Мрежови оператор в Белгия: Нуждаем се от още мощности не само АЕЦ

Блогът на Апостол Апостолов, икономически журналист

Белгийското правителство и френската компания Engie подписаха споразумение за удължаване живота на две атомни централи с 10 години. Двата реактора на Doel 4 и Tihange 3 ще бъдат модернизирани по искане на белгийската страна, за да се гарантира енергийната сигурност на страната в условията на опасения от недостиг на електроенергия и покачващи се цени в Европа, се казва в официалното съобщение оператора.

Но дали е достатъчно за сигурността на доставките следващите години ? Според мрежовия оператор „Елия“ посочва, че запазването на двете най-нови атомни АЕЦ по-дълго няма да бъде достатъчно, за да се гарантира сигурността на доставките до 2036 г. Между другото, точно една прогноза на оператора в края на миналата година, че може да се стигне до недостиг на енергия, задейства инициативата на кабинета за удължаване живота на мощностите.

„В бъдеще ще се нуждаем от допълнителни мощности, например повече слънчева и вятърна енергия или още газови електроцентрали, за да можем да отговорим на увеличеното ни търсене на електроенергия. Само вижте колко са се увеличили  електрическите автомобили по белгийските пътища. Следващите зими ще бъдем в безопасност, но ще има допълнителни нужди от енергия, прогнозира изпълнителният директор Крис Питърс.

В отговор на опасенията на оператора, ресорният енергиен министър Тине вад дер Стратен заяви,че правителството много внимателно следи и отчита, че консумацията на енергия драстично нараства и за да не „поставя под риск“ от евентуален недостиг в един бъдещ момент се е стигнало до решението за удължаване дейността на двете функциониращи електроцентрали. Тя самата осъзнавала, след многото разговори с експерти, че не е достатъчно. „Ще изградим поне 3-4 пъти повече вятърни мощности от наличните, ще се фокусираме върху инсталирането на повече батерийни паркове, за да съхраняваме енергия при нужда“, казва тя в телевизионно интервю.

Според министъра запазването на двете атомни електроцентрали отворени по-дълго гарантира стабилност, но тя също така посочва, че правителството ще се съсредоточи още повече върху възобновяемата енергия. "Има инвестиционен механизъм: ще изградим 3 до 4 пъти повече вятърни турбини и също така ще можем да съхраняваме възобновяемата енергия, която ще генерираме масово - под формата на батерии - за да я използваме по-късно".

Според опозиционната партия N-VA обаче, решителната стъпка на кабинета за нов живот на централите е в ущърб за данъкоплатеца. Гражданите имали нужда да знаят повече как ще се оползотворяват договорените 15 млрд. евро, как ще се обезвреждат и съхраняват ядрените отпадъци, съобщи телевизия VRT.

Същият критичен тон дойде и от другата опозиционна партия PVDA. Нейният депутат Софи Меркс смята, че операторът-собственик на атомните централи Engie плаща твърде малко за съхранението на ядрените отпадъци и извеждането от експлоатация на старите спрени вече електроцентрали. Според нея споразумението е в полза за акционерите, но е пагубно за белгийските данъкоплатци. Тя посочва, че веднага след подписването на споразумението на 29 юни цената на акциите на Engie се е повишила

Природозащитните организации Bond Beter Leefmilieu (BBL), Greenpeace и Canopea до определят като "небалансирано споразумение". Те също са на мнение като опозиционните депутати, че всички са губещи освен Engie. “Ако разходите се увеличат, данъкоплатецът плаща за това”, казва сдруженията в общо прессъобщение до медиитте.

Природозащитниците обръщат и внимание, че все още няма място или технология за съхранение на ядрените отпадъци, има само проучвания, хипотези, чието изчисление все още не е публично.

Заравяне на ядрени отпадъци и строителна площадка с несигурен бюджет

По план работата по погребването ще продължи десетилетия. Същинското депониране няма да започне преди 2040 година. Първите отпадъци може да слязат под земята през 2070 г., а най-радиоактивните – през 2100 година. Към 2130 година площадката ще бъде окончателно затворена.

"Говорим за отпадъци, които ще са опасни стотици хиляди години. Затова днешните решения до голяма степен засягат бъдещите поколения. Ето защо е важно те да се заравят в стабилен геоложки слой", казва в интервю за RTBF говорителят на Националната агенция за радиоактивни отпадъци (ONDRAF) Зигрид Еекхаут и без колебание сравнява строителната площадка с големите катедрали на Средновековието. „Няколко поколения са дали живота си по този проект с мисълта, че взимат решения за много години напред“, казва говорителят.

Бъдещото депо за дълбоко съхранение на отпадъците ще бъде на 400 метра под земята. Засега това е сигурното в сложната схема. Тепърва предстои това или някое следващо правителство на Белгия да реши къде точно ще бъде разположено както и колко ще струва на данъкоплатеца.

Всички тези критики са добре известни на Националната агенция за радиоактивни отпадъци. Затова заедно с Националния институт за радиоактивни отпадъци (NIRAS) и фондация "Крал Бодуен" инициираха през миналия април едногодишен обществен дебат за бъдещето на радиоактивните отпадъци.