Foreign Affairs: Епохата на енергийна несигурност

Как борбата за ресурси променя геополитиката

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1912
article picture alt description

Jason Bordoff and Meghan L.O`Sullivan

Преди половин година много политици, академици и експерти от САЩ и Европа разсъждаваха лирически за геополитическите изгоди от предстоящия преход към по-чиста и екологична енергетика. Те разбираха, че за някои страни ще е трудно да се откажат от въглеродната енергетика, която се базира на изкопаемите видове горива. Но като цяло се смяташе, че преходът към нови източници не само ще помогне в борбата с глобалното затопляне, но и ще сложи край на турбулентната геополитика на стария енергиен ред.

Тези надежди обаче се основаваха на илюзии. На практика преходът към чиста енергия неизбежно е съпътстван от хаос, изпълнен с нови конфликти и рискове. През есента на 2021 г. на фона на енергийната криза в Европа, значителният ръст на цената на природния газ и петрола, дори ярките привърженици на новия енергиен ред разбраха, че преходът в най-добрия случай ще бъде труден. Останалите илюзии се изпариха с началото на нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Войната разкри не само бруталността на режима на руския президент Владимир Путин и опасността от прекомерна енергийна зависимост от агресивните автокрации, но и рисковете, свързани с жестоката, до голяма степен некоординирана борба за създаване на нови източници на енергия и отказа на света от дълбоко установените стари.

Един от резултатите е съживяването на термин, който през последните 20 години на фона на бурния ръст на енергийните доставки и утопичната визия за зелено бъдеще се бе превърнал в анахронизъм – енергийна сигурност. За много американци това словосъчетание напомня 70-те години, а във въображението изникват образи на квадратни седани и комбита с дървена ламперия, наредени на километрична опашка на бензиностанция, където, заради арабското петролно ембарго през 1973 г. и иранската революция през 1979 г. цените на бензина скочиха до небесата. Но концепцията за енергийна сигурност не си е отишла завинаги.  В бъдеще тя  ще играе решаваща роля.

Исторически под този термин се разбира наличието на достатъчно доставки по достъпни цени. Но това просто определение вече не отговаря на реалността, тъй като рисковете, пред които е изправен светът сега, са едновременно по-многобройни и по-сложни, отколкото в по-ранни епохи. За да се справят с тези нови предизвикателства, политиците трябва да предефинират концепцията за енергийна сигурност и да разработят нови средства за нейното гарантиране.

Четири са основните принципи за този процес: диверсификация, устойчивост, интеграция и прозрачност. Въпреки че тези принципи са познати, традиционните методи за прилагането им ще се окажат недостатъчни в тази нова ера. Политиците ще имат нужда от нови инструменти.

Причина за отчаяние засега няма. В края на краищата, петролната криза през 70-те породи много иновации, включително разработването на съвременни технологии за използване на вятърна и слънчева енергия, подобряване на ефективността на превозните средства, както и появата на организации, участващи в разработването и координирането на енергийната политика. Сегашните остарели и неуместни технологии и политики  някога са били нови и гениални. Днешната криза също може да доведе до появата на нови идеи и методи, ако политиците са напълно наясно с новите реалности на съвременния свят.

Бъдещето настъпи рано

Събитията от последната година и половина разкриха много значими връзки между енергийния преход и геополитиката. Динамиката, някога считана за нищо повече от хипотетична, придоби конкретни и очевидни черти дори за случаен наблюдател.

Първо, става въпрос за опитите на традиционните производители на нефт и газ да „дишат, преди да умрат“, тоест тяхната сила и влияние ще се увеличат, преди да спаднат. Например 2021 г. беше важна година за Русия и други производители по отношение на приходите, тъй като търсенето на природен газ се увеличи поради екстремните метеорологични условия и възстановяването след пандемията. Подобни сътресения имаха огромни последици за пазара. Ниската рентабилност, несигурността относно бъдещото търсене на енергия и необходимостта да се откажат от изкопаемите горива допринесоха за намаляване на инвестициите в нефтената и газовата индустрия през предходните години и доведоха до дефицит при доставките. Русия се възползва от ограниченията, изчерпвайки европейските съоръжения за съхранение на газ и ограничавайки спот продажбите, при същевременно спазване на дългосрочните договорни задължения. През 2021 г. средната цена на природния газ се утрои. В комбинация с растящите цени на петрола, това осигури на Русия огромни приходи от продажби, с 50% по-високи от очакваното.

Изминалата година и половина демонстрира също така, че някои производители, както и преди са готови а се възползват от енергийната си мощ за постигане на политически и геостратегически цени. Надеждите, че светът е "надраснал" подобно поведение, бяха разбити от руското нахлуване в Украйна. По време на войната Русия постепенно намали доставките на тръбопроводен газ за Европа с над три четвърти и провокира криза, която накара европейските правителства да изразходват 800 млрд. евро за защита на компаниите и домакинствата от повишените цени на енергията. Световната енергийна зависимост от Русия първоначално смекчи глобалната реакция към конфликта: в продължение на много месеци санкциите не засегнаха руския петрол. И до днес ЕС не е въвел ограничения върху закупуването на руски газ и продължава да внася значителни количества LNG. Напрежението на енергийните пазари увеличи приходите от руски петрол и газ и даде на Москва потенциал за разделение на обединена Европа.

През миналата година дисбалансът между намалените доставки и ръста на търсенето разклати петролния пазар: цените скочиха до четиринадесетгодишен максимум пред страха от прекратяване на потоците от руски нефт. В началото на конфликта в Украйна Международната агенция за атомна енергетика (МАЕ) прогнозира, че Русия ще намали добила с три милиона барела на ден. Опасенията доведоха до ръст на цената на петрола и увеличиха геополитическото влияние на големите производителки на петрол, в частност на Саудитска Арабия. САЩ наивно смятаха, че няма да има нужда да молят кралството за увеличаване на добива. Но пред лицето на високите цени старите модели на поведение отново заявиха за съществуването си и Вашингтон отново се обърна към Саудитска Арабия, единствената страна, разполагаща със значителен резервен капацитет за производство на петрол.

Сътресенията от последната година и половина също така илюстрират способността на геополитическата обстановка да повлияе на темпото и степента на прехода към чиста енергия. Преди войната в Украйна европейските страни и САЩ бяха напълно решени да трансформират икономиката, за да постигнат въглеродна неутралност през следващите десетилетия. Твърдите действия на Русия и осъзнаването, че боевете се финансират от приходите от продажбата на изкопаеми горива, засилиха тази решителност. Във Вашингтон един от резултатите беше знаковият Закон за намаляване на инфлацията, а Европа ускори зелените си планове, въпреки предстоящото й увеличение на потреблението на въглища.

Много от американските служители обаче се притесняват, че ускореният енергиен преход неизбежно ще доведе до увеличаване на зависимостта от Китай, предвид доминирането му във веригата на доставки на екологична енергия. Сенаторът демократ от Западна Вирджиния Joe Manchin заяви своето нежелание да стои на опашка за автомобилни батерии от Китай, така както през 70-те всички са чакали за бензин. Подобен род страхове накараха конгреса да създаде стимули за производство и преработка на важни полезни изкопаеми вътре в страната. Вместо обаче Вашингтон да бъде похвален за този значим екологичен закон, голяма част от света привидя в неговото действие протекционизъм, с което подхрани разговорите за търговски войни, провокирани от изменението на климата.

Накрая, енергийната криза засили пропастта между богатите и бедните страни. В развиващият се свят много започнаха да се противопоставят на натиска да се откажат от изкопаемите горива, отбелязвайки покачването на цените на храните и енергията, предизвикани от войната в Европа. Развиващият се свят също осъди лицемерието, с което развитите страни реагираха на кризата: например, в продължение на много години европейците отказват да финансират изграждането на газова инфраструктура в страни с ниски доходи, позовавайки се на проблема с глобалното затопляне, а сега изведнъж са се разбързали за да си осигурят нови доставки и съответната инфраструктура. Ситуацията се задълбочава и от това, че предвид повишените цени на газа в Европа рязко нарасна и търсенето на въглища в Азия, в резултат, на което страни с нововъзникващи пазари, такива като Пакистан и Бангладеш си набавят трудно  необходимите енергийни ресурси.

В пълната си сила това напрежение се появи на конференцията на ООН за климата през ноември 2022 г.  Байдън отиде там, за да се похвали с приемането на историческия закон, но  откри, че не е направил необходимото впечатление на бедните страни. Освен това те попитаха защо САЩ правят толкова малко, за да финансират адаптирането към изменението на климата и чистата енергия в чужбина и поискаха от богатите  да компенсират щетите, които вече са нанесени на техните градове, селско стопанство и екосистеми.

През последните месеци енергийната криза може и да отслабва, но е рано за отпускане. Миналогодишното свиване на търсенето на газа в Европа бе основно заради топлото време и застоя по отношение на промишленото производство. Освен това за по-нататъшно запълване на хранилищата в региона едва ли може да се разчита на руския газ. През 2022 г. потокът бе съкратен, но го имаше, а сега е прекъснат и по-лошото е, че едва ли ще бъде възобновен. Що се касае до все още постъпващият в Европа руски LNG, намаляване на доставките може да се очаква още през следващите месеци.

Междувременно, според МАЕ, във връзка с рисковете за количеството руски добив се очаква глобалното търсене на петрол да надхвърли почти два пъти предлагането през 2023 г. Основният инструмент на Вашингтон за смекчаване на прекъсванията на доставките - стратегическият петролен резерв на САЩ, се свива. Ако цените започнат да растат отново за западните страни няма да имат друг избор, освен да се обърнат отново към Саудитска Арабия и ОАЕ, тъй като те имат свободни мощности. По ирония на съдбата, докато ОАЕ са домакини на следващата голяма конференция на ООН за климата (края на 2023 г.), светът може да поиска от Абу Даби не само да поеме лидерството в областта на климата, но и да достави повече петрол.

Източници на напрежение

Основните източници за настоящата енергийна нестабилност са три: завръщането на съперничеството между големите сили на фона на нарастващата многополярност и фрагментацията на международната система, усилията на много страни да диверсифицират веригите за доставки и глобалното затопляне.

Войната в Украйна и конфронтацията на Русия със Запада са ярък пример за това, как амбициите на един лидер са в състояние да породят енергийна нестабилност в целия свят. В крайна сметка обаче американско-китайското съперничество може да надделее. Нарастващото желание на страните да не зависят една от друга води до преструктуриране на веригите за доставки и безпрецедентно активиране на индустриалната политика. Дори удвояването на усилията за собствено производство на зелена енергия няма да помогне на САЩ и други страни да се отърват от зависимостта от китайски минерали и други компоненти на прехода за дълго време, но ще увеличи тяхната уязвимост към шокове от КНР. Например Пекин говори за ограничаване на износа на технологии, материали и теоретични разработки в областта на слънчевата енергия в отговор на миналогодишните ограничения във Вашингтон върху доставките на висококачествени полупроводници и оборудване за Китай. Ако Пекин изпълни заплахата или намали износа на ключови минерали и модерни батерии за големите икономики (както спря доставките на редкоземни елементи за Япония в началото на 2010 г.), цели сегменти от икономиката на чистата енергия ще бъдат затруднени.

Тежко зависимите енергийни страни също преосмислят своите позиции в отговор на променящия се геополитически пейзаж, засилвайки нови рискове за енергийната сигурност. Саудитска Арабия, например, промени глобалната позиция на кралството след известната сделка петрол срещу сигурност от 1945 г. между американския президент Франклин Рузвелт и саудитския крал Абдулазиз ал Сауд. Сега Рияд е много по-малко загрижен за удовлетворяването на исканията на Вашингтон, независимо дали са изрични или потенциални, за доставка на петрол на пазарите с оглед на интересите на САЩ.

Пред лицето на потенциално или действително намаляване на стратегическия ангажимент на Съединените щати в Близкия изток, Рияд реши да насочи вниманието си към отношенията с други страни, особено Китай, най-големият потребител на петрол. Признаването на Китай като гарант на скорошното иранско-саудитско сближаване засилва глобалния статут и роля на Пекин в региона. Саудитска Арабия също смята отношенията с Русия за приоритет, а самата тя е важен икономически партньор и съюзник в борбата срещу нестабилността на петролния пазар.

Енергийната нестабилност се дължи и на решителните стъпки, които много държави предприеха, за да укротят и диверсифицират веригите за доставки на фона на конфликта в Украйна и последиците от глобалната пандемия. Подобни ходове са разбираеми, дори разумни, като се имат предвид рисковете от свръх зависимост от определени страни, особено Китай, в новата геополитическа ера, които станаха очевидни. Единната глобална енергийна система обаче остава крайъгълният камък на енергийната сигурност, а пазарите са най-ефективният начин за разпределяне на доставките.

Повишената самодостатъчност на отделните държави може да ги направи устойчиви, но в същото време и по-уязвими. Единен глобален пазар може да облекчи прекъсванията, причинени от екстремни метеорологични условия и политическа нестабилност. При такива обстоятелства по-сегментираните енергийни пазари неизбежно ще загубят редица възможности. Законът за намаляване на инфлацията на САЩ и планът за Европейска индустриална зелена сделка са предназначени да ускорят прехода към въглеродна неутралност и в известна степен  да подобрят енергийната сигурност чрез ограничаване на зависимостта от подложените на геополитически рискове въглеводороди, търгувани на световния пазар. Въпреки това, в същото време те намаляват тази сигурност, тъй като стимулирането на собствената им индустрия е изпълнено с повишен протекционизъм и фрагментация.

И накрая, основна заплаха за енергийната сигурност през следващите десетилетия ще бъде глобалното затопляне и рисковете, които то създава за старата и новата инфраструктура. Повишаващите се температури на водата и силните засушавания ще затруднят охлаждането на електроцентралите, транспортирането на гориво и зависимостта от водната енергия. През 2022 г. Калифорния загуби половината от водноелектрическия си капацитет поради суша, а Бразилия почти започна да ограничава потреблението на електроенергия. Този род събития ще се увеличават и предвид отказа въглеводородите, защото зависимостта на енергийните системи от електричеството ще се увеличи: най-евтиният начин за декарбонизиране на сектори като транспорт и отопление е да се оказа от бензиновите двигатели и котлите на природен газ в полза на електричеството . Според МАЕ, ако човечеството иска да постигне нулев въглероден отпечатък до 2050 г., 50% от световното потребление на енергия ще трябва да бъде осигурено от електричество, докато днес тази цифра е 20%. И почти цялата тази електроенергия ще трябва да идва от източници без въглерод (в момента 38%).

Изменението на климата ще подложи на нови рискове голяма част от инфраструктурата, задействана за производството, преноса и разпределението на електроенергия, тъй като крехките мрежи и въздушните проводници са уязвими на екстремни климатични условия, горски пожари и други природни явления. Изменението на климата може също да има отрицателно въздействие върху възобновяемите енергийни източници: както прогнозира Междуправителствената група по изменение на климата на ООН (IPCC), до 2100 г. средната глобална скорост на вятъра заплашва да намалее с 10% поради намаляването на температурните разлики в атмосферата.

Дилеми на диверсификацията

Един от начините да се реши този проблем е диверсификацията на доставките. Нейното значение е точно толкова голямо, колкото и през 1913 г., когато първият лорд на Адмиралтейството Уинстън Чърчил заявява, че „в разнообразието и само в разнообразието Обединеното кралство ще намери решение на проблемите, възникнали в резултат на решението за отказ от използването от британските военноморски сили на нюкасълски въглища в полза на по-малко надеждните източници от персийски петрол.

В дългосрочен  преходът към екологично чиста енергетика в много случаи ще увеличи енергийната сигурност чрез диверсификация на източниците на гориво и доставчиците. Например транспортът, задвижван с петрол, ще стане по-малко уязвим от прекъсвания на доставките на гориво, предвид електрифициране на две трети от превозните средства в света, тъй като електричество се произвежда от множество източници. И тъй като по-голямата част от електроенергията се генерира близо до мястото, където се консумира, повече електрификация ще намали смущенията при вноса, причинени от спорове между страните.

Въпреки това, тъй като потребителите се отдалечават от изкопаемите горива, ще се появят нови уязвимости и заплахи за енергийната сигурност. Геополитическите рискове могат да нараснат, дори когато потреблението на петрол намалява, тъй като глобалното производство се концентрира в страни, които могат да го произвеждат на ниска цена и с ниски емисии, много от които в Персийския залив. В сценарият на МАЕ, според който света ще достигне до въглеродна неутралност през 2050 г., дела на страните на ОПЕК на световния пазар на петрол ще нарасне от настоящата една трета до половина. Петролният гигант ВР се готви за още по-голяма зависимост от тези производители. Според изчисленията на компанията до 2050 г. те ще представляват около две трети от световните доставки на "черно злато". В дългосрочен план те ще държат голямото парче от пая в ръцете си, търсенето на петрол ще остане високо в продължение на десетилетия, дори ако годишното търсене спадне.

Властите в САЩ трябва да се запитат, колко комфортно ще им бъде, ако световният добив на петрол още повече се концентрира в страните от ОПЕК, в сравнение с днес. Те може да искат да обмислят редица варианти за справяне с проблема, включително адаптиране на все по-популярната концепция за аутсорсинг на производството към приятелски страни и започване на прилагането й към производството на петрол в Норвегия и Канада, които се считат за по-малко опасни от, да речем, Иран, Либия и Венецуела. Някои длъжностни лица може дори да се обявят за по-малки наказвания на приятелски настроени страни производители чрез данъци върху вноса и дори санкции.

Прилагането на такива мерки с цел дестабилизиране на пазара и увеличаване на добива на петрол в определени места е съпроводено обаче със съществени рискове. Това би подкопало ползите от възможността за отклоняване на доставките в случай на прекъсвания и би провокирало ответна реакция и отмъщение от страна на най-големите световни производители на петрол в ОПЕК, които биха могли да повишат цените чрез ограничаване на производството. Субсидирането на вътрешните доставки също противоречи на усилията за насърчаване на потребителите да се откажат от изкопаемите горива. По-добър подход би бил да се достигне до световните пазари с повишена защита срещу неизбежни шокове и нестабилност чрез увеличаване, вместо намаляване на стратегическите петролни резерви.

Между другото диверсифицирането на източниците на екологично чистите видове енергия ще е още по-трудно от изкопаемите. Необходимите технологии и компоненти за производство на акумулатори и слънчеви панели в голямата си част са концентрирани в едни ръце. На най-големият доставчик на литий в света, Австралия се падат 50% от световните доставки, а делът на водещите доставчици на кобалт (Демократична Република Конго) и редкоземни елементи (Китай) е 70 %. Сравнете: делът на големите световни производители на суров петрол в лицето на САЩ, Саудитска Арабия и Русия се падат общо 10-15 % от световните доставки. Обработката и рафинирането на минерали е 60-90% съсредоточена в Китай. Той произвежда повече от три четвърти от батериите за електрически превозни средства и същото количество модули в областта на соларните технологии.

Американските политици наскоро осъзнаха тази уязвимост и неизбежното й засилване в процеса на преход. Законът за намаляване на инфлацията поощрява добива на важни полезни изкопаеми в САЩ и други страни чрез данъчни облекчения и кредитни гаранции. Администрацията на Байдън наскоро подписа споразумения с Конго и Замбия за увеличаване на вноса на минерали, използвани за производство на чиста енергия. Международната финансова корпорация за развитие (DFC) на САЩ влезе в дългови операции, за да подпомогне развитието на производството на слънчеви клетки извън Китай. Но получаването на необходимите минерали от по-облагодетелстваните страни ще изисква Вашингтон да сключи повече двустранни и многостранни търговски споразумения, както и подобряване на инструментите от Експортно-импортната банка, която да може да финансира чуждестранни минни операции в приятелски страни. От своя страна Конгресът трябва да разшири правомощията и инвестиционните възможности на DFC.

Друга област, нуждаеща се от диверсификация, това е обогатяването на уран, важен компонент за атомната енергетика, насочен за удовлетворяване на необходимостта от нисковъглеродни източници на енергия. Като се имат предвид настоящите геополитически реалности, ролята на Русия като доминиращ доставчик на услуги за ядрено гориво предизвиква дискомфорт и създава уязвимости. Увеличаването на производството, преобразуването и обогатяването на уран на Запад, както и значително увеличаване на производството на горивни касети за реактори от руски тип, ще бъдат от решаващо значение за поддържането на съществуващия парк от ядрени реактори и постигането на целите за декарбонизация.

Повишаване на устойчивостта

Надеждната енергийна система трябва да може да се противопоставя на неочаквани сътресения и спирания и да се възстановява бързо след тях. В значителна степен ключът към такава устойчивост е надеждната инфраструктура. Правителствата и частните компании отдавна работят над защита на енергийната инфраструктура от всевъзможни опасности, започвайки от терористични актове и завършвайки с урагани. В процесът на преход е важно активизиране на всички тези усилия. Освен това, тъй като икономиката на чистата енергия става все по-дигитална и електрифицирана, тя ще бъде изправена пред нарастваща заплаха от кибер атаки. За да ги овладеят и да отговорят правилно на тях, частните компании и правителствата ще трябва да се координират и да си сътрудничат.

Устойчивостта изисква също така гъвкавост, която в енергийния сектор се измерва със способността на всеки елемент от системата да се справя с повреди в други. Поради нестабилността на възобновяемите източници като слънцето и вятъра, генерираната от тях енергия трябва или да се съхранява или да се осигурява от други източници, а системите за захранване трябва да се коригират всяка минута.

Тази и без това нелека задача ще стане още по-трудна поради използването на импулсни източници и нестабилността на търсенето на електроенергия. Според МАЕ нуждата от гъвкавост в глобалната енергийна система – количеството, което останалата част от системата трябва да адаптира към променящото се търсене и количеството енергия от слънчева и вятърна енергия – ще се увеличи повече от четири пъти до 2050 г., ако всички страни изпълнят ангажиментите си за борба с глобалното затопляне. Днес повечето от настройките се извършват от въглищни и газови инсталации, но техният брой постепенно ще намалява.

За да противодействат на тази динамика, политиците в САЩ трябва да предприемат мерки, за да гарантират, че делът на възобновяемите енергийни източници в мрежата е в съответствие с баланса на ресурсите и капацитета за съхранение. За това ще са необходими така наречените пазари на капацитет, които плащат на производствените компании за тяхната способност да посрещнат пиковото търсене, дори ако  не работят през по-голямата част от времето. Подобни механизми гарантират, че компаниите, чиито ресурси са необходими рядко, имат място в бизнес общността, както и непрекъснатото снабдяване с електроенергия, дори когато интензивността на използването им намалее.

Длъжностните лица могат да използват нови инструменти за управление на търсенето, без да причиняват сериозни неудобства на потребителите и без да създават политически проблеми. Например дигиталните технологии ще помогнат за изместване на енергоемките дейности към по-малко натоварени часове от деня (като работа на съдомиялни и сушилни през нощта) и ще насърчат хората да пестят енергия чрез понижаване на температурата в неизползваните стаи. Ролята на изкуствения интелект също ще се увеличи, например чрез намаляване на времето за престой на енергийните системи за ремонт, прогнозиране на търсенето и подобряване на условията за съхранение. Такива инструменти биха били полезни през декември 2022 г., когато мрежовите компании в Тексас подцениха силно количеството необходима електроенергия за потребителите и едва избегнаха масови прекъсвания. И накрая, трябва да се избягва ранното извеждане от експлоатация на източници на изкопаеми горива, които могат да балансират мрежата и да поддържат непрекъснатост на доставките, докато алтернативните източници не достигнат подходящо ниво на обслужване.

Устойчивата система също трябва да бъде подготвена за неочаквани сътресения и прекъсвания на доставките. В продължение на много години политиците разчитаха основно на два вида буферни елементи: резервния капацитет на страните производителки на петрол (особено Саудитска Арабия) и стратегическите резерви, които членовете на МАЕ трябва да съхраняват съгласно споразумение, договорено след арабското петролно ембарго на 1970 г. Тези елементи не само няма да загубят значението си, но и ще станат по-актуални, ако намаляването на енергоснабдяването и инвестициите не се синхронизира със спада на търсенето, което прави системата неспособна да се справи с изненади и нестабилност. Освен това Рияд, очевидно, вече не е толкова нетърпелив да използва свободния капацитет при първа заявка от Вашингтон. С намаляването на производството на въглища в една декарбонизирана икономика, производителите на енергия ще имат по-малка възможност да „превключват“ между природен газ и въглища, както мнозина правят сега. Новите реалности са изпълнени с повишена нестабилност на цените на природния газ. А неотдавнашните сътресения в сектора на нефтопреработка, които подхраниха рязкото покачване на цените на бензина и дизела в САЩ, ни напомниха, че ограничаването на инвестициите в тази област може да навреди на потребителите още преди консумацията на гориво да бъде намалена чрез преминаване към електрически превозни средства. Поради тези причини всички видове стратегически резерви ще станат още по-важни: нефт, природен газ и петролни продукти (дизел и бензин).

Съединените щати също така ще се нуждаят от стратегически запаси от градивните елементи на чистата енергия. Заедно със съюзници те ще работят за натрупване на критични минерали като литий, графит, редкоземни елементи и никел. Координацията би била засилена чрез участието на МАЕ в договарянето на споразумения, оценката кои държави са най-подходящи за попълване на определени запаси и редовното наблюдение на състава на запасите, за да отговори на текущите нужди. МАЕ се справя отлично с тази роля по всички въпроси, свързани с нефта и петролните продукти, и би могла да прави същото за ключови минерали, ако нейните членове решат да разширят правомощията на агенцията.

Интеграцията като застраховка

Стремежът за сигурност кара САЩ и други страни да търсят „енергийна независимост“. Благодарение на шистовата революция Вашингтон постигна самодостатъчност в чист смисъл, но остана уязвим на геополитически рискове, тъй като на глобалния пазар всяко излишно предлагане се отразява върху цените и то навсякъде. Привържениците на прехода към въглеродна неутралност отдавна предвещават значителното геополитическо блокиране, което вероятно ще настъпи в края на ерата на изкопаемите горива. Но поне през следващите няколко десетилетия енергийната сигурност ще се увеличи не чрез автономия, а чрез интеграция, както всъщност е било винаги.

Взаимосвързаните и добре функциониращи енергийни пазари повишават енергийната сигурност, като позволяват на търсенето и предлагането да реагират на ценовите сигнали и на цялата система да се справя по-добре с неочакваното. През 2005 г., когато ураганите Катрина и Рита унищожиха голяма част от инфраструктурата по крайбрежието на Персийския залив, комуналните компании успяха да избегнат недостига на гориво, като бързо го внасяха от световния пазар. След ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. Япония успя временно да затвори сектора на ядрената енергия и започна да внася други източници на горива от световния пазар.

Но поддържането и развитието на взаимозависимостта в днешната среда е по-трудно от всякога, тъй като страните по света предприемат такива мерки за индустриална политика, които включват повишена държавна намеса във функционирането на пазарите. Това може да се окаже полезно - например чрез минимизиране на уязвимостта на пазарите към капризите на геополитическите съперници. Много политици обаче искат да отидат по-далеч и да създадат по този начин работни места и политически коалиции в подкрепа на силни екологични действия. Наистина дипломацията в областта на климата в продължение на много години се гради на убеждението, че напредъкът зависи от междудържавното сътрудничество, но парадоксално е, че редица усилия рискуват да подкопаят сътрудничеството, подхранвайки разединението и протекционизма.

Аргументите в полза на енергийната интеграция страдат, тъй като ЕС спешно трябва да се откаже от руските енергоносители. В интегрирана система обаче ударите се усещат както по-широко, така и по-малко интензивно. Интеграцията е форма на застраховка, която разпределя риска от прекъсване на захранването между много страни. Дори, ако автономията е за предпочитане пред интеграцията, развиването на чиста енергия в правилния мащаб и с необходимата скорост няма да работи, ако всяка страна се стреми да произвежда и консумира изключително в собствените си граници. Според МАЕ, за да се постигне въглеродна неутралност до 2050 г., световната търговия с основни минерали ще трябва да се утрои и експоненциално в контекста на нисковъглеродни горива като водород и амоняк. За САЩ енергийната сигурност ще изисква по-малко търговски бариери и повече търговски споразумения със съюзници и други страни, които отговарят на определени екологични стандарти. Освен всичко друго, Вашингтон трябва да премахне тарифите за продукти и технологии, свързани с чиста енергия, и да помогне за финализирането на Споразумението за екологични стоки, което ще намали цената на чистите енергийни продукти и ще увеличи търговията с тях.

Какво може да навреди

Една от причините САЩ, Канада, Япония и няколко европейски държави да създадат МАЕ  през 1974 г. се заключава в това, че липсата на точни и надеждни данни за цените и доставките затруднява разработването на политики и реагирането на кризи. Ясният поглед позволява на пазарите да функционират, предотвратява паниката и възпира спекулациите, които изострят скоковете на цените, нестабилността и дефицита. В продължение на десетилетия данните от МАЕ и Международния енергиен форум предоставят основата за решения относно нивата на производство и насочват към определени действия, като например координираното освобождаване на петрол от запасите.

Икономиката на чистата енергия ще изисква подобна прозрачност. Неадекватните данни за нововъзникващите пазари (напр. амоняк и водород) могат да доведат до прекъсване на доставките, недостатъчна ликвидност и недостъпност на оценките на спот цените, което води до значителното им колебание. Енергийният преход до голяма степен ще зависи от пазара на критични минерали като никела. Но инвеститорите помнят, че непрозрачността на пазара подхранва прекомерната волатилност, като например цената на никела на Лондонската метална борса се увеличи почти четирикратно в началото на 2022 г. само за два дни поради вълна от къси продажби, подхранвани отчасти от липсата на прозрачност на цените.

В момента някои частни компании разполагат с надеждна информация за цените, но никоя не събира или публикува обширни данни за сектора. Основният кандидат за тази роля е МАЕ. В идеалния случай агенцията би поискала от правителствата да споделят данни за потреблението и производството на минерали и да направи информирано заключение относно нивата на запасите. Такъв обмен на данни ще играе особено важна роля, ако правителствата се съгласят да създадат стратегически резерви по аналогия с петрола. Въпреки това, за да работи такава система, МАЕ ще трябва да включи страни, които не са членове, но произвеждат или консумират значително количество от горните минерали, а това от своя страна ще изисква актуализиране на регулаторната рамка на агенцията. Междувременно, за да предотвратят манипулиране на пазара и спекулации, националните регулатори като Комисията за търговия със стокови фючърси на САЩ трябва да изискват по-голяма прозрачност при ценообразуването и търговията със стоки.

Сигурност и климат

Никой никога не е омаловажавал значението на енергийната сигурност. В свят на изобилие и интегрирани, сигурни глобални енергийни пазари, това просто се приема за даденост. Властите имат възможност да погледнат по нов начин на енергийната и климатичната сигурност, да осъзнаят ролята си и факта, че едното не може да съществува без другото.

Трябва да признаем, че енергийната сигурност не е статична, а развиваща се концепция. Политиците трябва да осъзнаят новите рискове и да модернизират своите инструменти за справяне с тях. Този ход ще играе централна роля в проблемите, свързани с изменението на климата. Без него енергийните кризи биха могли да подкопаят всички стремежи за въглеродна неутралност. Не толкова отдавна официални лица и експерти смятаха, че прекомерният страх в тази област може само да попречи, но днес е вярно точно обратното: при прехода към зелени технологии недостатъчното внимание към енергийната сигурност ще представлява огромна опасност за климата.

JASON BORDOFF is Founding Director of the Center on Global Energy Policy at Columbia University’s School of International and Public Affairs and Co-Founding Dean of the Columbia Climate School. During the Obama administration, he served as Special Assistant to the President and Senior Director for Energy and Climate Change on the staff of the National Security Council.
• MEGHAN L. O’SULLIVAN is Director-Designate of the Belfer Center for Science and International Affairs and the Jeane Kirkpatrick Professor of the Practice of International Affairs at the Harvard Kennedy School. During the George W. Bush administration, she served as Special Assistant to the President and Deputy National Security Adviser for Iraq and Afghanistan.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща