Френски министър: Германия все повече ще зависи от АЕЦ на съседите

Германия ще зависи "все повече и повече" от ядрената електроенергия на съседите, за да задоволи нуждите си, въпреки противопоставянето на Берлин на този енергиен източник, заяви в френският министър на енергийния преход Агнес Пание-Рунахер в интервю за германския бизнес всекидневник Handelsblatt, цитиран от френски  белгийски медии.

Берлин затвори окончателно последните си ядрени реактори миналия април, десет години след решението на Ангела Меркел да ускори излизането на атома след катастрофата във Фукушима. 

В същото време страната отново се превърна в нетен вносител на електроенергия, обръщайки тенденцията от предишните месеци, когато изнасяше електроенергията си, особено във Франция, където атомните електроцентрали бяха в процес на поддръжка, коментира френската бизнес телевизия „Би Еф Ем“.

В момента една трета от вносната електроенергия идва от атомни електроцентрали предимно френски, според мозъчния тръст, специализиран в енергетиката Agora Energiewende. Според специалистите е трудно да се каже дали и до каква степен това развитие е свързано със спирането на последните три германски електроцентрали, които произвеждаха 6% от микса на страната.

От германска страна се смята, че този обрат е свързан с настоящия спад на цените на енергията на европейския пазар. "Понякога се получава така, че вносът е по-евтин от производството", заяви наскоро ръководителят на Федералната агенция по мрежите Клаус Мюлер пред пресата. 

Но за Агнес Пание-Рунахер "има нещо непоследователно в масовия внос на френска ядрена електроенергия и в същото време противопоставянето на всеки текст и законодателство в Европейския съюз, който признава добавената стойност на тази форма на безвъглеродна електроенергия".

От месеци Париж и Берлин са разделени по въпроса за ролята на ядрената енергия на европейския пазар. Франция се застъпва за идеята, че атомът трябва да бъде смятан за възобновяема енергия, но което Германия се противопоставя.

Спорът между двете страни беше пренесен и на европейската сцена по време на срещата на правителствените ръководители на държавите-членки през пролетта. На нея френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц се срещнаха, за да обсъдят въпроса. Но пробив в спора така и не бе постигнат.

Темата предизвиква напрежение не само между двете съседки, но и в рамките на Съюза. Германия, заедно с няколко страни, включително Австрия и Люксембург, не са фенове на ядрената енергия.

Франция, от друга страна, създаде "ядрен съюз" в рамките на ЕС. Заедно с още десет други държави, сред които България, иска да гарантира, че ядрената енергия отново играе все по-голяма роля в европейските енергийни доставки. Страните, които участват, като Полша например, също говориха на европейската среща за необходимостта да се даде на ядрената енергия същия статут като възобновяемите източници.

Сред тях е Белгия, която не е част от ядрения съюз. Въпреки това премиерът Александър Де Кро би искал страната да получи статут на наблюдател в рамките на алианса. Де Кро също така заяви пред Financial Times, че страните трябва да предприемат "прагматичен" подход по отношение на атома.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ядрената енергия може да играе роля в европейските енергийни планове. Новите ядрени технологии биха могли да използват средства от Европейския закон за нулевата нетна индустрия, европейският еквивалент на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ. Под нови технологии тя разбира малки модулни реактори (SMR), които вече се разработват.

Полският премиер Матеуш Моравецки коментира също пред FТ, че ядрената енергия трябва да отговаря на условията за финансиране от ЕС. Ядрената енергия „абсолютно трябва да получи същия статус както слънчевата и вятърната енергия, защото нямаме технология за съхраняване на енергия от възобновяеми източници“.

Откакто Германия реши да се оттегли от ядрената енергетика след катастрофата във Фукушима в Япония през 2011 г., Париж и Берлин воюват помежду си за ядрената енергия, коментира темата Le Monde.

Управляващата коалиция, водена от социалдемократа Олаф Шолц, си е поставила за цел до 80 г. 2030% възобновяема електроенергия в енергийния си микс. Този дял възлиза на 48,3% през 2022 г.

Най-малко пет законодателни проекта на ЕС вече са засегнати, които се борят за постигане на напредък: възобновяеми енергийни източници, газов пакет, въздушни и морски горива, както и водородната банка.

Някои от тези регламенти, които се разработват, се отнасят до съдбата на нисковъглеродния водород, т.е. произведен с ядрена енергия за декарбонизиране на промишлеността и транспорта на дълги разстояния заедно с възобновяемия водород. Други ще бъдат от голямо значение за икономическата жизнеспособност на френския ядрен сектор и конкурентоспособността на страната.

Източник: Блогът на АПО