Европейските електроенергийни борси отново преживяват удара на минусовите цени

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1284
article picture alt description

източник: ЕnergyLive

Бичи цени. Приглушен пазар. Това са двете определения, с които наблюдателите определят случващото се на енергийните пазари, включително и на електроенергийния. Като цяло европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ също остават подчинени освен на търсенето и на метеорологични прогнози и на бързо променящият се геополитически пейзаж, натиска на разрастващи се регулации и опасенията от рецесия. И все пак на фона на доста по-бурните пазари на петрол и газ, европейските електроенергийни борси в сегмента ден напред остават доста по-спокойни, независимо от удара на минусовите цени.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) във всички страни от Европа възлиза на 44 479.85 GWh през 26-та седмица на 2023 г. преди окончателните данни. За сравнение, през 25-та седмица то е достигало до обем от 46 324.77 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) то е в обем от 39 317.66 GWh (41 003.56 GWh за 25-та седмица) във вечерните часове на 2 юли 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията и преди корекция на окончателните данни. За сравнение, година по-рано, или през 26-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 45 036.69 GWh.

От това общо производство през 26-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 28.50 % или 11 205.48 GWh срещу 12 809.14 GWh (31.24 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 2555.43 GWh или 6.50 %, а на каменните – 1793.60 GWh – 4.56 %. Природният газ държи дял от 15.01 % или 5903.14 GWh ( 6816.87 GWh или 16.63 % за 25-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 032.46 GWh или 25.52 % (10 417.89 GWh или 25.41 % седмица по-рано).
Делът на възобновяемите енергийни източници през посочената 26-та седмица е в обем от 18 079.72 GWh или 45.98 % (17 776.53 GWh или 43.35 % през 25-та седмица).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 5228.63 GWh (13.30 %), а офшорните – 853.46 GWh (2.17%).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е в обем от 5338.30 GWh (13.58 %), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 4.94 % и 8.12 % съответно, както и на биомасата – 3.12 %.

Що се отнася до износа на електроенергия, през 26-та седмица първенството продължава да държи Франция с обем от 1279.1 GWh, следвана от Испания с 294.2 GWh и България със 118.6 GWh.

По отношение на дела на ВЕИ в електрическия товар първенството се държи от Австрия и Швейцария с 87.7 и 87.0%, докато в България изчислението е за 33.0 на сто. Доста по-напред е Румъния – 63.4 %. В двете съседни страни Германия и Франция делът на ВЕИ в електрическия товар през 26-та седмица е достигал до 60.3 % и съответно 32.9 %. По отношение на Иберийския полуостров делът е както следва - Португалия – 45.8% и Испания – 55.5%).

Предвид интензитета на СО2 обаче Франция (21 – 28 грама на тон) не отстъпва първото място. Опитите, на която и друга страна да я догони засега са неуспешни. В частност това се дължи на високия дял на ядрената енергия.

Цените

Бичи цени. С това определени наблюдателите характеризират цените на електроенергията, а в частност и в сегмента „ден напред“ към настоящия момент. Средната цена и в месечно, а и в годишно изражение намалява, но това е благодарение на ниските стойности, постигани основно в почивните дни, умишлената или не реакция на европейските електроенергийни борси в първия и в последния от работните дни. Едва ли може да се каже, че вече е в ход четиридневна работна седмица, макар че пазарите реагират като на такава. По-голямата вероятност със сигурност касае енергийната ефективност, собствените системи за производство, но също така и пестенето на електроенергия.

Средна борсова цена на електроенергията за 26-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 26-та за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 88.19 евро за MWh (77.78 евро за MWh съответно за предходната 25-та седмица). Стойността е доста по-ниска от тази в Гърция, изчислена на 101.44 евро за MWh.

На някои от останалите европейски електроенергийни борси тази стойност е, както следва – 78.94 евро за MWh в Германия и 78.75 евро за MWh във Франция. По-висока е в Унгария – 90.96 евро за MWh.

Най-високата средна борсова цена през 26-та седмица на континента е в  Полша – 121.26 евро за MWh и Италия – в диапазона от 115.94 евро за MWh. Що се отнася до средната борсова цена на страните от Иберийския полуостров тя е от порядъка на 96.60 евро за MWh, а в Испания – 86.67 евро за MWh.

Най-ниската средна борсова цена за разглежданите европейски електроенергийни борси е в Нидерландия – 70.32 евро за MWh за 26-вата седмица).

Средна месечна и средна годишна цена към 3 юли 2023 г.

Средната месечна стойност, ако се върнем към началото на настоящата година намалява почти два пъти.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM към 3 юли  вече намалява доста под 70 евро за MWh -  65.07 евро за MWh (и за двете борси). За сравнение, през месец юни тя е 84.86 евро за MWh за IBEX и 85.13 евро за MWh за румънската OPCOM.

Средната месечна стойност във Франция към посочената дата 3.07 е 35.71 евро за MWh, а в Германия – 21.92 евро за MWh, докато за юни съставлява 91.29 и 94.76 евро за MWh, съответно.

В Австрия изчисленията към настоящия 3 юли са за ниво от порядъка на 44.84 евро за MWh ( за юни – 94.81 евро за MWh ), а за Унгария – 57.1 евро за MWh (96.57 евро за MWh за юни ).

Постигнатата цена в Португалия e 97.2 евро за MWh към третия ден на юли ( 95.59 евро за MWh към 30 юни). По-различна е цената в Испания – 75.22 евро за MWh към 3 юли (93.02 евро за MWh към 30 юни).

На гръцката HENEX, на която към 3 юли средната месечна стойност е 95.62 евро за MWh, стойността в края на юни е – 91.49 евро/MWh.

На италианската GME – към 3 юли средната месечна стойност е 109.65 евро за MWh. В Полша към посочената дата е 84.54 евро за MWh ( към 30 юни – 118.17 евро за MWh).

В страните отвъд континенталната част като Великобритания средната месечна цена към 3 юли 31.67 евро за MWh ( към 30 юни – 84.23 евро за MWh). Що се отнася до  Ирландия и Северна Ирландия – 88.08 евро за MWh към 3 юли 2023 г.

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ продължава да върви в посока към понижение. Запазва се тенденцията за спад от около 2-3 евро.

Средната годишна цена към публикуването на данните за IBEX и OPCOM към 3 юли  е 108.6 и 108.43 евро за MWh съответно.

За гръцката HENEX към посочената дата е 130.67 евро за MWh, а за италианската GME – 135.67 евро за MWh.

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX тази стойност към 3 юли e 115.33 евро за MWh, а на електроенергийната борса във Франция –109.65 евро за MWh, докато в Германия – 102.65 евро за MWh.

Постигнатата средна годишна стойност в посочения сегмент на борсите в Португалия и Испания към третия ден от месец юли е 89.82 и 88.06 евро за MWh съответно ( към 11 юни - 88.23 и 86.94 евро за MWh  съответно).

Във Великобритания се наблюдава спад – до 124.29 евро за MWh, а на ирландските електроенергийни борси  – до 134.75 евро за MWh.

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола през последния ден на юни за пръв път демонстрираха месечен ръст през тази година. Сорт Brent, който стартира миналата седмица от нивото 74.18 долара за барел успя да се покачи до 74.90 долара. Това е много слаб, но все още  недостатъчен знак, че тенденцията за ръст ще се задържи достатъчно дълго. Пазарите са обезпокоени от свиването на доставките. През миналата седмица стана ясно, че запасите от суров петрол в САЩ са се свили с 9,6 млн.барела. В същото време страната започва и кампанията по запълване на стратегическия си резерв. Надеждата на експертите е, че силните икономически данни на САЩ ще задържат цените. Вероятно обаче това няма да е достатъчно, тъй като очакваното възстановяване на китайската икономика явно няма да се състои, след като трети пореден месец данните остават разочароващи за инвеститорите. Проблем е също така, че от 1 юли влезе в сила и намаляването на добива от страна на Саудитска Арабия с 1 млн.барела. Данни на Refinitiv пък сочат и за намаляване на експорта на руски петрол с 1.9 млн. барела на ден през юли.

Спекулантите залагат на понижение на цените, но все пак вече настъпи сезонът на летните пътувания.  Сега, поне в краткосрочен, а може би и в по-дългосрочен план всичко зависи от предстоящата среща на страните от ОПЕК през тази седмица във Виена.

Що се отнася до цените на природния газ, през миналата седмица и там бе наблюдавано повишение. Цената на газа по индекса TTF на борсата ICE от 32.45 евро за MWh на 26 юни се покачи до 37.10 евро за MWh в края на търговията на 30 юни. Наблюдава се връщане на част от потреблението, то обаче е толкова плахо, че засега е прогнози е трудно да се правят. Волативността на газа намаля, но пък реакцията на пазара от краткия съпроводен по-скоро с артистични нотки поход на частната армия на Пригожин към Москва е достатъчен тест, който показа, че ситуацията е все още недостатъчно стабилна. Пазарът е в очакване и на връщането на 18 юли в строя на норвежкия завод за LNG, което със сигурност ще успокои цените.

На този фон газохранилищата в Европа остават запълнени средно до 77.50 % (874.3339 TWh) при темп на нагнетяване от 0.32 п.п. и вероятно постигането на целта от 90 % изглежда ще се случи по-рано от края на сезона. Повече от сигурно е, че Европейският съюз ще запази политиката си по отношение на LNG. През последната седмица бяха сключени поредните няколко дългосрочни договора за доставки на LNG от САЩ.

Заедно с връщането на цените на газа и петрола към малко по-високи нива, през миналата седмица крачка в тази посока направиха и цените на емисиите. Цената по индекса ICE EUA от 84.65 евро за тон на 26 юни се покачи до 87.48 евро за тон на 30 юни. Финансовите играчи, които преобладават на този пазар определено няма да рискуват, а за производителите от въглищни централи тази цена е твърде висока.

Тенденции

С напредването на енергийния преход все по-често изниква въпроса колко петрол ще се харчи през определените като ключови 2030 и  2050 години и изобщо, какво ще се случи с пазара на петрол. Вече се съпоставят прогнозите на МАЕ и ОПЕК. Засега битката е все още повече словесна, въпреки че пазарът реагира достатъчно ясно. Явно е, че текат тихи битки на различни нива. Няма как да не е така, тъй като става въпрос за пазар, изчисляван на 2.1 трилиона долара. Не трябва да се подминава фактът, че тези тихи стълкновения се случват в момент, в който се наблюдава натиск за още по-силен енергиен преход. Ускорява се продажбата на електромобили.

Когато се заговори за енергийния преход обаче се връщаме към енергийната криза, която все още е тук. Движението на цените по европейските електроенергийни борси от минусови нива до 200 - 250 евро за MWh е факт, който не може да се подмине. Все още предстои големите компании да направят мащабни инвестиции в енергийния преход, но геополитическите събития може да се окажат пречка заради необходимостта от гарантиране на собствената им енергийна сигурност. Тук вече идва въпроса за санкциите, а вече сме свидетели как и на национално, и на корпоративно ниво вече дава отражение. Факт е, че все повече сектори искат улесняване на процедурите за въвеждане на нови технологии. Това се забелязва особено силно при фотоволтаиците, но както коментират експертите, подобна стъпка е отказ от принципите на ESG за сметка на собствената енергийна сигурност, а това е проблем. Затова е важно какъв ще е сигналът, който ще подадат вече стартиралите консултации по новия дизайна за пазара на електрическа енергия.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща