Износът на електроенергия от България се срива през 2022 г.

В периода 2008 г. - 2019 г. България успява да експортира до 13 тераватчаса ток за чужбина

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1922
article picture alt description

Източник: Георги Велев / 3eNews.

Анализ на Борислав Георгиев, експерт по външна търговия*

Електро енергетиката у нас се развива като система с хоризонт от поне 70 години от български професионалисти инженери. При това са използвани български, руски, японски и други технологични решения съобразно достъпността им във времето. Представяме ви събрана информация относно числата за износа и вноса на българското електричество в гигават часа, сравнени със числата на страните членки на ЕС 27 за последните 15 години, въпреки например „счупения“ вероятно от панелното слънце и вятъра -  ПАВЕЦ Чаира потвърждават тази здрава национална основа. Тя е задължително условие за жизнеустойчивост на отворената българска икономика.

За пълнота на картината използвам световните външнотърговски данни за последните петнадесет години, разбира се в сравнение със страните членки на ЕС27 в гига- и терават часа. Обемът на износа, вноса и позицията на България в рамките на целия ЕС 27 са стабилни и устойчиви до 2020 г. без евро и въздействия опаковани с едри букви като „зелена и/или КОВИД 19 преход/възстановяване/устойчивост/“. И много дребни букви, като въглеродни емисии по Брюкселски и/или като пожълтяло-посиняло оборудване.

Още по темата

От 2008 до 2019 г. България заема между 8 и 13 позиция в ЕС27 с между близо 6 и повече от 13 тераватчаса износ на електроенергия. Във вноса сме между 18 и 24 позиция за същите години в диапазона с по-малко от 1 терават час и малко над 6 терават часа внос и винаги положителен баланс  в обхвата от близо 5 до повече от 10 терават часа.

Нетните постоянни износители в ЕС 27 за този период са Франция, Германия, Швеция, Чехия и България. На Балканите безспорният водач и нетен износител е България, следвана от Румъния, Сърбия, Гърция и Турция. Числата за износа и вноса на нашите съседи, не дават основания да се приказва, че българската икономика ще може да работи в близките години с балканско електричество, ако си развалим енергетиката.

През 2020 година в износа България започва да спада и слиза на 17 позиция, сочат данните. За 2022 г. сме на 18 позиция от ЕС 27. Всичко това противно и обратно на европейската конюнктура. Българският износ пада на 4 терават часа за 2022 г. - абсолютен минимум за всичките тези 15 години. Това са много тревожни признаци, които изискват спешен професионален анализ от българските енергетици. При мярка и подход за национална значимост и жизненост без усвояване на слънчево/ вятърно и/или батерийно мегаватово евро в близките десетилетия. Защо да не си възстановим и удвоим капацитета на уникалния българо-японски зелен рилски акумулатор? (Авторът визира ПАВЕЦ „Чаира“, бел. ред.) Защо не си извлечем поуката от закриването на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй (въпреки доказана от немски специалисти безопасност), които ако бяха поработили още някоя и друга година, щяха да заработят може би повече евро?  

Българското електричество е гръбнака и на основните сектори на българската икономика. Това са например износът на мед и медни изделия с повече от 4 милиарда евро за 2022 г.; различни видове машиностроителна продукция с повече от 2 милиарда евро за 2022 г.; златна руда и концентрати с близо 550 милиона евро за 2022 г. и други експортни стоки. Тези сектори търсят зелени слънчеви/ вятърни/ водородни/ геотермални и т.н. решения, но без доказаните и проверени във времето базови мощности бързо ще затихнат, а с тях и всички ние.

Електромобилността като световна и европейска тенденция изисква преосмисляне и на българския добив на мед, цинк, олово, злато, манган и други критични според Брюксел и Вашингтон суровини.

Българската електроенергетика не е създавана, не е еднодневка и не бива да бъде разглеждана/ променяна/ подменяна от ден до пладне. Трябва да бъде част от национална доктрина с хоризонт поне десетилетия напред.   

Прилагам таблиците с числата с данни (източник www.trademap.org към октомври 2023 г.) за износа, вноса и баланса на ЕС-27 с добавени тези за Сърбия и Турция.

На прикачения файл можете да видите подробности за данните.

___________________________________________________________________________________________
*Заглавието е на редакцията.

Ключови думи към статията:

Прикачени документи:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща