Къде бъркаме, когато говорим за климата в България?

В дебат за климата специалисти обсъдиха, че повишаване на температурите с всяка десета от градуса има значение.

Климат / България , Климат / Екология
Рая Лечева
794
article picture alt description

Да говорим за климата е истинско предизвикателство, но това е тема, която трябва да говорим не само, когато се случат бедствия, трябва да работим по въпроса как тези бедствия да не се случват, трябва да говорим и повече как да се адаптираме към променящия се климат. Тези теми отпадат от дневния ред на обществото и често се свеждат до темата за въглищата. Но въглищата са изкопаемото гориво, което в голяма степен е предизвикало промените в климата. Това обсъдиха експерти на дебат за климата "Да не бъдем боси на тема климат", организиран от Асоциацията на европейските журналисти и платформата Горичка. По време на дискусията беше представен и наръчник на журналисти, които отразяват климата. Наръчникът може да откриете ТУК

През 1998 г. започнах да се ровя по темата, оттогава досега обаче тя е все още толкова непозната за обществото ни, стана ясно от думите на създателят на Горичка шампионката по тенис Маги Малеева. За нея екологичния начин на живот и темите, свързани с климата са изключително важни и подчерта, че не трябва да се радвам на хубавото време, когато зимата няма сняг по Коледа, защото вече става ясно, че все по-трудно ще удържим покачването на глобалната температура само 1.5 градуса по Целзий. Но са важни всяка ежедневна стъпка на всеки от нас, в избора да ходи пеша или с градски транспорт, да избира екологичен автомобил или начина, по който се отоплява, храната, с която се храни и мястото, където живее.

Климатологът доайен на науката за климата в България Антоанета Йотова обърна внимание не толкова на глобалните усилия, а това как политиката за климата се възприема в България. За нея темата у нас е разбрана и представяна грешно през годините та докато стигнем до днес. През 1992 г. България подписа рамкова конвенция за изменения на климата. Институтът по метеорология и хидрология към БАН тогава също участва активно и подпомага първата инвентаризация на емисиите, които се отделят от индустрията в страната. Тогава започват да се издават първите държавни съобщения. Американският енергиен департамент 
финансира национално изследване какъв е проблемът, свързан с климата и как да се работи по него. Но като ръководител на проекта е избрана енергийна компания Енергопроект, а специалистите там нямаха представа какво е климат и защо трябва да се правят тези усилия, коментира Йотова. Следва подписването на протокола от Киото. 

Като страна имаме ниски нива на емисии и България получаваше средства, но те потъваха незнайно къде, енергийните среди бяха много силни и гласът на еколози и наука не се чува. През 2001 г. заместник-министър на околната среда и водите е Нено Димов. 
Емисиите са ни по нивата и 1988 година. Всичко би трябвало да е прекрасно, защото България изпълнява всички свои ангажименти и няма нужда да намалява емисии. На национално ниво ние вече сме намалили с повече от 50% от нивата през 1988 г. и формално нямаме ангажимент да намаляваме сумарните емисии. Но индустрията участва в Схемата за търговия с емисии и там не разполагаме със свободни квоти и ТЕЦ, както и други индустрии трябва да си плащат за замърсяването на въздуха. Друг е въпросът, че имаше отлагане и дерогации, за да може да се въведат иновативни технологии, които да водят до намаляване на замърсяването. Но това не се случи, а парите, които получаваме за това, че изпълняваме националните ангажименти не отидоха по предназначение, посочи климатологът. 

България не изпълнява изискването 20% от средствата да отиват за мерки за климата

Ключов момент беше влизането ни в ЕС, продължи Йотова. Сега вместо да получаваме само едни пари за това, че намаляваме емисиите, трябваше да изпълняваме и важни изисквания. Базово е изискването 20% от всички средства да бъдат мерки, свързани с климата, но както се досещате изискването не е изпълнено и вероятно ще платим финансови корекции за това, каза експертът. 

Това продължава и сега, защото дебатът за климата се измести с дебат за въглищата и запазване на въглищните централи. Реформата не е да затворим въглищата, а да намалим емисиите с 40%, а ние вече сме изпълнили това условие, подчерта климатологът. Дебатът нарочно се свежда до твърде експертно ниво, за да може обществото да се обърква и да не се интересува от темата. Реформата е друга, а не закриване на ТЕЦ. Според нея сме жертва на неадекватни действия на политиците.

 Виолета Керемдчиева от екологично сдружение За Земята даде пример с това колко напред са в комуникацията за климата в страни като Дания, Швеция и Малта, където обясняват различните аспекти на климатичните промени, климатична несправедливост, климатични бежанци, а не като цяло какво е климата. Климатът е във всеки един аспект на нашия живот, но в това е неговата слабост да го представим възможно най-правилно. Николай Петков от За Земята допълни, че научните доклади са вече много по-категорични отколкото преди, че ако искаме да се предпазим от все по-чести климатични аномалии и бедствия, трябва да действаме през следващите десет години. А последният доклад е категоричен, че това преминава през отказ от въглищата. 

Асоциацията на европейските журналист – България в партньорство с Горичкa реши да подпомогне работата на българските журналисти, които пиша за климата, като преведе на български език наръчник за отразяване на екстремното време и връзката му с климатичните промени. Първоначално помагалото е издадено от World Weather Attribution, обединение от водещи университети и учени от цял свят, и разработено от изтъкнати специалисти в областта на климата – Фредерике Ото, Импириъл Колидж, Лондон, и Бен Кларк от Оксфордски университет.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща