Jacobin за доклада на CEPR: Последиците от икономическите санкции за хората

Санкциите са форма на колективно наказание. Разходите се поемат предимно от невинни хора, а не от правителства. И те са просто друга форма на война, а не нейна алтернатива. Многото санкции на САЩ по света трябва да бъдат прекратени. Това пише  Branko Marcetic за изданието Jacobin, позовавайки се на доклада “The Human Consequences of Economic Sanctions” на Центъра за икономически и политически изследвания (Center for Economic and Policy Research, CEPR) във Вашингтон.

Правителството на САЩ налага санкции на толкова много страни, че е много трудно да се проследят всички. Ако вероятно знаете за някои от тях – във връзка с Русия, Сирия, Иран и Венецуела – то може би не знаете за други: Никарагуа, Йемен, Афганистан и Мианмар. А Вашингтон има и официални врагове като Куба и Северна Корея, срещу които налага ограничения от десетилетия.

Санкциите се представят на обществото като неразрушителна и дори хуманна алтернатива на военните действия.  Новият доклад на Центъра за икономически и политически изследвания ((Center for Economic and Policy Research, CEPR) говори за бруталността и разрушителността на режимите на санкции, както и какво струва това на обществото. Обобщавайки резултатите от десетки проучвания и изследвайки въздействието на санкциите, по-специално върху три набелязани държави, проучването изяснява факт, отдавна подчертаван от критиците на този подход: санкциите са форма на колективно наказание, чиито разходи падат главно върху плещите на невинни хора, контролирани от често недемократични правителства, които американските служители се стремят да накажат. На практика те представляват по-скоро алтернативна форма на война, отколкото алтернатива на нея, пише изданието, позовавайки се на публикуваните данни.

В доклада под названието: „The Human Consequences of Economic Sanctions“, базиран на 32 изследвания на санкциите и последствията от тях се прави извод за това, че „икономическите санкции пораждат значителни затруднения в целеви страни“, и че „населението, което е най-често ощетено, а в някои случаи и убивано от тях, също така е лишено от право на глас по време на решението за въвеждането им“.

Авторът на тези думи Erancisco R. Rodriguez не прилича на бунтар. Той е работил в ООН и в  Bank of America Merrill Lynch, а също така и като главен икономист в Националната асамблея на Венецуела, една от разглежданите в доклада страни, а през 2018 г. е консултирал опозиционния кандидат на настоящия президент на страната Николас Мадуро, се пояснява в публикацията.

Анализирайки изследванията на санкциите, в докладът се прави извод, че в 30 от 32 от разглежданите случай има „значителни негативни дългосрочни последствия за човешкото и икономическото развитие“. Санкциите водят до съществен ръст преди всичко на бедността, смъртността, неравенството на доходите и нивата на заразяване с ХИВ сред децата, до прояви на международен тероризъм, правителствени репресии, нарушения на човешките права и дори упадък на демокрацията.

Използването на икономически санкции от някои от най-важните икономики в света се е увеличило значително през последните десетилетия. Тяхното приемане почти неизменно е поставено в контекста на опити за възпиране или разубеждаване на целевите правителства и лица от действия, които уж биха подкопали глобалната сигурност, демокрацията или правата на човека. Въпреки че значителна част от изследванията са за ефективността на санкциите за постигане на предвидените цели, много по-малко усилия са положени за разбиране на последиците от санкциите за лицата, живеещи в целевите държави, се посочва  в самия доклад.

Изследванията показват, че когато рестрикциите удрят по търговията и финансовите операции на страните, техният БВП спада от 0,9 до 4,2 %, а БВП на човек от населението – общият икономически показател за всеки отделен човек в страната намалява с цели 26%. За сравнение, по време на рецесията през 2008 г, БВП на САЩ е спаднал с 4,3 %.

Само едно проучване, проведено от центъра за анализи Anova в Каракас през 2021 г. оспорва тези констатации. Неговите автори твърдят, че санкциите на САЩ срещу Венецуела са довели до подобряване на внос на стоки от първа необходимост, а също така и на жизнения стандарт. Но CEPR казват, че то се базира на програмна грешка и съмнителни избори на моделиране, включително решението да се изключат категории за внос като зърнени култури, масла и захар, които заедно представляват 4/5 от венецуелския внос на храни в годината на санкциите.

Реално, рестрикциите на САЩ по отношение на Венецуела като кампания за „максимален натиск“, стартирана от администрацията на Доналд Тръмп през 2017 г. като начин за предизвика смяна на режима в страната са много по-мрачни.

Страната преживя „най-големия икономически колапс от 1950 г. насам в невоенно време“, пише Родригес, тъй като санкциите на САЩ бяха предшествани от срив в приходите от петрол, където той представляваше 95% от целия износ през последната година преди въвеждането на санкциите и е силно зависим от вноса на храни и лекарства. (CEPR по-рано установява, че между 2017 г. и 2018 г. още 40 000 души са загинали във Венецуела поради санкциите на САЩ).

През 2016 г. от глобалния спад на цените на петрола по аналогичен начин пострадаха и редица съседни страна, необременени от санкции, но те в крайна сметка се възстановиха, докато Венецуела продължи да страда. Този рязък спад на добива на петрол авторите на изследването сравняван само с Йемен, чиито нефтени находища бяха бомбардирани по време на войната със Саудитска Арабия при подкрепата от САЩ.

„Колапсът на нефтодобива във Венецуела има такива мащаби, които може да се наблюдават само тогава, когато армия взривява петролни находища“, се посочва като извод в изследването.

Аналогично състояние се наблюдава и в Иран. От документа става ясно, че десетилетията на възход и спад на БВП на човек от населението и експорта са тясно свързани с въвеждането на западните санкции след иранската революция през 1979 г., през 2011 и 2018 години, а също така и с краткото възстановяване след подписването на споразумението с Иран и отмяната на санкциите през 2015 г. Изследването потвърждава твърденията от десетилетия на критиците на санкциите: те не удрят по елитите, а засяга обикновените иранци, хвърляйки ги в нищета и водят до хроничен недостиг на лекарства.

За Афганистан, провеждането на подобна оценка е затруднена от недостатъчното данни и многобройните разрушаващи събития, но в документа се отчита аналогична ситуация чрез нарастване на броя на детската смъртност в тази страна. 76-процентния спад на реалния доход на човек от населенията за периода от 1986 г. до 2001 г. „съответства на някои от най-големите икономически колапси, наблюдавани в съвременната световна история“, пише Rodríguez. Въпреки че официална статистика там не се публикува от момента на идването на власт на талибаните през 2021 г., блокирането от САЩ на федералния резерв на страната провокира там мащабна хуманитарна катастрофа, която по щети за обикновените граждани може да се сравни с 20-годишната американска окупация.

Всичко това трябва да се има предвид на фона на резкия ръст на броя на налаганите санкции. Както се отбелязва в документа, в началото на 1960-те години на санкции са били подложени само 4% от държавите в света, а сега този показател нараства до 27%, което е близо една трета от световния БВП. Според доклада, администрацията на Байдън използва това оръжия повсеместно, изпреварвайки дори Тръмп, който от своя страна пък е надминал предшественика си Барак Обама.

„Трудно е да си представим новите политически намеси на фона на толкова много доказателства за техните неблагоприятни и често смъртоносни ефекти върху уязвимите групи от населението“, заключават авторите на документа. Въпреки че санкциите се отразяват върху обикновените хора на тези страни, в контекста на номиналните цели – да свалят или да принудят правителствата да променят политиката си, те обективно се оказват нищо повече от жалък провал.

Време е да повдигнем въпроса за прекомерната употреба на това оръжие и цялото страдание и недоволство, които те генерират в света - оръжие, което официалните лица на САЩ продължават да използват безцеремонно, криейки от обществеността тяхната неефективност и човешки разходи. Надяваме се, че докладът на CEPR ще помогне за вдъхновение за такъв разговор.

Докладът може да прочетете в прикачения документ.