Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023, а колко горещи бяха юлските дни в България?

В България средните температури през юли са се повишили с около 1,35 °C за последните 30 години, коментира климатологът Симеон Матев.

Климат / Анализи / Интервюта , Свят
3E news
817
article picture alt description

Източник: Pixabay

В България средните юлски температури са били по-високи от нормата, спрямо средните за периода 1991 – 2020 година. Това се случва на фона на информацията, че юли 2023 г. е най-топлият месец на Земята поне от 1850 г., коментира специално в анализ за climateka.bg климатологът Симеон Матев. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C.

Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, най-голяма положителна аномалия у нас, която доближава и надхвърля 3 °C, има в централните части на страната, както и по високите ни планини. По-малки са отклоненията от нормата по Черноморието, както и в крайните северозападни райони, коментира Матев. 

През този юли беше регистрирано третото най-голямо месечно отклонение от нормата за последните 44 години, след 2012 и 2007 година. След справка в архива на НИМХ през ХХ в., с по-висока аномалия от тазгодишната се отличават още 1928 и 1950 г., а с малко под нея е 1946 г. През новия век прави впечатление поредица от 4 последователни години между 2003 и 2006 г. с по-ниски отклонения от нормата. 

Средните юлски температури в България са се повишили с около 0,5 °C за последните 10 години, а за последните 30 г. или спрямо периода 1961 – 1990 г. – разликата вече е с около 1,35 °C. 

Фигура 12. Отклонение на средната температура на въздуха в България през юли, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com


В началото на месеца имаше сравнително голяма динамика – с чести превалявания и прегърмявания в различните региони, с температури, близки до обичайните за това време на годината, без екстремни стойности. Впоследствие настъпи стабилизиране на атмосферата и пренос на топъл въздух от югозапад, който повиши температурите до екстремно високи стойности. Най-високата измерена температура в станциите на НИМХ беше 43 °C в Русе. Освен това максималните температури на много места в централните части на Дунавската равнина и в Тракийската низина достигнаха 41, 42 °C. В гр. Сандански само веднъж температурата прехвърли 40 °C, като най-високата измерена стойност беше 40,8 °C. 

Тази гореща вълна, освен с екстремно високите си стойности, се отличи и със своята голяма продължителност. 


В 11 поредни дни средната температура беше с дневна аномалия над 3 °C, като по-този показател няма друга подобна през този век. Дори при по-горещите 2007 и 2012 г., продължителността на дните с такава аномалия е по-малка. Горещият период приключи с преминаването на добре изразен студен атмосферен фронт на 27 юли, който понижи температурите с повече от 10 °C, като ги вкара под норма. 

Интересно е, че на връх Мусала беше отчетен дори снеговалеж. 

Случи се застудяване на морската вода по Черноморието или ъпуелинг

Застудяването по нашето Черноморско крайбрежие ще бъде запомнено със силното понижение на температурата на морската вода в някои места, като Ахтопол, Шкорпиловци, Шабла и други. Това понижение на температурата на морската вода е известно като ъпуелинг и най-общо казано представлява издухване на топлата вода навътре в морето, при подходящ за целта вятър и изплуването на нейно място на по-студена дълбоководна вода. Това явление се наблюдава нерядко по нашето крайбрежие през юли и обикновено е придружено от сравнително високи температури на въздуха. Често в съседните заливи, където ориентацията на брега е неподходяща за ъпуелинг, водата остава с висока температура, както в случая около Каварна, където температурата на водата беше около 28 °C, а около Шабла температурата на морската вода се понижи до под 10 °C.

Обикновено при това явление след ден – два настъпва нормализиране на температурата на водата по цялото крайбрежие, но тази година тези процеси продължиха необичайно дълго, почти до началото на август. 

Най-топлият юли в историята на Африка, Азия, Южна Америка

В климатологично отношение юли е бил най-топлият месец в годината глобално и от тази гледна точка той е и най-топлият месец изобщо в историята на земното кълбо от 1850 г. насам.  Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 година. Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна. 

При разпределението на температурните отклонения по земното кълбо, с наднормени температури се отличават по-голямата част от Южна Америка, Европа, Африка и Азия. По-топло от обичайното е било и в южната и западната част на Северна Америка и източната половина на Австралия. По данни на NOAA площите с рекордно високи средни юлски температури покриват 9,3% от повърхността на света, което е най-високата стойност по този показател, откакто се води статистика за него от 1951 година.

Изминалият юли е бил с най-високи средни месечни температури в Азия, Африка, а Южна Америка отчита най-високата си месечна аномалия до момента – т.е. най-голямо отклонение от нормата. В Северна Америка юли 2023 г. е вторият най-топъл юли в историята, а в Европа това е осмият най-топъл юли, като Европа ще бъде разгледана подробно по-надолу. Няколко страни също отчитат най-топлия юли в своята инструментална метеорологична история: Перу, Япония, Карибите и Тасмания. 

В Долината на смъртта в САЩ бяха измерени 53,3 °C. Това не е толкова изненадващо, защото мястото е рекордьор по горещина – тук на 10 юли 1913 г. е била измерена най-високата температура на Земята от 57,5 °C, според Световната метеорологична организация.


Китай “счупи“ рекорда за максимална температура, като в градчето Санбао в префектурата Турпан в Синцзян-Уйгурски автономен район, на 16 юли бяха отчетени 52,2 °C. Старият рекорд на страната беше от 2015 г. – 50,3 °C, измерени в същия район.


През изтеклия месец юли бяха отбелязани много „топли“ рекорди.

Например град Финикс, САЩ отбеляза най-дългата си серия от 31 поредни дни с температура над 43,4 °C. Предишната рекордна серия е от „само“ 18 дни такива дни и се е случила през далечната 1979 г. 

Забележителни дневни рекорди бяха отчетени в глобален мащаб. Според “Коперник” почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. Температурите на въздуха над океаните също са били преобладаващо над средните. Изключително голяма положителна аномалия е била отчетена в голяма част от Северния Атлантик. Голяма положителна аномалия е наблюдавана и в районите, подвластни на развиващия се Ел Ниньо, над екваториалната и тропична източна част на Тихия океан. Необичайно високи температури бяха регистрирани и около Антарктида. 

Регионите с относително ниска температура са се простирали в южните части на трите океана – Атлантическия, Индийския и Тихия. Температурите на въздуха също са били по-високи от средните за периода 1991 – 2020 г. в по-голямата част от тропиците и Северния Пасифик, с особено високи стойности на изток от Япония. 


И за още един рекорд, свързан с температурата на морската вода. Глобалните средни температури на морската повърхност обикновено са най-високи през март, както беше и през тази година. След слабо понижение през април и май, през юни и юли отново настъпва повишение и на 31 юли беше отчетена новата най-висока температура на морската повърхност от 20,96 °C. 


В Европа това е осмият най-топъл юли


В Европа юли 2023 г. е бил по-топъл от средното, като отклонението от нормата за периода 1991 – 2020 г е била 0,38 °C. На фона на горещата вълна, обхванала южната част от континента, тази аномалия е със сравнителна ниска стойност. Тя е била с 1,34 °C по-ниска от аномалията, отбелязана през най-топлия юли в Европа до момента – регистриран през 2010 г. За последните 10 години средните юлски температури на Стария континент са се повишили с 0,40 °C. 

В регионален план поднормени месечни температури са регистрирани в северните и североизточни райони, включително и Исландия. Над Централна и най-вече Южна Европа месецът е бил наднормен, като най-големи положителни аномалии са отчетени в Южна Италия и югозападната част на Балканите. Продължителната и интензивна гореща вълна, обхванала Средиземноморския регион след 10 юли, стана причина за отбелязването на екстремно високи температури, които са рекордни на местно ниво.

Температурата достигна 48 °C на остров Сардиния, Италия, а на остров Сицилия, в град Палермо – 47 °C. На 23 юли в Пелопонес, Гърция са регистрирани 46,4 °C. 

Ледена покривка


В Арктика площта с морски лед е била 8,9 млн. км2, което е с 3% по-малко от средното за периода 1991 – 2020 г. Тази аномалия затвърждава тенденцията, започнала през 2022 г., за поредни месеци, през които отклонението от нормите е с малка стойност. 


В Антарктика продължава периодът с рекордно малко лед. За юли площта на леда е била с 15% по-ниска от средното за 1991 – 2020 г. Тази аномалия е значително по-голяма от аномалията на досегашния рекордьор по най-малко лед – юни 2022 г., със 7%. Това е петият месец за годината с рекордно малко лед след януари, февруари, май и юни, показва още анализът на Симеон Матев.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща