Ива Петрова: Още 10 г. България ще разчита на съществуващите си енергомощности, после ще има преход към нови производства

Юлиан Попов вижда коренни промени в енергийната структура в глобален план

Енергетика / България
Георги Велев
1717
article picture alt description

Източник: Маринела Арабаджиева / 3eNews.

В периода до 2025 г. – 2030 г. България ще разчита основно на съществуващите енергийни мощности, а след това постепенно ще се преминава към подмяна с нови възобновяеми източници и нискоемисионни гъвкави производства. Това обясни заместник – министъра на енергетиката Ива Петрова по време на конференцията „Енергийна стратегия на България: План за енергийна сигурност“. 3eNews и Дир.бг са медийни партньори на събитието.

Тя припомни, че целта на МЕ е изработването на стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт 2050 г. Важен приоритет е енергийната сигурност, особено в контекста на постигане на целите на декарбонизация, демократизацията и децентрализация на сектора. "В крайна сметка всичко трябва да доведе до един резултат – сигурни доставки на устойчива енергия на достъпни цени за всички потребители", сподели визията на МЕ заместник - министърът.

Още по темата

В процеса на декарбонизация в следващите десетилетия ще се разчита на разнообразен енергиен микс с участие на централите, изгарящи лигнитни въглища. Те се очаква да работят с хоризонт до 2038 г., за да се гарантира и системната адекватност, обясни заместник – министър Петрова. По отношение на гъвкавите нискоемисионни мощности проектът на стратегия ясно идентифицира хидроенергийните и ядрените технологии, както и водорода и енергията от ВЕИ източници – слънце, вятър, биомаса, геотермални и други. Като модел за в периода 2025-2030 г. е заложено да се използват въглищните централи у нас като тяхното участие в покриване на потреблението ще се осъществява на пазарен принцип. След 2025 г. мощностите на лигнитни въглища постепенно ще се заменят с такива от ВЕИ. В по-дългосрочна перспектива ще се появят нови ПАВЕЦ и два ядрени блока в хоризонта 2030-2040 г., стана ясно от думите на Петрова.

Друг фокус на бъдещата стратегия е стимулирането на енергийната ефективност, потребителите и развитието на енергийните общности. Тук идва и моментът на демократизацията – гражданите пряко да участват в процеса по енергийна трансформация.  Важно е да се развива националния технически и инженерен капацитет и работната ръка у нас. По този начин могат да се запазят енергийните специалисти тук.

Има и други технологии освен развитие на АЕЦ

Не съм сигурен дали ядрената енергетика ще ни даде всички шансове за развитие. Това обясни по време на конференцията и министърът на околната среда и водите Юлиан Попов. Според него всяко решение за развитие на технология трябва да е не само през това какво ще ни даде Европа, а как ще работи пазара и технологиите. „Допреди година имаше неописуемо въодушевление по развитието на водорода. Експертите знаят, че нещата не са последователни, всичко е хаотично в момента“, заяви Попов. Той също се надява България да има нова енергийна стратегия в близко бъдеще. „Но не само България, а светът не е в състояние да следва енергийна линия, освен точката за въглеродна неутралност“, заяви Попов.

По думите му преди 10 г. енергетиката е била много по-различна: всичко, което тогава е било скъпо, сега е евтино. И обратното – всичко, което е било евтино тогава сега е скъпо. Световната енергетика се обърна с краката нагоре. След 10 г. пак ще  бъде различна енергетиката“, убеден е екоминистърът.

Той смята, че са нужни и сериозни инвестиции в електропреносна инфраструктура, каквито са HVDC кабелите – високоволтов кабел за пренос на прав ток на дълги разстояния. Водородната индустрия също ще се развие в известна степен, ще има и нови технологии. Но това сега са само предположения, , на които можем да се обзалагаме“, обясни министър Попов.

Парижкото споразумение и множеството обвързващи документи на Европа определят в много голяма степен развитието на българската енергетика. Ако имахме ясна климатична политика преди 10-15 години, нито един човек нямаше да излезе да протестира на магистралите за компекса „Марица Изток“, защото такъв проблем нямаше да съществува, смята Попов.

По думите му светът, така или иначе, се е съгласил за нулевите емисии. Ние сме в едно глобално споразумение, което изключително последователно се следва и то води към ограничаване на въглеродните емисии.

На годишната среща на ООН по въпросите за опазване на климата COP28, която ще започне следващата седмица в Дубай, ще има делегация от 250 души от България. Това не е правителствена делегация, а бизнес и индустриална. За първи път страната ни ще има такова голямо присъствие, отбеляза още министър Попов. Той припомни, че България може да бъде лидер в някои сектори по отношение на декарбонизацията, а нашата ангажираност по отношение на климатичните политики е много голяма.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща