България има потенциал да изгради нови 4 гигавата вятърни електроцентрали

ЦИД: Най-логичната стъпка за енергиен преход е реализиране на потенциала за вятърната енергия в България

Енергетика / Зелен преход
3E news
2011
article picture alt description

Източник: Георги Велев / 3eNews.

Вятърните електроцентрали се характеризират с висок коефициент на полезно действие и устойчивост на производството на сезонни колебания, което води до сравнително ниска себестойност на електроенергията. Проектите за вятърна енергия могат да се реализират на по-малка площ  и да се съчетават с други селскостопански или икономически дейности. Вятърната енергия може да изиграе решаваща роля за стабилизиране на електропреносната мрежа в периоди на по-ограничено слънцегреене, а в периоди на свръхпроизводство на електроенергия, излишната енергия може да се пренасочи за производството на водород, използван в промишлеността. Това е записано в доклад на Центъра за изследване на демокрацията за потенциала на използване на вятърна енергия у нас.

Бавното осъществяване на вятърни енергийни проекти в България е резултат преди всичко на различни управленски дефицити, като чести и непоследователни промени в нормативната уредба, технически и административни пречки пред включването в електропреносната мрежа, противопоставянето от страна на местните общности, конфликти, свързани със земеползването и ограниченията на околната среда, както и цялостната липса на политически ангажимент за ускоряване на инвестициите в сектора.

Още по темата

Настоящият анализ представлява кратък преглед на подробна оценка, ръководена от Австрийския технологичен институт, на технически постижимия потенциал за вятърна енергия на сушата и в морските пространства на България. В него се посочват и основните мерки, необходими за оползотворяването на този потенциал, като същевременно се гарантира сигурността на електроснабдяването при спазването на най-строгите стандарти за земеползването, опазването на околната среда и биоразнообразието.

Вятърът остава енергоизточникът с най-ниски разходи за производство на единица енергия. Въпреки това от 2014 г., с малки изключения, България няма голяма инсталирана мощност за вятърна енергия, която да е присъединена към мрежата. Това обясни Мария Трифонова, научен сътрудник в програма "Енергетика и климат" към ЦИД. Тя припомни, че България ще има нужда и потенциал да инсталира близо 10 гигавата вятърна енергия не само на сушата и в морските пространства до 2040 г., за да постигне целите на въглеродната неутралност. Тя представи и анализ, който е базиран на моделиране на Австрийския технологичен институт. Анализът установява, че между 40 и 42 гигавата вятърна мощност може да бъде инсталирана на сушата. В районите с най-голям потенциал за вятърна енергия могат да бъдат инсталирани до 10 гигавата мощност. Тези райони са Добрич, Варна, Шумен и Разград.

Анализът показва още, че потенциалът на офшорния вятър е 176 гигавата, посочи Трифонова. Според оценката близо 35 процента от крайбрежната зона в България се счита подходяща за разполагане на вятърни генератори. Близо 4 гигавата могат да бъдат инсталирани в зони с плитки води, които са до 40 метра дълбочина. Останалите 28 гигавата могат да са под формата на плаващи вятърни централи на между 40 и 80 метра дълбочина в морето. Има потенциал и за развитието на други видове плаващи платформи, стана ясно по време на дискусията.

Според изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев страната ни наистина има добър потенциал за производство на вятърна енергия, но реалистични за изграждане са обекти в Черно море до 40 метра дълбочина. Това ще рече около 4 гигавата нови ветроенергийни мощности.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща