икономистите не очакват намаление на лихвените проценти до юни, а много по-късно, отколкото предполагат текущите пазарни цени. ЕЦБ беше твърде бавна, за да реагира на нарастващата инфлация. Сега той рискува да закъснее с обратна реакция.

По Economist

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща