Над 23% ръст на американските инвестиции у нас в последните 5 години, констатира ново проучване

Доклад на AmCham: Инвестициите на САЩ и Канада в България са в сектори с висока добавена стойност и имат значителен принос за националната икономика и регионите

Икономика / България , Индустрия
Ива Иванова
2139
article picture alt description

Снимка: АТК

Има ръст за последните 5 години с над 23 % на американските инвестиции у нас. Това съобщи Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ при представянето на новия доклад на AmCham „Икономическото партньорство България – САЩ: инвестиции, работни места, търговия 1990 – 2022 г.“. Това е второто изследване, което оценява размера и приноса на американските инвестиции в българската икономика, предното беше преди 5 години, отбеляза Богданов.

Икономическият анализ показва устойчивото място на инвестициите от САЩ у нас в стратегически сектори с висока добавена стойност. Актуалните данни сочат, че изследваният размер на инвестициите от САЩ до 2022 г. са 5,5 млрд. лв., което прави поне 3,5 пъти повече от отчетените в официалната статистика за целите на платежния баланс. В тяхната оценка влизат дълготрайни материални активи, нетни приходи от продажби и брой заети лица. В идентифицираните 98 компании с американска собственост работят близо 41 600 души, като в петте канадски компании заетите са близо 6 000 души. Делът на САЩ от всички преки чуждестранни инвестиции в България е 5,5%, което е над три пъти повече от отчетеното в официалната статистика. И през 2022 г. САЩ запазват шестото място сред страните-инвеститори у нас според крайния собственик на капитала“, обобщи Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американска търговска камара в България AmCham.

Инвестициите са най-вече в преработващата промишленост, в производството на базови храни и селскостопанска продукция, в мебелния сектор,  в други домакински уреди, много сериозно присъствие в електрониката и машиностроенето, разбира се в енергетиката и в областта на услугите  и търговията, както ИТ сектора, но има и доста компании в областта на бизнес услугите, медицински изследвания и др..

"Няма универсален бизнес модел и няма една ниша само, в която да са американските компании, коментира Лъчезар Богданов. Той изтъкна, че за някои от общините, където оперират американски компании, техните инвестиции са структуроопределящи."За някои региони американските компании наистина са лидер – те допринасят за 20 – 40% от цялата заетост и от всички приходи на бизнеса в тези региони. В по-малки общини няколко големи компании наистина дават облика на икономиката на икономиката на региона", посочи главният икономист на ИПИ.

По отношение на търговията, главният икономист на ИПИ подчерта, че България трайно поддържа положителен баланс със САЩ, включително 2022 г., когато заради войната в Украйна, България се наложи да внася от други източници газ и значителен принос имаше вносът на втечнен газ от САЩ. Положителното салдо показва, че българската индустрия може да продава конкурентно на много развит и огромен вътрешен пазар, какъвто е американският, изтъкна той.

"САЩ са четвъртата най-голяма експортна дестинация след Турция, Сърбия и Украйна и петата по вноса след Русия, Турция, Китай и Сърбия, извън ЕС", посочи Богданов.

Не трябва да се подценява приноса на услугите, категоричен е той и изтъкна, че  близо 800 млн. долара е износът на услуги, от които значителната част са ИТ услуги и бизнес и професионални услуги. "За м г., по предварителни данни ще надхвърлят вероятно 1милиард", добави той.

Данните показват, че изнасяме разнообразна продукция, включително електроника, машини, оптични, измервателни и специализирани инструменти – все продукти с висока добавена стойност и вложени умения и знания в тях, подчерта изследователят.

В новия доклад има и допълнителен фокус към канадските инвестиции у нас и показва както картината на инвестициите от САЩ и Канада в сравнителен порядък с тяхната оценка от преди пет години, отбеляза още Богданов. По думите му, резултатите от изследването отново оборват част от публичните митове, касаещи чуждестранните инвеститори в България, и в частност тези от САЩ и Канада. "Присъствието на поне 100 американски значими компании у нас, при това някои от тях с десетилетна история, са показател за свързаността на българската икономика със световната, с нужда от по-задълбочено изследване на взаимовръзките и са сигнал към нови инвеститори да се обръщат към България“, обобщи Лъчезар Богданов.

„С този доклад Институтът за пазарна икономика и Американска търговска камара в България разширяват познанието за икономиката и дейността на част от чуждестранните инвеститори в България, коментира изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова. По думите й, това знание е изключително полезно, както за оценка на бизнес средата и на факторите, обуславящи икономическото развитие, така и за представяне на значимите взаимовръзки, които съществуват между България и САЩ. "Отвъд числата, обаче, стоят установени и ценни нематериални активи, които често се пренебрегват или не могат да бъдат измерени. Това са технологиите, технологичните знания и know-how, образованието, което инвеститори и отделни хора носят със себе си“, посочи тя.

Костадинова изтъкна важността на трансфера на знания и умения, който се осъществява чрез американските инвестиции у нас: "Тези умения, оставайки в нашата работна сила и нашите региони дават старт на много предприемачи и тази предприемаческа активност е един от вторичните ефекти, които са много важни  за нашата икономика".

Коментирайки темата за инвестиционния климат, главен изпълнителен директор на AmCham Иван Михайлов отбеляза, че средата, доколкото зависи от политическа и управленска воля, трябва да се подобрява, за да задържи страната конкурентните си предимства и визира необходимостта от устойчива данъчна политика. По повод дискусиите за глобалния данък, той допусна, че ако България го приложи неправилно, ще изгуби конкурентно предимство, а по отношение на пазара на труда акцентира на образованието и отбеляза, че кадрите които са нужни, са с нови умения за умни производства.

На образованието и връзката с бизнеса и държавата, като устойчива политика, акцентира и Мария Косанова, управляващ директор Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium.

"Много ми се иска да не си говорим само за това, а наистина да го правим. Има частични опити, в които и нашите компании участват, но това в никакъв случай не го смятам за някаква устойчива политика, а би ми се искало", сподели тя. "Говорейки за нивото на дигитализация в България, в сравнение с това, което виждаме вътре в нашите компании като ниво на зрялост, смятам, че има много какво да се желае за другите компании, другите бизнеси и държавата", добави тя и изрази готовност за консултиране.

Представителят на производствените инвеститори - Руслан Папазян, управляващ директор, Curtis / Balkan изтъкна важността и на образованието, и на административното обслужване.

Вече навлизаме в режим, в който трябва да търсим ефективност и знания. Една производствена единица в България трябва да се базира на компетентността на екипа си и на ефективността на това производство, подчерта той и припомни, че ценовите конкуренти вече са много и България не е единствена в тази ниша. "Ако търсим продължаващо развитие, моят отговор е, че точно това знание, предоставено дали чрез образователната система или чрез механично добавяне на нови членове на екипа извън България, е единият аспект и другият аспект е ефективност на административното обслужване", каза той и подчерта, че за всички планове, които една компания иска да осъществи, тя има необходимост да е подкрепена с ефективно административно обслужване.

Допълнителна информация за доклада: 

Това е второто издание на този анализ, като изданието от 2023 г. е създадено, за да се отбележи 120-тата годишнина от установяване на дипломатическите отношения между България и САЩ през 1903 г. 

Първият по рода си доклад за американските инвестиции в България бе представен през 2018 г. И през 2023 г. той бе изготвен от Института за пазарна икономика по поръчка на Американска търговска камара в България в партньорство с Фондация „Америка за България“ и с подкрепата на още 22 компании-членове на Камарата. Пълното съдържание на изданието включва 13 истории на успеха на американски и канадски компании, работещи в страната. 

Докладът прилага методологията за проследяване на крайния собственик на капитала на опериращи в България чуждестранни компании, като се фокусира върху тези с произход САЩ и Канада. Съдържанието от 2023 г. надгражда изданието от 2018 г., като включва и данни за търговията, за валутните трансфери и за туризма. 

В доклада се анализират и основни показатели за дейността на идентифицираните американски компании в България. Те включват размер и динамика на приходите и заетостта, производителността и средните възнаграждения на наетите, инвестициите в дълготрайни активи, оценка на водещите отрасли, в които оперират разглежданите предприятия. 

Основната цел на доклада е да се направи актуална оценка на значимостта на търговските взаимоотношения между САЩ и България. Американските инвестиции имат важно значение както за националната икономика, така и за регионите още от 1990 г., като са съсредоточени в четири сектора на нашата икономика: преработваща индустрия, информационни технологии и комуникации, енергетика и търговия. Във всеки един от тези сектори делът на инвестициите от САЩ е поне 10% от всички чуждестранни инвестиции, като за земеделието делът е 24%. У нас тези инвестиции са представени от водещи американски брандове, които изграждат облика на тези сектори. Региони като Севлиево, Разград, Стара Загора, Габрово, София и други се развиват от години възходящо и устойчиво именно благодарение на работата и инвестициите на американски компании там. 

Методология 

Института за пазарна икономика използва официални данни от БНБ, НСИ и годишните финансови отчети на компаниите в Търговския регистър, за да идентифицира компаниите с краен собственик физическо и/или юридическо лице с произход САЩ и Канада. В първоначалния преглед попадат компании с над 50 млн. щ. д. приходи и тези с над 25 млн. щ. д. през 2021 г., опериращи в сферата на недвижимите имоти и в хотелиерството и ресторантьорството (общо 750 предприятия). Отделно е използвана информация за всяка от компаниите, които са членове на Американска търговска камара в България. 

В резултат са идентифицирани както преките инвеститори в капитала на 750 от най-големите българските компании, така и крайните инвеститори, включително тези с произход САЩ, които са собственици на преките инвеститори. Така са идентифицирани 98 компании с пряк или косвен краен собственик физическо и/или юридическо лице с произход САЩ, както и 5 компании с произход Канада. 

За оценка на размера на инвестициите е използвана Методологията за отчитане на преките чуждестранни инвестиции в страната. 

Анализът по тази методология за пореден път след 2018 г. показва, че американските и канадските инвестиции в България са силно подценени. Като причини за това икономистите посочват ползваната консервативна методология на БНБ, а от страна на АТК заключават, че това се дължи на инвестиционната среда у нас, в т.ч. и върховенството на закона и данъчната тежест. 

Този проект бе подкрепен от Фондация „Америка за България“, ADM България, Кока-Кола, Къртис / Балкан, КонтурГлобал Марица Изток 3, Дънди Прешъс Металс, Хюлет Пакард Селекциум България, Каменица, Монделийз България, МСД България, Сенсата България, Уестингхаус. Техните 13 истории на успеха се съдържат в изданието. 

Изданието се осъществи и с участието на: Амджен България, Ди Екс Си България, Главболгарстрой, Хъниуел България, JDE България, КАИ Груп, Камбуров и партньори, МакДоналд‘с България, Ню Бояна Филм Студиос, УниКредит Булбанк, Уудуърд България. 

Американските инвестиции в България 

Ефекти върху националната икономика 

общите им приходи са близо 11 млрд. лв., а заетите в тях – близо 41 хиляди души. Преките чуждестранни инвестиции на американските компании са над 5,5 млрд. лв. към края на 2021 година. Сравнение с предишното изследване на ИПИ с данни за 2016 г. показва огромен ръст на американските инвестиции в страната. 

Броят на компаниите нараства с 31%, а на заетите в тях – с 43%. Ръстът на приходите е над 52%, а ПЧИ се увеличават с над 23% или с над 1 млрд. лева. 

Средните годишни брутни заплати на заетите в компании с произход САЩ са над два пъти по-високи от тези за страната. Нещо повече - няма нито една община и нито един сектор, в който те да не са по-високи от средните за страната. 

Към края на 2021 г. балансовата стойност на дълготрайните активи на американските компании у нас надхвърля 4,1 млрд. лв., като за годината по оценки на база отчети на предприятията са извършени разходи за придобиване на нови активи в размер от близо 280 млн. лв. 

Ефекти върху секторите на икономиката 

Преките чуждестранни инвестиции в американски компании имат сериозен превес в преработващата промишленост, енергетиката, ИКТ сектора, търговията. Обратно, те почти отсъстват в секторите на строителството, хотелиерството и ресторантьорството, образованието, здравеопазването, културата. 

Секторът на преработващата промишленост включва 18 компании с произход САЩ. Той носи над 30% от общите приходи на американските компании. Там са и 35% от заетите (14,2 хил. души), а средните годишни заплати са над 50% по-високи от тези за страната. Общите преки чуждестранни инвестиции в сектора са 2,3 млрд. лв. или 40,9% от американските инвестиции. В сектора на индустрията с най-високи приходи от дейността са компаниите за производство на керамика, санитарни изделия, нишесте и нишестени продукти, производството на автомобилни части и електроника. В тях са заети над 8,5 хиляди души. 

Около 1/3 от американските инвестиции (1,8 млрд. лв.) са в сектор „Енергетика“. Шестте енергийни компании са наели 735 души и допринасят за 22,9% от приходите на американските компании изобщо. 

Както секторът на енергетиката, така и този на преработващата промишленост, са капиталоемки и разчитат на големи вложения в земя, машини, сгради, съоръжения и оборудване. Балансовата стойност на дълготрайните материални активи на американските компании в тези отрасли са над 80% от всички в предприятията с произход на капитала САЩ. За тях също са характерни дългият полезен живот на активите и дългосрочният характер на инвестицията. Инвестициите в тези сектори могат да се разглеждат като дългосрочен интерес от страна на чуждестранния собственик. 

Един от най-значимите за американските инвестиции сектори е този на създаването и разпространението на информация и творчески продукти. В ИКТ сектора оперират 19 компании с произход САЩ с 12 900 заети (близо 1/3 от всички заети в американски компании). ПЧИ от американските компании са на стойност около 0,5 млрд. лв. и представляват 8,3% от общите ПЧИ в сектора. 

Основният брой на предприятията с произход САЩ е в сферата на търговията. Именно такава дейност извършват 21 от идентифицираните компании. Приходите им са близо 1/5 от приходите на всички американски компании у нас и заетите – над 1 200, а заплатите са над тройно по-високи от средните за страната. ПЧИ от компаниите с произход САЩ в търговията са за близо половин милиард лева (8,2% от общите ПЧИ за сектора). 

Инвестициите в недвижими имоти са над 150 млн. лв. (2,7% от всички инвестиции от САЩ). Тази дейност се характеризира със сравнително значим размер на ДМА, които надхвърлят 7% от общите за всички. 

Същият дял и обща стойност от почти 150 млн. лв. имат и инвестициите в сектора на професионалните дейности и услуги. В сектора работят 16 компании, сред които счетоводни и одиторски компании, рекламни агенции, инженерни и технически консултанти, набиране на работна сила. В таях работят близо 4 300 души (над 10% от заетите в компании от САЩ у нас). В американските центрове за обслужване на клиенти са заети над 5 000 души, а инвестиции в тях са 80 млн. лева. 

Редица американски компании извършват дейност в сектора на проучванията и научните изследвания (в т.ч. и клинични изследвания, научноизследователска и развойна дейност, фармация, търговия с фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура. Тук са заети 1 700 души, а инвестициите са за над 50 млн. лева. 

Инвестициите, насочени изцяло към чисто селскостопанска дейност имат относително нисък размер от около 50 млн. лв. Докладът разглежда и компаниите, извършващи пряко свързани със земеделието по веригата на стойността дейности, като търговия със селскостопански продукти и извличането на първични продукти за хранителната промишленост чрез преработка на зърнени култури. През 2023 г. те се отчитат в преработваща промишленост и търговия на едро (за сравнение с Доклада от 2018 г.). Тук американските инвестиции достигат 650 млн. лв. През последните пет години земеделието и силно свързаните с него компании в търговията и първичната преработка е един от бързо нарастващите сектори, като инвестициите нарастват с 58% пъти, а приходите от продажби – с 44%.  Към 2021 г. приходите надхвърлят 1,8 млрд. лева, а заетите са близо 900. 

И още: американски компании оперират и в множество други сектори: пощенски и куриерски услуги, товарен транспорт, застраховане, рециклиране на отпадъци. 

Ефекти на инвестициите от САЩ върху регионалните икономики 

Идентифицираните компании с произход САЩ работят в 11 български общини, разположени в пет от шестте района за планиране (без Северозападния). Въпреки че компаниите са едва 0,1% от общия брой на предприятията в тези общини, инвестициите, които носят са 16%, а приходите им са 5% от нетните приходи от продажби. Заетите в тях хора са сходни по брой. 

Основната част от американските предприятия са в столицата – 82 от 98-те компании с произход САЩ. Те носят и 4,3% от приходите на компаниите в София и осигуряват 5% от заетостта (32 400 души). Заплатите в тях са с близо 80% по-високи от средната за столицата. Поради мащаба на столичната икономика обаче влиянието на американските инвестиции е ограничено, докато в други общини – те имат значителна роля по места. 

В четири от общините общите приходи на компаниите с произход САЩ са над 1/5 от нетните приходи от продажби - Гълъбово (44,3%), Исперих (35,1%), Разград (27,1%) и Севлиево (20,3%). 

Най-голям дял на заетите в американски компании пък се наблюдава в общините Исперих (29,5%), Севлиево (25,5%) и Гълъбово (18,8%). Във всички общини заплатите на заетите в компании с произход САЩ са по-високи от средните. Около два пъти и половина по-високи в общините Разград и Гълъбово и около двойно - в общините Добрич и Пловдив. 

ПЧИ на компаниите с произход САЩ почти покриват общия обем на ПЧИ в община Гълъбово и са над 1/3 от ПЧИ в общините Велико Търново и Добрич. В столична община те достигат 9%, а в община Пловдив – над 6%. 

Ефекти по линия на търговията 

През последното десетилетие търговските взаимоотношения при стоките между САЩ и България регистрират постепенен ръст, ускорил се значително след 2020 г. Докато в периода между 2013 и 2018 г. обемът на вноса на България от САЩ се движи между 250-400 млн. щ.д. годишно, то през 2022 г. той вече достига 834 млн. щ.д., заради увеличения внос на втечнен природен газ от САЩ за Европа и България, след едностранното спиране на газа от Русия за Европа и България. 

Постоянно е повишението на стойността и на износа на България към САЩ, който нараства от 404 млн. щ. д. през 2013 г. до 1,1 млрд. щ. д. през 2022 г. В сравнение с общия обем на износа на България от малко над 50 млрд. щ. д. през 2022 г. Така САЩ формират малко над 2% от български експорт. 

България и Канада 

Канадските инвестиции 

Пет компании с произход Канада са идентифицирани по настоящата методология. Общите им приходи за 2021 г. са 1,3 млрд. лв., заетите в тях – 5 196 души, чиято средна брутна заплата е с 2/3 по-висока от средната за страната. Натрупаните ПЧИ на канадските компании са близо 1,1 млрд. лева. към края на 2021 г. 

Ефекти по сектори 

Основната част от компаниите с произход Канада са съсредоточени в добивната и в преработващата промишленост. Канадските инвестиции в добивната индустрия са на стойност 875 млн. лв., а общите им приходи са над 1 млрд. лева. В добивните компании са заети 1 128 души. Близо 700 са работещите в преработващата промишленост, а ПЧИ в сектора са над 130 млн. лева. 

Един от секторите, който не привлича значителни по стойност инвестиции и не се отличава с високи обороти, но генерира висока заетост, са различните административни и спомагателни услуги, част от които е дейността на т.нар. кол-центрове. Например, заетостта тук през 2021 г. е близо 2/3 (3 390 души) от всички заети в компании с канадска собственост. 

Ефекти за регионите 

Идентифицираните канадски инвестиции са съсредоточени в три български общини. ПЧИ в Крумовград и в Челопеч достигат 874,8 млн. лв., а приходите за 2021 г. – над 1 млрд. лева. Заетите в Челопеч достигат 821 души, а в Крумовград – 295 души. 

Три компании с канадска собственост в областта на услугите са в София. ПЧИ в тях за 2021 г. надхвърлят 188 млн. лв. и имат над 4 хил. души персонал. 

Търговията между България и Канада 

През последните години търговията между България и Канада задържа относително постоянни равнища, като износът на България варира в диапазона 90-120 млн. щ.д. годишно, а вносът – между 80 и 170 млн. щ.д. годишно. 

Водещата износна стока през 2022 г. е било слънчогледовото семе, а значителна роля играят и двигателите и листите мед, както и различни видове машини и оборудване. Почти половината внос на България от Канада е съставен от медна руда, а на второ място са стоки от мед, а останалите групи са относително малки. Търговията с услуги e с много малък обем. 

Българската версия на доклада е достъпна ТУК

За Американска търговска камара в България  

Американската търговска камара в България (AmCham Bulgaria) е гласът на Трансатлантическата икономика в България вече над 28 години. Тя обединява над 330 американски, мултинационални и български компании с доказана репутация. 

Камарата членува в обединението на Американските търговски камари в Европа (ACE, AmChams in Europe), партньор е на Търговската камара на САЩ (U.S. Chamber of Commerce) във Вашингтон. Подкрепя Инициативата „Три морета“ от 2019 г. Камарата има офиси в София, България и Вашингтон, САЩ.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща