Европейските електроенергийни борси не могат да свалят цените под 100 евро/MWh

По-слабото производство на електроенергия в страните от Европейския съюз се запазва и през 39-та седмица при по-слабо участие на вятъра и без особена промяна на слънчевите централи. Намалява дела на ядрените мощности. Затова пък се наблюдава подем при  фосилните горива и в частност въглищата, и газа.  На този фон ценовите нива на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ към първия ден на месец октомври намаляват. Но не и средните борсови цени, отчетени през тридесет и деветата седмица от настоящата 2023 г. , които остават над 100 евро/MWh.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) в страните от Европа възлиза на 44 638.40 GWh през 39-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните към момента на отразяване. За сравнение, през 38 -та седмица то е достигало до обем от 47 201.53 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 39-та седмица  то е в обем от 39 547.38 GWh (42 050.97 GWh за 38-та седмица) във ранните вечерни часове на 1 октомври 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 39-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 43 585.72 GWh, а през 2021 г. – 46 452.09 GWh.

От това общо производство през 39-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 31.94 % или 12 632.79 GWh срещу 12 102.56 GWh (28.78 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 2994.04 GWh или 7.57 %, а на каменните – 2427.29 GWh – 6.14 %. Природният газ държи дял от 15.56 % или 6151.94 GWh ( 5948.79 GWh или 14.15% за 38-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 259.56 GWh или 25.94 % (10 524.02 GWh или 25.03 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 39-та седмица е в обем от 16 655.03 GWh или 42.11 % (19 424.39 GWh или 46.19 % през 38-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 4989.93 GWh (12.62 %), а офшорните – 936.80 GWh (2.37 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 4852.94 GWh (12.27 %) срещу 4232.76 GWh (10.07 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 4.19 % и 6.36 %, както и на биомасата – 3.33 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 39-та седмица отново е любопитен. Франция остава на лидерското място с обем от 1089.3 GWh, следвана от Швейцария с 368.3 GWh и Чехия – 203.0 GWh. Що се отнася до България, експортът към публикуването е изчислен на 150.4 GWh. След нея се нарежда Испания със 135.1 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, вносът в ЕС се изчислява на 946.7 GWh. Вносът за Германия остава висок  – 1064.6 GWh, както и за Италия – 907.5 GWh.

По интензитета на СО2, Франция остава лидер.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар през 39-та седмица първенството се пада на Швейцария със 79.5 на сто и Австрия – 67.8%, както и Румъния – 51.4% и Германия – 51.1 процента. При всички останали страни този дял остава в пъти по-нисък. В Гърция например е 39.4 %, а във Франция – 23.1 на сто, а в България – 23.3%.

Средна борсова цена на електроенергията за  39-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 39-та  седмица за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 100.93 евро/MWh (95.40 и 96.91 евро/MWh съответно за 38-та седмица).

Стойността е малко под тази в Гърция – 104.01 евро/MWh (седмица по-рано – 97.54 евро за MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена за 39-та седмица е, както следва: в Германия – 106.06 евро/MWh ( за 38-та седмица – 79.66 евро за MWh), а за Франция – 92.52 евро/MWh ( предишна – 68.42 евро за MWh).

В Унгария, стойността за 39-та седмица се повишава до 104.22 евро/MWh в сравнение с 94.05 през предишната тридесет и осма седмица.

Средната борсова цена на електроенергията за 39-та седмица в страните от Иберийския полуостров (Португалия и Испания) расте до 113.73 и 112.95 евро/MWh от 102.40 и 99.43 евро/MWh отчетени през предходната.

В Италия средната борсова цена обаче намалява – между 116.86 и 115.26 евро/MWh за различните региони в сравнение с предходната от порядъка на 118.9 евро/MWh.

Най- общо, през 38-та седмица средната борсова цена на европейските елeктроенергийни борси се очертава така – на западните пазари в диапазона 93 -106  евро/MWh, в центъра 102 - 104 евро/MWh, а в страните от Балканския регион – 100 - 104 евро/MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към 2 октомври 2023 г.

Средната месечна цена на повечето от европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се променя значително в посока към понижение. Принос за това имат отново много ниските, а понякога и отрицателни нива, постигнати в някои часове. Разбира се в резултат на метеорологичните условия от една страна, промишленото производство и инфлационния натиск, водещ до свиване на потреблението. Незначително остава отклонението при  средната годишна цена.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM към 1 октомври 2023 г. е 89.26 евро/MWh. За сравнение към 24 септември или седмица по-рано стойностите бяха доста по-високи - 100.71 и 102.55 евро/MWh  съответно.

На гръцката HENEX средната месечна цена също се понижава не малко – до 90.68 евро/MWh в сравнение с отчетените преди седмица 100.74 евро/MWh.

На западните електроенергийни борси разликата не е така чувствителна. Във Франция дори средната месечна стойност към посочения 1 октомври дори се повишава, макар и не много – до 89.48 евро/MWh от регистрираните към 24 септември 86.73 евро/MWh. 

На съседната електроенергийна борса в Германия обаче стойността се понижава до 96.1 евро/MWh от 98.37 евро/MWh преди седмица.

Цената спада и в Австрия – до 95.73 евро/MWh (към 24 септември – 99.51 евро/MWh), както и в Унгария, където средната месечна цена в сегмента ден напред към първия ден на месец октомври е 95.9 евро/MWh (преди седмица – 102.48 евро/MWh).

Доста по-ниска е и цената на електроенергийната борса в Полша, която към първия ден от десетия месец на годината намалява до 103.32 евро/MWh (седмица по-рано – 109.47 евро/MWh).

Най-висока в посочения сегмент, въпреки отчетеното понижение остава средната месечна цена на италианската GME – 106.88 евро/MWh (към 24 септември – 114.61 евро/MWh).

Доста по-високи от цените в сегмента „ден напред“ са ценовите нива на Иберийския пазар. Постигнатата средна месечна цена на електроенергията на борсата в Португалия към 1 октомври 2023 г. се изчислява е 106.6 евро/MWh (предишна седмица – 101.86 евро/MWh), а в Испания – 105.43 евро/MWh (към 24 септември – 100.98 евро/MWh).

В страните отвъд континенталната част цените на електроенергийните борси остават също по-високи. Така за Великобритания средната месечна цена към 1 октомври е 100.26 евро/MWh (седмица по-рано – 94.81 евро/MWh).

На Ирландските борси стойностите се променят слабо - до 112.92 евро/MWh (предишна -113.19 евро/MWh ).

При средната годишна цена в сегмента „ден напред в края на деветия месец и началото на десетия няма съществено изменение.

Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на двете електроенергийните борси от региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM отново е малко над 106 евро/MWh. В частност – на IBEX – 106.02 евро/MWh и 106.12 евро/MWh на OPCOM (седмица по-рано или към 24 септември – 106.14 и 106.24 евро/MWh съответно).

Твърде слабо е изменението на гръцката HENEX, където стойността спада до 123.2 евро/MWh от регистрираната преди седмица 123.72 евро/MWh.

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX средното годишно ниво към 2 октомви е 110.59 евро/MWh ( предишна – 110.71 евро/MWh)

Несъществено е и изменението на електроенергийната борса във Франция – 102.29 евро/MWh в сравнение със 102.45 евро/MWh към 24-ти септември.

В Германия също е незначително изменението, но все пак в посока нагоре и към първия ден на октомври е 99.51 евро/MWh спрямо 99.29 евро/MWh преди седмица.

Средната годишна цена на италианската GME в сегмента „ден напред“  спада до 128.22 евро/MWh ( преди седмица - до 128.52 евро/MWh).

На електроенергийните борси на Иберийския пазар цените вървят в посока нагоре. Така в Португалия средната годишна цена в посочения сегмент нараства до 92.78 евро/MWh (92.25 евро/MWh седмица по-рано), а в Испания – до 91.16 евро/MWh (предишна – 90.61 евро/MWh).

На електроенергийните борси извън континента средната годишна цена се променя незначително и разнопосочно като във Великобритания към 1 октомври достига 112.73 евро/MWh от регистрираните седмица по-рано 112.61 евро/MWh. В Ирландия и Северна Ирландия стойността съответно е 125.05 евро/MWh (125.53 евро/MWh седмица по-рано).

Петрол, газ, СО2

Цената на Brent през изминалата поскъпна в края на седмицата с 2,2 %, а през септември с 9,7% (повишението се наблюдава за 4-ти пореден месец). В края на третото тримесечие на 2023 г. поскъпването е с 27.3%. Преди това цените на петрола спадаха и то четири поредни тримесечия.

Ръстът за последните три месеца е 34 %. Цената на Brent достигна 95 долара барел за първи път след войната в Украйна. Основната причина за този скок, назовавана от всички е една - значителното свиване на доставките от ОПЕК+ удължени до края на тази година плюс спирането на експорта на горива от Русия. В допълнение се появиха и данните на САЩ за най-същественото намаляване на запасите на терминала Cushing. Така към началото на октомври експертите говорят за затегнат пазар с опасения за допълнително изостряне на пазарните настроения.

Както отбелязват анализаторите, Русия няма планове да изнася дизелово гориво следващия месец, тъй като полага усилия да намали цените на вътрешния си пазар, на който от няколко месеца цените вървят нагоре. Тактиката на Русия вдигна европейските фючърси за дизелово гориво над психологически ключовото ниво от 1000 долара за тон, отбелязват наблюдателите на пазара.

В петък американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) успя да падне под 91 долара за барел. Въпреки това, цената на Brent приключи седмицата, месеца и тримесечието над 95 за барел. Засега декемврийските фючърси са на по-ниско ниво, а как точно ще се движи пазара ще се разбере през следващите дни. Някои анализатори коментират за негативна реакция на всеки опит на пазара за скок над 95 долара за барел на сорт Brent. По-важно е обаче, че все още няма достатъчно фактори, които да спрат покачването до 100 долара за барел, особено ако се окаже вярна прогнозата на ОПЕК за недостиг по отношение на доставките от порядъка на 3 милиона барела на ден през следващото тримесечие.

Експертите  от BloombergNEF също прогнозират, че световният пазар на петрол вероятно ще остане в състояние на дефицит до края на тази година. Според тях през четвъртото тримесечие глобалният недостиг на черно злато ще бъде 1,1 милиона барела на ден в сравнение със същата цифра през третото тримесечие от 1,3 милиона барела на ден. Оценката им е, че до края на тази година глобалното търсене на петрол ще достигне средно рекордните 101,6 милиона барела на ден, а предлагането ще бъде средно 101,2 милиона барела на ден.

Що се отнася до газовия пазар, през изминалата седмица той също остана напрегнат. Не само заради норвежките газови доставки и заради новината, че съдът в Австралия върна в изходна позиция ключов газов проект. Цената на газа по индекса TTF на борсата ICE все пак успя да спадне от постигнатите 47.48 евро/MWh на 25 септември до 41.85 евро/MWh на 29-ти. Предварителното очакване от затварянето на газовото находище в Нидерландия, Гронинген от 1 октомври тепърва ще намери отражение.

Покачването на сорт Brent също оказва много голямо въздействие като цяло. Това е и един от ключовите двигатели в частност на цените на втечнения природен газ (LNG). Настоящите стойности са притеснителни за заводите за LNG и особено на тези, които са в процес на изграждане. Редно е да се напомни, че настоящите цени на петрола се случват в период на засилена експанзия на възобновяеми енергийни източници, а това също се отразява на гъвкавостта на газовия пазар.

Повечето изследователи вече са близо до консенсус, че глобалният пазар на природен газ, които и сега е далеч от стабилност ще остане под силно напрежение и през 2024 г. – 2025 г. Шокът от оттеглянето на руския газ от европейския пазар, както се оказва има много по-силно влияние от очакваното. Съществения спад на търсенето се оказва недостатъчен, за да запълни липсата на руските обеми. Цялата промяна на средата от своя страна пък води до нееластичен пазар, създаване на ценови риск и високо ниво на нестабилност. На този фон ценови скокове не трябва да се изключват. Едва през 2026 г., когато се очаква навлизането на нови доставки може да се очаква отпускане и ценови нива, по-лесно възприемани от пазара и потребителите. Все пак това е значителен период от време, в което пазарите може да се окажат уморени от дългото чакане и е допустима вероятността от развитие в съвсем неочаквана посока. Дотогава балансът на търсенето и предлагането ще останат на ръба.

На този фон цените на емисиите се върнаха към доста по-ниски нива. Цената по индекса TTF на борсата ICE, която в понеделник, 25 септември се покачи до 85.03 евро/тон, в края на седмицата се върна на ниво от 81.45 евро/тон.

Тенденции

Анализаторите напоследък сравняват поведението на ОПЕК като това на централна банка. Ако това е така, въпросът е как се променя класацията? В същото време в страните членки на ОПЕК вече се появяват гласове, които виждат края на петролното господство на картела. Призивите вече и в тези, определено по-различни не само в начина на управление  от останалия свят страни са ясни – време е националните правителства да подготвят населението за нова картина в света.

Днес на прицел са въглищата. След тях, в периода на енергийния преход горивата на базата на петрола може да станат поредната жертва, заради преминаването към електрически превозни средства. Във веригата от нужди и не достатъчно добре познаване се нареждат редките метали.

Сътресенията, настъпили на пазара на уран също пораждат въпроси. Но в ядрената енергетика поне има съгласие за мястото и на големите базови централи и на малките мощности.

Пренареждането се случва пред очите ни, а това води и до ценовите промени.

Светът няма да мине лесно през този сложен преход, изискващ трилиони долари и политически консенсус на световно ниво. Националните правителства ще се сменят по-бързо от очакваното под вътрешен и външен натиск, различен по своята същност. Сблъсъкът е ежеминутен и неизбежен. Управлението на пазарите е сложен процес, а намирането на баланс понякога изисква много повече от познание или дипломатичност.

Това, което е видимо в по-краткосрочен план е донякъде добра новина – новият отоплителен период, който обикновено започва от началото на октомври засега се отлага. За още кратък период от време. Иначе, обикновено първото число на десетия месец е датата, от която стартира по-високото потребление на електроенергия, най-малко заради скъсяването на деня и необходимостта от по-топли домове в защита от по-ниските температури.

Засега ценовите нива на европейските електроенергийни борси изглежда ще останат по-скоро в очакване на истинските есенни дни. Колкото до-близко бъдеще, ВЕИ ще продължат да променят картината. Преходният период ще е дълъг, труден и противоречив, а в по- далечно европейските електроенергийни борси ще бъдат подвластни и на нова и все по-силно набиращата сили тенденция за геониженерство на времето.