Ядрената технология е стратегическа за бъдещето на Европа и България не бива да губи предимството си

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1255
article picture alt description

Източник: Пресофис на Цветелина Пенкова.

Разговор с Цветелина Пенкова - евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент пред списание „Енергетика - Електроенергийни ракурси“ *

Кои са основните стълбове в законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии и с какви мерки ЕК ще подкрепи разгръщането на чистите технологии в страните от Общността?

Най-общо казано предложението за регламент за промишленост с нулеви нетни емисии определя посоката за връщане на индустриалното производство обратно на Европейския съюз (ЕС).

Основният фокус е, първо, да се идентифицират секторите за бъдещ икономически растеж и второ, тези сектори да се превърнат в стратегически приоритети, в които европейските компании да инвестират в нови производствени бази в Европа. Технологиите за възобновяеми енергийни източници и ядрената енергия попадат именно в тази сфера.

По-подробно можем да посочим, че бъдещият регламент за промишленост с нулеви нетни емисии се основава на шест стълба, включващи и мерките, свързани с разгръщането на чистите технологии в рамките на Европейския съюз.

Още по темата

Първият е създаване на благоприятни условия. Бъдещото законодателство ще подобри условията за инвестиране в технологии с нулеви нетни емисии чрез мерки за подобряване на достъпа до информация, намаляване на административната тежест за създаване на проекти и опростяване на процесите за издаване на разрешителни. Също така регламентът предлага да се приоритизират стратегическите проекти, които се считат за съществени за укрепване на устойчивостта и конкурентоспособността на индустрията на ЕС, включително обекти за безопасно улавяне и съхраняване на въглероден диоксид. Те ще могат да се възползват както от по-кратки срокове за издаване на разрешителни, така и от по-ефективни процедури за стартиране на даден проект.

Вторият е ускоряване на улавянето и съхранението на въглеродния диоксид. Законодателният акт определя цел на ЕС за достигане на 50 милиона тона годишен капацитет за съхранение на въглеродния диоксид до 2030 г. и въвежда изисквания производителите на нефт и газ в ЕС да допринасят за постигането на тази цел.

Следва улесняване на достъпа до пазари. Предложението за регламент има за цел да стимулира диверсификацията на технологиите с нулеви нетни емисии чрез въвеждане на критерии за устойчивост в обществените поръчки и търговете, както и действия в подкрепа на частното търсене.

Важно е и подобряването на уменията. Законодателният акт има за цел да гарантира наличието на квалифицирана работна сила за прехода към чиста енергия посредством мерки и подкрепа за създаването на специализирани европейски академии. Европейската комисия ще работи с държавите членки, представителите на индустрията и промишлеността, социалните партньори и други заинтересовани страни за разработване на курсове за обучение за преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците.

Следващият стълб е подкрепа за иновациите. В законодателния акт се предлага създаването на експериментални нормативни среди за изпитване на новаторски технологии за нулеви нетни емисии по контролиран начин за ограничен период от време.

Шестият стълб от акта е изграждане на промишлени партньорства. За да се проправи път за приемане на технологии за нулеви нетни емисии в световен мащаб, в акта се предвижда, че ЕС може да си сътрудничи с държави със сходни възгледи и да участва в промишлени партньорства за нулеви нетни емисии, които ще спомогнат за разнообразяване на търговията и инвестициите в технологии с нулеви нетни емисии.

Като докладчик от социалистите по това ключово за ЕС законодателство положих големи усилия, които се дефинират с успех в няколко основни направления. На първо място включих ядрената енергетика и нейното развитие като част от стратегическите проекти. Също така увеличихме целенасоченото финансиране в технологиите, които са в обхвата на досието. Сега финансирането включва неизползваните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (т.нар. Национални планове), специални схеми за финансиране през Европейската инвестиционна банка и стимулиране на частни капиталови инвестиции. Друг основен момент е, че поставих сериозен акцент върху необходимостта от подготовка на кадри и специалисти, обмяна на опит в рамките и Съюза и финансиране в тези направления. 

Заложено е опростяване на регулаторната рамка за инвеститорите в технологии с нулеви нетни емисии. Как със средствата на европейската законодателна рамка ще бъде намалена административната тежест за предприемачите в зелени технологии?

В предложения регламент има заложена клауза, която предвижда нужните разрешителни за изграждане на нови производствени мощности в държави от ЕС да бъдат драстично съкратени. Според предложението за изграждане на фабрики за производство на нетно нулева технологии с годишен производствен капацитет по-малък от 1 GW, срокът за издаване на всички нужни разрешителни трябва да бъде не повече от 1 година. За фабрики, които ще имат по-голям от този капацитет, предвиденият срок е 18 месеца.

Това включва всички съгласувателни процедури, общински разрешителни и оценка на въздействието върху околната среда. Сред колегите в Европейския парламент, с които работим по законодателството, се забелязва консенсус за налагане на дори по-амбициозни срокове от тези - съответно 9 и 12 месеца. В работната версия на текста, която обсъждаме, успях да наложа клауза, че административните органи трябва да бъдат подкрепени, дори и с европейски средства, ако това се налага, за да могат да привлекат повече специалисти, за да се осъществят тези срокове.

Целта е ясна - да се улесни процесът по издаване на разрешителни, за да могат инвеститорите много по-бързо да изградят своите производства и да създадат качествени и високоплатени работни места. На срещите ми с различни индустрии получих стряскаща информация, че за някои проекти сега се чака по 5-10 години, за да се получат всички разрешителни преди да се започне истинската работа за изграждането на фабриката.

В нашия конкурентен и отворен глобален пазар това означава, че всеки, който иска да произвежда нещо, ще предпочете САЩ или Китай, а ние ще загубим стратегически отрасли от икономиката си.

Съществен момент в този акт е определянето на ядрените технологии като стратегически енергиен източник. Проядрените европейски държави, между които е и България, настояват за равно третиране на атомните и ВЕИ технологии.  Какви решения на европейско ниво очаквате в тази посока и ще бъдат ли чути аргументите на страните, подкрепящи развитието на ядрената енергетика?

Категорично заявявам, че ядрената технология е стратегическа за бъдещето на Европа. Без базови мощности, каквато е и тя, е невъзможно да постигнем целите на Зелената сделка, да покрием нуждите на европейските граждани и да предоставим необходимата достъпна енергия до индустрията и промишлеността. Успях да се преборя в предложението ядрената енергетика да бъде включена като стратегическа технология, която допринася за достигането на нетната неутралност. Очаква се гласуването на законопроекта в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП да бъде през октомври. Възможна дата е 25-ти октомври. Гласуването пък в пленарна зала трябва да бъде през ноември 2023 г.

Очаквам на ниво европейски институции да дадем възможност на европейските технологии в сферата на ядрената енергетика да се развиват, да не разгръщаме зависимостта си пак към трети страни, извън Съюза. Важно е да отбележим, че Европа има много сериозно конкурентно предимство в ядрения сектор и е необходимо да продължим да инвестираме целево, така че то да се запази.

Усилията следва да се насочат в действия за модернизация и интегриране на новите технологии в сферата (пример са малките модулни реактори), управление на рисковите фактори (третирането и складирането на радиоактивни отпадъци), подготовката, развитието и инвестицията в така необходимите кадри за сферата.

Колкото до аргументите в подкрепа на ядрената енергия – те вече се чуват ясно. Неслучайно сред страните членки има промяна относно твърдите позиции срещу ядрената енергетика. Държави като Италия и Нидерландия промениха становищата си и вече не са против развиването на този тип технология. В рамките на ЕС се планират над 20 нови проекта, свързани с изграждането на ядрени реактори - 6 във Франция и над 15 в останалите страни членки.

Как кореспондират тези европейски амбиции с плановете на България за разгръщане на ядрените мощности и за продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“?

Темата с продажбата на българското оборудване от АЕЦ „Белене” е доста противоречива. В ситуация, когато пазарът и търсенето се пренасища с нови проекти, България заявява, че иска да продава ключов ресурс, който би гарантирал енергийната ни сигурност, независимост и електроенергия на достъпна цена. Вече споменах, че нагласите в рамките на ЕС и Европа към ядрената технология се променят. Тоест има разминаване между ситуацията в ЕС и действията на страната ни. До този момент имаме стратегическо предимство заради това оборудване. Очакванията на пазара са, че цената на подобна технология ще се повишава сериозно в следващите години, заради невъзможността от бързо производство и необходимостта да се задоволи увеличеното търсене. Припомням, че всички проекти, свързани с изграждането на ядрени централи имат своя дългосрочен характер (между 10 и 12 години).

А ние вместо да увеличим стратегическото си предимство в сферата, се опитваме да се лишим от вече наличен ресурс, при това без ясен плани стратегия какви ще бъдат енергийните ни приоритети през следващите години. Ясен пример са и намеренията на съседните за нас Турция и Румъния, които тепърва започват с проектирането и изграждането на нови ядрени реактори в близост до България. България не бива да губи предимството си!

Има ли алтернатива на атомната енергия като базова в контекста на Териториалните планове за справедлив преход и поетапното преустановяване на работата на въглищните централи?

Много се радвам, че най-сетне имаме тези планове. Хубаво би било да погледнем и по-голямата картина на енергетиката у нас. Какъв енергиен микс искаме да имаме? Категорично мога да кажа, че в България няма ясна енергийна политика към момента.

Първият и най-важен елемент е изготвянето на дългосрочна енергийна стратегия с ясен план за развитие. Енергиен съвет от специалисти към Министерството на енергетиката, например, би бил много полезен. Индустрията, академичните среди и неправителственият сектор имат какво да кажат. Що се отнася до базовите мощности както в бъдещата стратегия, така и в последващия план за реализация основно място трябва да намери ядрената енергетика.

Каква е Вашата визия и препоръки за трансформацията на въглищните региони у нас, с оглед на европейските цели за декарбонизация на икономиката и енергетиката, така че мерките да бъдат социално приемливи и гарантиращи устойчиво развитие?

Засилване на производството на зелени технологии. Радвам се, че и териториалните планове вървят в тази посока. Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии цели да подкрепи точно такива стратегически технологии като слънчеви панели и колектори, електролизьори, ветрогенератори, биогаз, биометан, батерии, геотермална енергия, ядрени технологии за производство на електроенергия. Също и технологии за електроенергийните мрежи. Това са нови и високоплатени работни места.

Каква подкрепа се предвижда на европейско ниво за развитие на електропреносните мрежи и за увеличаване на междусистемната свързаност, за да бъде осигурено максимално ефективно споделяне и оползотворяване на електроенергията, произведена от ВЕИ?

Механизмът за свързаност на Европа е създаден точно с тази цел. Вашето дружество изпълни пет проекта от общ европейски интерес и изгради нови електропроводи, с които се осигури увеличаване капацитета на електропреносната система за интегриране на новите зелени генериращи мощности. В Плана за възстановяване и устойчивост също има предвидени средства за подобряване на енергийната свързаност. Зная, че ЕСО има визия за изграждане на трансграничен коридор за споделяне на зелената електроенергия между Югоизточна и Северозападна Европа, чиято реализация ще допринесе за оптимизиране преноса и употребата на ВЕИ енергия. Вярвам, че този проект ще срещне подкрепата на европейските институции.

Когато говорим за свързаност на европейско ниво, има още какво да се работи. Определено темата за общоевропейска свързаност за пренос на електроенергия започва да става ключова. Тук трябва да положим усилия за обновяването на електропреносната мрежа в целия Съюз и да започнем да работим активно за по-добра координацията между операторите в отделните държави.

 

* Интервюто е взето преди решението на правителството да спре процедурата за избор на инвеститори за АЕЦ „Белене“ и да отмени решението си, че площадка „Белене“ е обект от национално значение.

 

________________________________________________________________________________________

Цветелина Пенкова е родена на 19 февруари 1988 година в София. Завършва магистърска степен по финансова икономика в университета Оксфорд, Великобритания. Защитава две бакалавърски степени – в университета Бокони в Милано, Италия и в Централния европейски университет в Будапеща, Унгария, обменна програми в Университета Мак Гил в Монреал, Канада. Професионалният ѝ опит е натрупан като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в Егон Зендер. Цветелина Пенкова е евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), Комисия по регионално развитие (REGI), Комисия по бюджетен контрол (CONT), Комисияпо вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO). Член на делегациите за връзки със Сърбия, Япония и държавите от Югоизточна Азия.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща