Прогноза на УниКредит Булбанк: Ръст на БВП през 2023 г. с 1.3%, забавяне през 2024 г. до 2.4 на сто

Икономистите на "УниКредит Булбанк" запазват прогнозата си за реалния растеж на БВП на България за 2023 г. непроменена на 1.3 на сто в последния си доклад, съобщават от банката.

В същото време екипът на Христофор Павлов, главен икономист за България, понижава очакванията си за реалния растеж през 2024 г. до 2.3 на сто  от 3.3 на сто, прогнозиран през януари 2023 г.

Очакванията на експертите са потребителите да продължат да ограничават разходите си заради високата инфлация, а бизнесът да намалява производството поради влошаване на външното търсене, както и с цел намаляване на прекалено завишените нива на съществуващите запаси до по-устойчиви стойности.

Намалените стойности са в резултат на по-високите нива на инфлацията от очакваните преди три месеца, както и по-голямото затягане на глобалните монетарни условия. Икономистите предвиждат централните банки в развитите икономики да повишат лихвените проценти в по-голяма степен от предвидените в началото на годината, което ще доведе до по-големи пречки пред нарастването на вътрешното търсене и следователно до по-слабо потребление и ръст на инвестициите, особено на частния сектор през 2024 г.

По-бавното пренасяне на по-високите лихвени проценти от развитите икономики към цената на кредита за българските компании и домакинства, ограничава по-рязкото свиване на растежа на БВП през тази година, отчитат от "УниКредит Булбанк". От друга страна, очертаващото се по-високо и по-късно достигане на върха на базисната инфлация в развитите икономики ще накара техните централни банки да затегнат монетарните условия повече, отколкото експертите очакваха преди три месеца.

Това ще доведе до увеличаване на пиковите стойности на лихвите по кредитите в България в по-голяма степен от предвидената в предишната прогноза. Освен това достигането на пиковите нива на лихвите по новоотпуснатите кредити в България ще изисква и повече време, за да се материализира. Така увеличаването на лихвите по кредитите ще се проточи във времето, като в една значителна степен ще обхване и 2024 г., вместо да бъде концентрирано почти изцяло през текущата 2023 г. както очакваха икономистите преди три месеца. Резултатът от това ще бъде по-слаб реален ръст на БВП през следващата година, тъй като ефектът от агресивното затягане на паричната политика в развитите икономики през 2022 г. и 2023 г. изисква повече време, за да се принесе в пълна степен към българското стопанство.

Относно инфлацията икономистите на банката повишават очакваните стойности на средногодишната инфлация на потребителските цени на 11.1 на сто от 9.7 на сто през 2023 г. и на 5,5 на сто от 4,8 на сто през 2024 г. Базисната инфлация ще достигне върха си през юни, а не през април тази година и то на по-високо ниво от 14,1 на сто вместо 13,6 на сто, спрямо прогнозата, изготвена преди три месеца, като причината за повишените стойности са структурни фактори, посочват експертите.

Изготвянето на нов бюджет за настоящата година ще бъде сред непосредствените приоритети на следващото правителство, смятат експертите. Очакванията са дефицитът на начислена основа през 2023 г. да бъде 3.4 на сто от БВП,  което е минимално покачване в сравнение с прогнозираните през януари 3.3 на сто. Според икономистите на банката, такъв дефицит ще направи възможно 12 на сто увеличение на пенсиите и селективно увеличение на заплатите в публичния сектор. Икономистите на банката очакват увеличаване на инвестициите на публичния сектор от 3.4 на сто от БВП миналата година до малко повече от 5 на сто през 2023 г., което поне отчасти ще компенсира големия спад на публични инвестиции през последните няколко години.

Експертите очакват и въвеждането на допълнителни мерки за фискална консолидация. Те ще включват увеличение на  пътните такси и премахване на по-ниската ставка на ДДС за някои стоки (електричество, топлоенергия и природен газ за домакинствата), които бяха въведени като част от мерките за смекчаване на въздействието на високата инфлация миналата година. Очакванията са схемата за субсидиране на потребителите на електроенергия в корпоративния сектор или да стане много по-селективна (с намаляване както на мащаба, така и на обхвата на субсидиите), или да бъде изцяло премахната.