Платформата на БНЕБ „Гаранции за произход“ е гаранция за прозрачен и недискриминационен пазар

Разговор с Константин Константинов – изпълнителен директор на Българската независима енергийна борса пред сп. „Енергетика – Електроенергийни ракурси“

Г-н Константинов, как се промени от началото на 2023 година търговията на обединения общоевропейски пазар на електроенергия, част от който е и българската пазарна зона?

Преди всичко бих искал да благодаря за възможността отново да ползвам трибуната на вашата медия, за да допринесем за по-добрата информираност на читателите. Моето мнение, разбира се, ще отразява гледната точка на оператора на електроенергийния пазар в България, като в лично качество ще си позволя единствено да направя опит за някои предвиждания в местен и регионален план.

Относно конкретния въпрос, щастлив съм да отбележа, че промените на електроенергийния пазар са в посока на успокояване на флуктуациите и понижаване на ценовите нива, което не е краткосрочна тенденция или ефект на сезонност, а следствие от една адаптация на веригите на доставка към новата ситуация в Европа. Говоря предимно за цените на газа и алтернативните доставки в комбинация с продължаващото устойчиво развитие на мощностите от ВЕИ, които имат заместваща функция към момента.

От гледна точка на борсовия пазар, основният ефект е свързан с нарастващия дял на сегмента „В рамките на деня“, в резултат както от нарастващия дял на енергията от ВЕИ, така и от развитието на продуктовата база и алгоритмизацията и роботизацията на търговията. Знаете, че от 1.10.2022 г., благодарение на сътрудничеството ни с ЕСО, вече са налични и продукти с резолюция от 15 минути, като същевременно имаме 15 компании, членове на IBEX, които използват т.нар. „Application programming interface“ (API) и свързаните с него системи за роботизирана търговия, с цел да оптимизират портфолиата си на този сегмент.

Друг важен ефект от стабилната тенденция за понижаване на цените на електрическата енергия, не само в България, а и в целия ЕС, е понижаване на цената за участие на пазара, т.е. необходимия ресурс под формата на обезпечение за участие на членовете на IBEX на пазарите с физическа доставка. Тук с пълна сила можем да включим и пазарния оператор, който в качеството си на страна по всички сделки на краткосрочните сегменти, имаше необходимост от огромни ресурси за финансиране на ДДС, предвид постоянната позиция на нетен износител към съседните пазари на изключително високи цени през цялата 2022 година.

Като резултат от опита, придобит през последната година, а и в отговор на стремежа ни за по-ефективно функциониране на пазара, базирано на намален риск и повишена гъвкавост, с радост бих искал да посоча и успешния старт на новия модел за управление на риска, който заедно с нашите търговски участници и доставчика на услуги Nord Pool AS реализирахме преди няколко дни, на 8.06.2023 г.

На последно място, но не и по значение, е и забележимото намаляване на инцидентите и забавянията на процеса на изчисляване на цените на сегмент „Ден напред“ на ниво Европейски съюз чрез алгоритъма EUPHEMIA, което за съжаление съпътстваше критичните ценови нива през 2022 г.

Последните две години поставиха сериозни предизвикателства пред енергийния пазар на Стария континент. Ценовите равнища започнаха да се укротяват в началото на 2023 година. Масовото навлизане на ВЕИ ли е основната причина и каква е перспективата тази тенденция да се запази?

Преди всичко бих искал да подчертая, че моята позиция относно инвестициите в зелена енергия и в системи за съхранение на енергия е изцяло положителна, като напълно споделям европейската политика в тази насока, в комбинация с един свободен и добре организиран пазар с минимални регулации. Като представител на един от европейските пазарни оператори, аз разглеждам навлизането на ВЕИ като една изключителна възможност за развитието на пазара и по-специално като възможност за ползване на регионалната интеграция и увеличаване на износния потенциал на нашия пазар. От друга страна си давам сметка и за предизвикателствата, които този преход поставя пред пазара и в частност пред управлението на електроенергийната система. Изкушавам се понякога да се поставя и на мястото на колегите от системния оператор и на Централно диспечерско управление, като в тези случаи често се сещам, с известно чувство за хумор, за заглавието на един стар български филм „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ по едноименния роман на Богомил Райнов.

Извън хумора, бих добавил, че освен увеличаване дела на ВЕИ в енергийния микс, причина за спадане на цените е и както споменах в отговора на предишния Ви въпрос, промяната и адаптацията към новата реалност и рискове, свързани с продължаващата военна агресия в Украйна. Имам предвид отново спада в цените на газа, а оттам и на цената на енергията, произвеждана от най-скъпите генериращи мощности.

Какъв е ефектът от пълното интегриране на България към единния общоевропейски пазар на електроенергия, което беше финализирано в края на миналата година с обединението в сегмента „в рамките на деня“ на българо-гръцка граница?

Ако трябва да отговоря с една дума, то той е силен и изцяло положителен. За да подкрепя с факти думите си, ще отбележа, че благодарение на завършената през месец ноември интеграция на сегмент „В рамките на деня“ с присъединяването на българо-гръцка граница към XBID, през месец април тази година постигнахме абсолютен рекорд в търгуваното количество на месечна база от почти 200 GWh. Във връзка с този успех мога да добавя и факта, че около 80% от сделките на този сегмент се сключват между български и чуждестранен контрагент, т.е. ако пазарът работеше при липса на пазарна свързаност, ликвидността щеше да е 5 пъти по-малка.

Относно сегмента „Ден напред“, положителният ефект се изразява от една страна в по-ефективното разпределение на преносните способности чрез имплицитното разпределение, а от друга, и като резултат от това, повишената корелация на цената в българската пазарна зона с тези на Румъния и Гърция. Ефектът върху ликвидността на този сегмент от пазарната интеграция е поддържането на една възходящата тенденция, въпреки достигането на дял от около 70-80% от общата консумация в страната, което всъщност означава, че възможностите за растеж са изчерпани до голяма степен.

Друг аспект на интеграцията, на който бих искал до обърна внимание, е също много важен за конкуренцията и прозрачността на пазара, а именно намаляването на концентрацията на предлагането. Знаете, че последните месеци за имплицитно разпределение на двете граници (българо-гръцка и българо-румънска) се определят от ЕСО общо около 2 500 MW във всяка посока, което всъщност допринася за намаляване на концентрацията на пазара от страна на предлагането с около 50%.

Борсата за търговия с електрическа енергия на Северна Македония вече е факт. Какви ще са ползите за регионалния пазар от старта на организираната борсова търговия на електроенергия в Северна Македония?

С гордост бих искал да споделя с аудиторията на списанието, че ние сме допринесли немалко за старта на електроенергийната борса в Северна Македония. Не е тайна, че се стремим да финализираме пилотен за ЕС проект за пазарна интеграция. През 2022 г. участвахме с нашите партньори от Nord Pool AS в процедурата по избор на доставчик на услугата за опериране на пазара на Република Северна Македония, но в крайна сметка тя беше спечелена от консорциум начело с конкурентната EPEX SPOT. Причината, по мое лично мнение, е в конкурентното предимство, произлизащо от факта, че същият консорциум спечели в Черна гора, а EPEX SPOT e съсобственик в Сръбската електроенергийна борса Seepex с 25% дял. В резултат от това стечение на обстоятелствата се наблюдава една подготовка за интеграция първоначално между пазарите от Западните Балкани, която като втори етап ще стане част от общия европейски пазар.

Например, пазарните сегменти „Ден напред“ в Северна Македония, Черна Гора и Сърбия имат един е същи краен срок за подаване на оферти или т.нар. „Gate closure time“, който е 10:35 централноевропейско време. Фактът, че се върви първоначално към един междинен етап на интеграция в този регион, не ни разочарова или обезкуражава. Разбира се, създаването на локални проекти за пазарна свързаност не е полезно за европейския пазар като цяло, и аз се надявам това да не се случи по начина, по който очакваме. Всички си спомняме така наречения проект 4MMC за пазарно обединение между Румъния, Унгария, Чехия и Словакия, и колко време ни отне, за да интегрираме тези четири пазарни зони в единния европейски пазар.

Все пак, положителният ефект от съществуването на тези нови организирани пазари е вече налице. Става въпрос за очевидната възможност за арбитраж по българо-сръбска и българо-македонска граници, което очакваме да допринесе за известно увеличаване на ликвидността и на IBEX, а това ще се отрази благоприятно и върху ценовата динамика.

С последните промени и изменения в ЗЕ беше регламентирано задължението на БНЕБ като притежател на лицензия за борсова търговия с електрическа енергия да организира борсов пазар на гаранции за произход. С какво се характеризира тази платформа и каква е готовността на БНЕБ за стартирането ѝ?

Това е една изцяло наша инициатива, с която се гордеем и която сме решени да доведем до успешна реализация до края на 2023 г. Причината да насочим усилията си и в тази посока е разбирането ни, че е наше задължение създаването на обективен, прозрачен и недискриминационен пазар за гаранции за произход, което е заложено в Директива (EC) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, съгласно която държавите-членки са задължени да предприемат стъпки към насърчаване на производство на електроенергия от възобновяеми източници, изразено в по-висок дял от общото потребление.

С оглед на нарастващия стремеж на европейските компании (особено от енергийно интензивните индустрии) към постигане на нисък въглероден отпечатък, гаранциите за произход се превръщат в популярен инструмент за насърчаване на производството и потреблението на ВЕИ енергия, като същевременно гарантират произхода й. С други думи, ние считаме, че осигуряването на прозрачен и ефективно функциониращ пазар на гаранции за произход, базиращ се на добрите европейски практики, е неразделна част от лицензионно определените задължения на IBEX да организира целия пазар на електрическа енергия в страната.

Във връзка с тези наши планове, изследвахме възможността за имплементиране на платформа за търговия на нов продукт „Гаранции за произход“, като проведеното проучване установи, че в съответствие с чл. 2 от Наредба № РД-16-1117 (изм. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015г.), единствено Агенцията за устойчиво енергийно развитие е отговорна за издаване и регистриране на гаранциите за произход на енергия, произведена от агрегати за производство на енергия от възобновяеми източници. От друга страна, по предварителни изчисления гаранциите, издадени от Агенцията, годни за търгуване, са между 1,5 и 2 млн. бр. на година, което би подпомогнало развитието на зелената енергетика в България, чрез улесняване достъпа на ВЕИ производителите до пазар на гаранции. В допълнение, Агенцията е приета като наблюдател в европейската Асоциация на издаващите органи, което е стъпка към пълно членство и би позволило свободната търговия на гаранции от България в останалите страни от ЕС. Това ще бъде един двигател за повишаване на ликвидността и генериране на представителни цени на този инструмент, включително и чрез диференциране на гаранциите по типове производство, каквито изисквания имат някои от потенциалните купувачи.

През 2022 г. бе подготвен и подписан Меморандум за сътрудничество между IBEX и Агенцията за устойчиво енергийно развитие, който включва споделяне на експертиза в областта на дейностите по издаване, прехвърляне и отмяна на Гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, както и сътрудничество за реализиране на системни решения за създаване на възможности за пазарна реализация и използване на Гаранции за произход за всички производители, потребители и търговци на възобновяема енергия, както в Република България, така и в страните от ЕС.

Към настоящия момент сме на етап разработване на техническото решение, чрез което ще оперира този нов пазар, като предстои изготвянето на правила за търговия, които по всяка вероятност ще бъдат одобрявани от КЕВР.

В началото на годината анонсирахте подготовката на нова платформа за дългосрочни сделки с ВЕИ на фиксирани цени. Какви са нейните особености и кога реално очаквате Борсата да ги включи в своето портфолио?

Тук може би имате предвид широко дискутирания напоследък пазар на дългосрочни договори за изкупуване на енергия или т.нар. PPA (Power Purchase Agreements). Платформата, за която питате, или създаването на организиран пазар за тези договори, е за нас по-скоро един финален етап и резултат от целенасочена политика по подкрепа на производството на зелена енергия чрез създаване на благоприятна среда за инвестиции. Това не е по силите единствено на IBEX, а трябва да бъде държавна стратегия, част от която се явява този организиран пазар. Предпоставките за успех в реализацията на това начинание са много.

Имах честта и удоволствието да изложа основните резултати от нашите анализи на конференцията „RE-Source Southeast“ на 18.05.2023 г. в София. Ще припомня само, че в България делът на PPAs от общата инсталирана мощност е едва 0,1%, докато в страни като Испания е 20,1%, т.е. трябва да се работи още много на законодателно ниво и на ниво финансово подпомагане, за да се генерира необходимото за създаване на ликвиден организиран пазар търсене. Освен това е важно да се знае, че преди планирането на старта на организирания пазар би следвало да се осъществи присъединяването на Агенцията за устойчиво енергийно развитие към европейската Асоциация на издаващите органи, както и да се стимулира активността на нашия пазар на основни играчи, имащи отношение към прогнозирането и свързването на заинтересовани купувачи от други европейски страни с потенциални инвеститори. Такива са например компании като AFRY, AURORA, BARINGA.

Колкото до ролята на IBEX в този процес, а именно техническото обезпечаване на организирания пазар, то ние работейки по реализацията на пазар на Гаранции за произход, създаваме и база за реализацията на пазара на PPAs.

Какво представлява т. нар. продукт „договори за разлика“ и какви възможности предоставя на пазарните участници? Кога БНЕБ планира да започне да предлага този продукт на търговските участници на пазара на електроенергия?

По принцип договорите за разлика (от англ. Contract for Difference или CFD) e деривативен договор, който се сключва между търговец и брокер за търгуване на разликата в цената на даден актив, обикновено акции. Този договор е активен докато не бъде затворен от търговеца, а сетълментът е финансов, вместо реална доставка на търгувания актив.

CFD представлява споразумение между купувач и продавач за обмен на разликата между текущата цена на даден основен актив (акции, валути, стоки, индекси и др.) и неговата цена при приключване на договора, като освен това договорите за разлика се търгуват извънборсово и са подчинени на регулациите за финансовите продукти, т.е. не са в обхвата на КЕВР и в лицензията на IBEX.

Как ще коментирате законодателните инициативи на ЕК за реформа на структурата на пазара на електрическа енергия?

Коментарът ми относно тези инициативи не се различава от общата позиция на всички Номинирани оператори на пазарите на електроенергия (НОПЕ). Вероятно читателите са запознати с публикуваната на сайта на IBEX обща позиция на НОПЕ и изразените в нея притеснения и очертани рискове. Ако трябва да резюмирам позицията, която е резултат от задълбочен анализ и продължителни дискусии, то трябва да кажа, че основният проблем в подхода е ограничаването на конкуренцията на пазарите на електрическа енергия чрез създаване на единен правен субект, който да осъществява една от основните дейности на НОПЕ на централизиран принцип. Тук не става въпрос само за защита на натрупано „know how“ и направени през последните 15 години многомилионни инвестиции от европейските пазарни оператори, а за нарушаване на основен принцип, който лежи в основата на европейския икономически и цивилизационен модел. Разбира се, си давам сметка и за необходимостта от централизация и повишаване на ефективността, което може би цели по-добри позиции на Европа в по-широк международен аспект, но факт е, че пазарът функционира много добре, дори и в условията на форсмажор, какъвто имахме през 2022 г., т.е. преди да се пристъпи към промени, трябва да се търси съгласие относно целите, прозрачно планиране и запазване на предимствата на модела към момента.

___________________________________________________________________________________________
Константин Константинов е изпълнителен директор на Българска независима енергийна борса (БНЕБ) от нейното създаване преди девет години. Под негово ръководство Борсата изгражда и развива ключови пазарни сегменти, внедрява критично важни технологични платформи и осъществява интеграцията на България към единния европейски пазар на електрическа енергия. Преди да поеме ръководството на БНЕБ, Константин Константинов заема редица управленски позиции в Националната електрическа компания, където е и член на Управителния съвет на NECO S.A. Важен етап от кариерата в енергийния отрасъл е работата му в „Енемона Ютилитис“, където е член на управителния съвет и заместник-изпълнителен директор. Той представлява БНЕБ в асоциацията на европейските енергийни борси Europex. Г-н Константинов е съосновател и член на управителния съвет на първия и единствен в България think-tank за устойчиви финанси и енергетика – Green Finance & Energy Centre.

Константин Константинов притежава магистърски степени по електроенергетика от Техническия университет в София и по информационни системи от СУ „Св. Климент Охридски“.