В началото на новия политически сезон европейските електроенергийни борси вече демонстрират поредни резултати от трансформацията

Европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през изминалата седмица останаха в диапазона над 100 евро за MWh. Цената не е ниска, а топлото време бе сред основните фактори за поддържането й.

Отново през 35-та седмица се очертава по-слабо производство на електроенергия, но и с по-малък дял фосилните горива. Според данните природният газ отстъпва значително пред възобновяемите енергийни източници, но не и това на кафявите въглища. Завръщането на вятъра и то от централите на сушата заедно със слънчевите мощности през изминалата седмица се оказа в подкрепа. В същото време се отрази и по-слабото производство от ядрени мощности, заради планираните ремонтни дейности.

На този фон, а и в съчетание с всички важни икономически фактори, включително натискът на петролния и газовия пазар, цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се опитват да запазят посоката на по-поносими ценови нива.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) във всички страни от Европа възлиза на 38 392.77 GWh през 35-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните. За сравнение, през 34-та седмица то е достигало до обем от 41 640.39 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 35-те седмица  то е в обем от 39 648.27 GWh (42 866.08 GWh за 34-та седмица) във вечерните часове на 3 септември 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 35-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 44 052.00 GWh, а през 2021 г. – 45 583.63 GWh.

От това общо производство през 35-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 33.59 % или 13 318.33 GWh срещу 16 545.05 GWh (38.60 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 3222.12 GWh или 8.13 %, а на каменните – 2272.55 GWh – 5.73 %. Природният газ държи дял от 17.01 % или 6743.27 GWh ( 9101.23 GWh или 21.23% за 34-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 125.04 GWh или 25.54 % (10 204.80 GWh или 23.81 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 35-та седмица е в обем от 16 204.90 GWh или 40.87 % (16 116.23 GWh или 37.60 % през 34-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 4488.96 GWh (11.32 %), а офшорните – 339.19 GWh (0.86 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 4548.21 GWh (11.07 %) срещу 5298.07 GWh (12.36 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 5.28 % и 7.95 % съответно, както и на биомасата – 3.26 %.

Що се отнася до износа на електроенергия, през 35-та седмица износът отново е доста динамичен. Франция държи лидерското място с обем от 1362.7 GWh, следвана от Швейцария с 429.2 GWh и Испания с 231.3 GWh По-добър в сравнение с 34-та седмица е и експортът от България – 107.3 GWh GWh.

Като цяло към подготовката на данните, необходимостта от внос в ЕС е изчислена на обем от 1169.5 GWh. Много висок остава за поредна седмица вносът на Германия – 1393.3 GWh и Италия – 799.5 GWh.

Предвид интензитета на СО2 обаче Франция остава на първо място поради високия дял на ядрените мощности, следвана основно от Австрия и Швейцария.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия през 35-та седмица първенството се пада на Австрия с дял от 101.7% и Швейцария – 87.7%. За Германия, участието им е оценено на 43.5%,  България в процентно отношение се нарежда по-надолу – 23.4%, но пък е много по-напред от Нидерландия, за която през 35.та седмица се отчита участието им с едва 4.9%.

Средна борсова цена на електроенергията за  35-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 35-та  седмица за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 122.29 и 122.40 евро за MWh (144.69 и 146.25 евро за MWh евро за MWh за 34-та). Стойността и под нивото в Гърция, изчислена на 123.57 евро за MWh (предходната седмица – 144.84 евро за MWh).

Гърция, Румъния и България са трите страни с най-висока средна борсова цена на електроенергията през 35-та седмица.

На някои от останалите европейски електроенергийни борси тази стойност е, както следва –в Германия – 106.74 евро за MWh (преди - 130.80 евро за MWh) и 98.17 евро за MWh във Франция (предходна седмица 127.00 евро/MWh).

В Унгария, която държеше първенството от 146.75 евро за MWh преди седмица, според данните, през 35-та такава стойността е 115.91 евро за MWh.

Страните от Иберийския полуостров Португалия и Испания остават доста назад с цена от 97.45 и 97.52 евро за MWh (преди седмица - 123.49 евро за MWh ). В Италия стойност е по-ниска и в диапазона от 113.32 до 110.55 евро за MWh (143.75 до 146.39 евро за MWh за 34-та седмица), а в Полша – 117.22 евро за MWh (преди - 136.56 евро за MWh).

Заедно с Франция, ценовите нива в Португалия и Испания са най-ниските през изминалата 35-та седмица.

Средна месечна и средна годишна цена към 3 септември 2023 г.

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“, предвид стойностите през миналата седмица отново е по-висока.

Що се отнася до средната годишна цена в посочения сегмент на европейските електроенергийни борси в остава в диапазона до 129 евро/MWh.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM към 3 септември е 102.17 евро за MWh ( преди седмица или към 27 август - 97.93 и 98.25 евро за MWh съответно). Постигнатата стойност в сегмента „ден напред“ и на двете борси през изминалата седмица остана най-висока. Стартът на 4 септември дава сигнал за доста по-ниски ценови нива, а и по-близки до тези на западните пазари.

Във Франция средната цена към посочената дата от първия есенен месец е 88.96 евро за MWh (89.29 евро за MWh - седмица по-рано), а в Германия e доста над това – 98.7 евро за MWh (92.21 евро за MWh - предишна ).

В Австрия изчисленията към трети септември са за 96.54 евро за MWh (90.44 евро за MWh към 27 август), а за Унгария – 102.9 евро за MWh (предишна - 98.22 евро за MWh).

Скок отчитат и на електроенергийната борса в Полша до 108.62 евро за MWh (седмица по-рано - 105.09 евро за MWh).

Ценовите нива на Иберийския пазар са точно противоположни и намаляват значително. Постигнатата цена в Португалия e 89.61 евро за MWh ( седмица по-рано - 96.86 евро за MWh ), а в Испания – 89.58 евро за MWh ( предишна - 94.86 евро за MWh ).

На гръцката HENEX средната месечна цена към трети септември също намалява до 102.95 евро за MWh в сравнение със 106.72 евро за MWh към 27 август.

На италианската GME средната цена за базова енергия в сегмента „ден напред“ към третия ден от септември също спада до 102.94 евро за MWh (предишна - 110.99 евро за MWh ).

В страните отвъд континенталната част като Великобритания средната месечна цена се повишава до 100.96 евро за MWh ( към 27.08 е 94.51 евро за MWh ), а в  Ирландия и Северна Ирландия –до 116.3 евро за MWh ( 105.45 евро за MWh преди седмица ).

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ остават по-високи след повишението, наблюдавано особено през последните две седмици.

Така средногодишната цена в сегмента „ден напред“ на двете електроенергийните борси от региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM  отново нараства, макар и много слабо – до 106.63 и 106.55 евро за MWh ( 106.37 и 106.29 евро за MWh съответно към 27 август.

На този фон стойността на гръцката HENEX намалява, макар и незначително – до 125.71 евро за MWh (125.99 евро за MWh към 27.08 ). На италианската GME също е факт слабо понижение – 129.51 евро за MWh  (130.07 евро за MWh седмица по-рано ).

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX тази стойност е 111.41 евро за MWh (към 27.08 - 111.44 евро за MWh), а на електроенергийната борса във Франция – 103.82 евро за MWh (104.05 евро за MWh преди седмица ).  В Германия е без особена разлика спрямо предходната седмица - 99.38 евро за MWh ( 99.21 евро за MWh  към 27 август ).

Постигнатата средна годишна стойност в посочения сегмент на борсите в Португалия и Испания e близка до предходните нива – 91.23 и 89.54 евро за MWh  (91.06 и 89.32 евро за MWh съответно  към 27.08 август).

Във Великобритания стойността също е променена незначително  и то в посока надолу – 116.09 евро за MWh в сравнение със 116.39 евро за MWh преди седмица На ирландските електроенергийни борси ситуацията е същата – 126.63 евро за MWh към 3 септември в сравнение със 126.95 евро за MWh преди седмица.

Петрол, газ, СО2

Цените и на двата основни сорта петрол прекратиха двуседмичната серия от загуби в резултат на бързата реакция на Саудитска Арабия и Русия.

Очаква се, че Саудитска Арабия ще продължи доброволното съкращаване на добива на петрол с 1 млн. барела на ден до октомври и в същото време ще продължи и ограниченията на доставките, въведени от страна на ОПЕК+.

Руският вицепремиер Александър Новак от своя страна в края на миналата седмица съобщи, че страната вече се е договорила с другите държави-членки на ОПЕК+ за намаляване на експорта. Страната е вторият по големина износител в света.

Цената на петрола сорт Brent в понеделник, 28 август бе на ниво от 83.87 долара за барел, а при затварянето на борсата на 1 септември достигаше 88.55 долара за барел. Това е поскъпване с 5.58%. Увеличението при лекият сорт WTI пък е 6.8%.

Наблюдателите с подготвени за този ръст. Очакването за 90 долара за барел според тях не е нереалистично. Тази цена е необходима, за да може играчите в ОПЕК+ да върнат петрола на пазара, с което да решат и проблемите при евентуален дефицит.

Колкото до това дали пазарът е напрегнат засега остава под въпрос. Все още се изчаква за по-ясните прогнози. На този етап единствените по-точни данни са от САЩ, а според тях търсенето остава високо при спад на търговските запаси и то през петте от последните шест седмици (по данни на EIA).

Анализаторите на пазара следят внимателно данните и от Европа и от Китай. Европейските данни през миналия месец определено бяха лоши, но дали ще има възстановяване и в кои от секторите е трудно да се каже. Почти толкова трудно разгадаема е и ситуацията в Китай, където икономиката излъчва ту положителни, ти отрицателни сигнали. Все още няма яснота нито по отношение на европейската, нито по отношение на китайската икономика.

Все пак, ако се върнем към прогнозите от началото на лятото трябва да припомним, че анализаторите още тогава предупредиха за цена на петрола сорт Brent от 90 долара за барел и формиране на дефицит в края на третото тримесечие на тази година.

Влиянието върху цените и изходът от влошаващата се ситуация все пак има в много по-голяма степен китайската икономика. В случай, че липсва подобрение е възможно пазарът да изпадне в много лошо настроение.

Високи останаха и цените на природния газ, въпреки че пазарът се успокои и прие новината за предстоящите стачки в Австралия и по-слабите потоци от Норвегия.

В петък синдиката Offshore, който води преговорите на работещите на австралийските LNG заводи на Chevron  - Gorgon, Wheatstone Downstream и Wheatstone Platform са отклонили предложението на американската компания по въпросите за заплатите и другите условия на труд на всички три завода.

Така пазарът остава в очакване на реакцията на всяка от страните преди заложената дата за начало на стачните действия, обявени за  7 септември.

Възможността за стачки в заводите на Chevron, както и в Woodside Energy, според изчисленията на Bloomberg може да застраши 10% от световния износ на LNG. Делът на предприятията Gorgon и Wheatstone представлява 5% от световните доставки, а създалата се ситуация се отразява на световния газов пазар. С появата на новината цените на газа на TTF скочиха до 47.22 евро/MWh на 22 август.

Разбира се, с течение на времето цените на TTF се успокоиха като от 41.52 евро за MWh при затварянето на борсата на 28 август спаднаха до 35.61 евро за MWh в края на петъчната търговия (1.09). Това е понижение с малко над 14 %. Въпреки това цената остава значително по-висока от началото на септември 2021 г., когато достигаха малко над 22.2 евро за MWh.

Chevron е втората по големина петролна и газова компания в САЩ. Корпорацията работи в над 180 страни, а в Австралия присъства от 70 години.

Wheatstone е съвместно предприятие между австралийските подразделения на Chevron (64,14%), Kuwait Foreign Petroleum Exploration Company (13,4%), Woodside Energy Group Ltd (13%), Kyushu Electric Power Company (1,46%) и PE Wheatstone Pty Ltd (8 %). Wheatstone включва две линии за производство на втечнен природен газ (LNG) с общ капацитет от 8,9 милиона тона годишно.

На този фон европейските газохранилища вече са запълнени средно до 92.88% или 1056.6256 TWh при продължаващо нагнетяване от 0.12 п.п. В допълнение европейските компании, според съобщение на „Нафтогаз Украйна“ могат да се възползват от свободния капацитет на газохранилищата в Украйна.

Притеснението на пазара не е толкова обаче за наличието на природен газ в газохранилищата и за възможностите, които се очертават за 2023 г. Рисковете вече се прехвърлят към следващата 2024 г., която се очертава като трудна финансова година с подготвящи се нови ограничения за газовия пазар при това, без да е достатъчно добре структуриран и възстановен до ниво, което да е от полза за индустрията. Сега газовият пазар остава далеч като цени за енергоемките индустрии и особено за химическата промишленост.

Рисковете пред икономиката през миналата седмица се изразиха най-ясно през погледа на финансовите играчи на пазара на емисии. Цената по индекса ICE EUA на борсата ICE се понижи и остана без съществено движение –  84.79 евро за тон в понеделник спадна до 84.37 евро за тон.

Тенденции

Цената на европейските електроенергийни борси ще остане висока поне още две години. Тази прогноза се настани в пространството още при скокът им през 2021 г. Сега сме 2023 г. Цените вече не са 300 или 400 евро за MWh, но остават високи и в определени периоди успяват да стигнат до 150 евро за MWh в зависимост от много фактори. Изгледи за спад под това ниво не се очертават особено на прага на новия есенно-зимен период. България от своя страна се готви да навлезе в период на либерализация. И в период на трансформация на въглищния сектор. Обществените обсъждания  приключиха. Обясненията за енергийния преход са ясно изказани неведнъж. Ползите от Плана за възстановяване и устойчивост бяха прокламирани като панацея за спасяването на българската икономика, въпреки че необходимите закони залежават с месеци в Народното събрание.

Сега на ход са депутатите, които ще трябва да намерят „златната среда“ , която да защити интереса на обществото и индустрията едновременно с националните такива. При това измененията в енергийния закон, който предстои да отсъди цената, която българските граждани ще плащат, за да са на топло през зимата или на хладно през лятото ще трябва да бъдат съобразени с новата енергийна политика, която предстои да бъде гласувана и приета от следващия състав на Европейската комисия и който в частност засяга именно борсовата търговия.  

Новият политически сезон започна и за България и за Европейския съюз. Политиката на българските депутати ще трябва да следва европейската.

Геополитическата конкуренция, която през август остана встрани от погледите на широката публика се завръща на сцената, а с нея и конкуренцията в полето на икономиката. Не може да не се признае, че Европейския съюз успя да подготви законово като цяло трансформацията на икономиката за новите зелени предизвикателства. Доколко успешно е законодателството предстои да се разбере. През последните месеци Европа обаче отново се връща към проблемът „строги икономии“ и това се очертава да бъде водещата политика през задаващия се есенно-зимен сезон. В името на инфлацията. На този фон въпросът за цените на енергоносителите става все по-тревожен.

Трансформацията в икономиката, за която бяха положени толкова много законови усилия няма как да се състои без страните от ЕС да не отчетат настъпилите геополитически изменения – щедрият закон на САЩ в подкрепа на зелената икономика, който вече се разпростира и върху сектора на електромобилите, създаването на БРИКС, новата ситуация, която се наблюдава на Африканския континент.

Този набиващ се на очи опит за нов световен ред ще се отрази върху веригата за доставки във всички сектори. Турбуленции не са изключени по всяко време на годината. Енергоинтензивните предприятия ще бъдат изправени пред сериозни предизвикателства, ако Европейската комисия наложи и изиска ново съкращение на потреблението на газ.  Засилването на политиката на строги икономии може да обърне вече постигнатия напредък по отношение на емисиите, а Фондът за справедлив преход, за който бяха положени огромни усилия да се изправи пред предизвикателства. Европа на практика е изправена пред дилема и тя се нарича разрешаване на казуса „интереси и ценности“  и на полето на глобалната сцена и на вътрешната такава.