Иво Христов: Внедряването на изкуствен интелект в образованието трябва да става предпазливо

Технологиите се развиват по-бързо от образователните системи. Предимствата са много, с рисковете не сме изцяло запознати

Икономика / България , Технологии
3E news
826
article picture alt description

Източник: S&D, ЕП

„Технологиите се развиват много по-бързо, отколкото се модернизират образователните системи. Оттук се пораждат и неясноти и рискове при адаптирането към новите реалности – в това число при повсеместното използване на изкуствен интелект. От една страна е налице опасението да не изостанем в технологичната революция. Това опасение е съчетано с ентусиазъм по отношение на потенциалните възможности, които не  бива да пропускаме. Същевременно трябва  да отчитаме и опасенията, породени от непознаването на така наречените „нежелани ефекти“, а дори – опасности, които крие новата технологична реалност. Те са слабо изследвани, но вече констатирани.“

Това каза при откриването на конференция, посветена на взаимодействието „човек-компютър“ в сферата на образованието, Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D).

Като заместник-председател на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA) Христов бе домакин на събитието, което се проведе вчера в сградата на Европейския парламент в Брюксел. В дискусията участваха професори от водещи европейски университети в Айндховен, Лондон, Оулу, представители на Европейската комисия и различни изследователски центрове.

„По-ентусиазираните очертават ясно предимствата на технологиите – като например по-голямата самостоятелност, която придобиват учениците, както и това, че стават значително по-активни в рамките на по-атрактивен образователен процес. Напредъкът в медицината е всепризнат. Изкуственият интелект се прилага ефикасно в обучението на студентите медици, при планирането на сложни операции, при онагледяването на човешката анатомия. Удивителни са експериментите с употребата на изкуствен интелект в лечението на инсулти, с които ни запознаха учени и артисти в рамките на конференцията.

По-песимистичните гласове алармират за възможните нежелани и неизследвани от науката последствия, които биха могли да имат дигитални технологии. Например: общото въздействие върху здравето, липсата на изследвания върху психологическите ефекти и развитието на когнитивните способности при деца и юноши и развитието на мозъка. Специално внимание трябва да обърнем на  рисковете, свързани с етиката и киберсигурността, социалната приемливост и значително по-високото когнитивно натоварване (степента, в която вниманието на даден човек е заето с нещо)“, посочи Иво Христов.

Според евродепутата всички тези аргументи налагат да се прилага принципът на предпазливостта, когато говорим за масовото внедряване на технологии в образователните системи на европейско ниво.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща