От 1 октомври ЕС въведе граничен данък за въглеродните квоти. Какво се променя за фирмите и как ще засегне потребителите?

ЕС въвежда системата CBAM, за да насърчи по-екологичната глобална търговия

Енергетика / Зелен преход
Георги Велев
2510
article picture alt description

Източник: needpix.com

Механизмът на ЕС за въвеждане на въглероден данък на границата (Carbon Border Adjustment Mechanism (CBAM), известен като „въглероден граничен данък“, стартира на 1 октомври с първата преходна фаза за вноса на няколко въглеродно-интензивни групи продукти в Европейския съюз.  Първата фаза на законодателството на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии няма да налага данъци върху продуктите – те ще се прилагат от 2026 г., обяснява специализираното издание Oilprice.

Въпреки това вносителите на желязо и стомана, цимент, алуминий, торове, водород и електричество в ЕС ще бъдат помолени — отсега нататък — да докладват за обема на своя внос и емисиите на парникови газове (ПГ), вложени по време на тяхното производство, въпреки че те няма да плащат никаква финансова корекция на този етап.

Как ще работи CBAM?

От 2026 г. вносителите и износителите от ЕС ще трябва да плащат такса върху емисиите, обвързана с продуктите, както понастоящем правят европейските производители съгласно Системата за търговия с емисии на ЕС.

Новият налог върху въглеродните емисии е част от целта на ЕС за намаляване на парниковите газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Въглеродният граничен данък също ще служи на практика с двойна цел, според ЕС – хем ще запази европейската индустриална конкурентоспособност и в същото време ще насърчи други страни да приемат по-екологични политики и декарбонизация на индустриите по-бързо.

„CBAM е съвместима мярка с параметрите на Световната търговска асоциация, която насърчава глобалната индустрия да приеме по-екологични и по-устойчиви технологии“, обясняват от Европейската комисия. Вносът може да бъде поне частично освободен от налози, когато данъкът влезе в сила през 2026 г., ако страната на произход има система за търговия с емисии или други въглеродни политики, подобни на тези на ЕС.

Какво се променя?

Очаква се въглеродният данък на ЕС да повиши цените на материалите и потребителите, да натовари вносителите и износителите извън ЕС с допълнителна отчетност и бюрокрация и потенциално да промени глобалните търговски потоци на метали и други материали, прогнозират анализатори.

Редица търговски партньори на ЕС вече разкритикуваха блока на „зеления протекционизъм“. Съединените щати, Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и няколко други страни изразиха опасения, че новите правила ще усложнят допълнително търговията и ще повишат експортните разходи за производителите извън ЕС. Това бе обширно описано в доклад на стратезите на ING Уорън Патерсън и Ева Манти по-рано тази година.

„Първото и най-очевидно въздействие от внедряването на CBAM е, че европейските потребители ще се сблъскат с по-високи цени“, казаха те, добавяйки, че задълженията за докладване, свързани с CBAM, също ще повишат разходите, които вероятно ще бъдат прехвърлени и на потребителите.

Финансовото въздействие на въглеродния граничен данък може да бъде значително за вноса в ЕС, смятат и от Boston Consulting Group (BCG) в своя оценка от миналата година.

Според анализ на BCG до 2032 г. цената на желязото и стоманата, внасяни в ЕС от САЩ и Обединеното кралство, може да се повиши с 6%, от Турция с 10%, от Южна Корея с 12%, от Китай със 17% и от Индия с огромните 32%.

„Въздействието надолу по веригата може да падне най-силно върху секторите на автомобилостроенето, строителството, опаковките и потребителските уреди – най-големите потребители на продуктите, обхванати от механизма на CBAM. Например, строителна компания от ЕС, внасяща 100 метрични тона индийска стомана, би платила разходи на CBAM от 24 600 евро, или 32% от текущата цена“, изчисляват от BCG.

Например, позицията на Индия като водещ производител на алуминий с ниски разходи може да бъде сериозно подкопана поради по-високия интензитет на емисиите в сравнение с европейските партньори. Ако мерките за устойчивост и намаляване на емисиите не бъдат приложени скоро, индийският износ за ЕС ще се оскъпи значително.

„Производителите с ниски емисии вероятно ще увеличат своя дял от износа за ЕС, като се има предвид по-ниското бреме на CBAM, с което биха се сблъскали, докато емитерите с по-високи въглеродни емисии вероятно ще търсят пазари, където високият им интензитет на емисии няма да бъде санкциониран“, казаха от ING.

Бизнесът е изправен пред административни разходи

Очаква се граничният данък да повиши цените на стоките и да доведе до промени в избора за покупка, смятат и от The Conference Board, глобален мозъчен тръст и асоциация на бизнес членове. Организацията направи свое проучване миналата седмица.

Не само потребителите ще се сблъскат с по-високи цени. Бизнесът ще бъде допълнително обременен от административни разходи за докладване и проверка на емисиите – разходи, които по-късно биха могли да прехвърлят на потребителите. Митническата система на ЕС също е изправена пред допълнителна бюрокрация и проверки, според The Conference Board.

Европейските членове на The Conference Board бяха анкетирани за това как очакват въглеродният граничен данък да засегне техните компании. Общо 83% от респондентите – предимно висши ръководители по доставките и устойчивостта – очакват цените да се покачат, а 75% очакват CBAM да повлияе на избора им за покупка в бъдеще.

Според мозъчния тръст сегашните опити за облекчаване на административната тежест вероятно ще се провалят.

„Без бързи действия за справяне с административните проблеми, с които вносителите ще започнат да се сблъскват от следващата седмица, съществува риск CBAM да действа като пречка за европейската икономика“, каза миналата седмица Ануй Сауш, европейски ръководител на ESG център в The Conference Board.

Следващите месеци и години ще покажат дали въглеродният данък на ЕС ще натежи на европейските икономики и дали новият механизъм ще действа като двигател на ускорени политики за намаляване на емисиите и устойчивост в индустриите на страните извън ЕС.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща