Десетгодишният план на ЕСО за развитие на електропреносната мрежа и надграждането ѝ до 400 квт допуска развитието на ядрени мощности

Електроразпределителните дружества официално да заявят пред ЕСО исканията си за нови подстанции и повишаване на трансформаторната им мощност посъветваха от КЕВР

Енергетика / България , Електроенергия
Маринела Арабаджиева
1751
article picture alt description

Електроразпределителните дружества ще трябва да подадат официални искания към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) по отношение на повишаването на трансформаторната мощност на подстанциите и изграждането на нови такива. Това се уточни  по време на заседанието на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на което бе обсъден Десетгодишния план на ЕСО за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2023 г. – 2032 г.

Представителите на ЕСО в лицето на Венцислав Захов и Димитър Зарчев от своя страна обясниха, че в самите таблици, съпровождащи плана е отразена промяната по отношение на отделните подстанции и на трите електроразпределителни дружества в България. От ЕСО уточниха, че да, кореспонденцията „върви“, но няма подадени официални искания.

Председателят на работната група към КЕВР, изготвила доклада по Десетгодишния план на ЕСО Милен Трифонов от своя страна посъветва дружествата още преди месец април, когато ЕСО консултира своя план дружествата да отправят официалните си искания, така че да намерят място в документа.

В същото време увери, че всяко от становищата на електроразпределителните дружества ще бъде взето предвид при окончателното произнасяне от страна на КЕВР.

„Това е административен акт, за да тръгне процедурата“, посъветва и председателят на КЕВР Иван Иванов. 

Още по темата

Директорът на Централното диспечерско управление (ЦДУ) Димитър Зарчев напомни, че представеният план на ЕСО тръгва от прогнозните мощностни енергийни баланси, както за потребление, така и за производство по типове източници за следващите 10 години и стъпва на три сценария, които по европейските регламенти следва да отразяват реалния план на България за енергетика и климат (Интегриран план за енергетика и климат б.р.). Единият от тях отразява реално актуалния план за енергетика и климат, а  другите два съответно са с по-песимистична и по-оптимистична визия. В тях са включени всички ВЕИ, за които към момента на изготвяне е имало конкретни инвестиционни намерения, както предварителни, така и с окончателни договори, обясни Зарчев. В същото време уточни, че те не съдържат иначе изразени към настоящия момент намерения за ВЕИ от порядъка на 40 ГВт .

„По отношение на бъдещото перспективно развитие с оглед на въвеждането на ВЕИ в много големи обеми, ако погледнете в плана ще видите, че има една глава, в която е описано бъдещото развитие на електропреносната мрежа с перспектива за въвеждане на тези ВЕИ като там е даден план за реконструкция на подстанции 400 киловолта, както и създаване на нови пръстени 400 киловолта и съответно присъединяване на тези бъдещи производители към тези подстанции. Там са описани и проблемите, които ще имаме при управлението след въвеждане на всички тези ВЕИ потенциално, когато то влезе по съответния ред. Но всичко това ще бъде обект на следващите Десетгодишни планове, тъй като към настоящия момент всяка една от тези инвестиции излиза извън обхвата на Десетгодишния план“, уточни Зарчев.

Председателят на КЕВР от своя страна се позова на думите на изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев за пълна реконструкция на електропреносната мрежа на България за увеличаването й до 400 киловолта с изграждане на нови подстанции, които да отговарят на това масирано навлизане на ВЕИ.

„Ще отбележа, че през последните седмици буквално се издават лицензии за стотици мегавата на ВЕИ производители и очаквам това през следващите години да продължи“, коментира той.

Иван Иванов постави и въпрос дали в рамките на този Десетгодишен план са предвидени средства и проекти свързани с развитие на преносната мрежа по повод зачестилите дискусии за изграждане на ядрени мощности.  

„Ако въпросът е за предвидени инвестиции не съм чул“, отговори от своя страна Венцислав Захов от ЕСО. В същото време той поясни, че през последните години са правени редица изследвания за развитие на мрежата във връзка с връзка с изграждане на един или два блока в Козлодуй, а преди това и за Белене. Понеже споменахме за преминаване на мрежа от 220 на 400 киловолта Тази идея е свързана и с евентуално навлизане на ядрени мощности, тъй като тези връзки, които се предвижда да бъдат изградени ще бъдат много важни, ако се построят нови мощности, както в Козлодуй, така и в Белене.  

От ЕСО все пак изразиха и тревога по отношение на управлението на мрежата заради масовото и бързо навлизане на ВЕИ и в частност заради това, че ще работи с много малко часове. Председателят на КЕВР Иван Иванов от своя страна пък остана на страната на оптимизма, опирайки се на намиране на технически решения като съоръжения за съхранение.

КЕВР ще излезе с окончателно становище по Десетгодишния план за развитието на мрежата на ЕСО след закрито заседание на 20 октомври. Срокът за внасяне на становища е 14 дни.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща