Българската индустрия е най-енергоефективният сектор у нас. Усилията да се насочат за подобрения на енергийната ефективност при домакинствата и услугите
Източник: Николай Илиев/ Dir.bg, архив.
Ивайло Найденов е магистър по „Ядрена енергетика“ и с докторска степен по „Ядрени енергетични инсталации и уредби“ от Технически университет – София. В периода 2014-2019 г. е последователно „асистент“ и „главен асистент“ в катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“ в Енергомашиностроителен факултет на Техническия университет – София. Специализира в областта на енергийната сигурност в Школата на НАТО в Анталия, Турция през 2015 г. и в Школата на Университет „Масарик“, Бърно, Чехия през 2016 г., а през 2017 година преминава през специализация в областта на критичните суровини в COST Action, Висш технически институт в Лисабон, Португалия. Печели първо място в конкурса за най-добър млад учен на Българско ядрено дружество през 2017г. Заема позицията изпълнителен директор на БФИЕК от октомври 2019 г.
Инж. Найденов Как оценявате заложеното в Стратегическата визия за развитие на енергетиката с хоризонт до 2053 година – изпълнимо и приложимо ли е?
Положителното е, че се представи визия за развитието на електроенергетиката. Вече повече от 2 години страната е без енергийна стратегия, т.е. липсва ни рамка за провеждане на енергийната политика. На този фон виждаме, че се одобряват и отхвърлят различни проекти, които са свързани с енергетиката и по-тясно – с електроенергетиката. Доколкото няма обща рамка и общи цели, този подход създава предпоставки за неефективност. Ето защо, представянето на визията е стъпка в правилната посока. Колкото до конкретните проекти, се надявам, те да могат да бъдат коментирани по целесъобразност от заинтересованите страни в процеса на прерастване на визията в нова енергийна стратегия. Има някои проекти, например за ВЕЦ, които са в различна степен на готовност и са обсъждани през годините.
Подобни готови проекти биха могли да са относително лесно реализуеми, стига да се докаже технико-икономическата им целесъобразност. Нова енергийна стратегия трябва да върви ръка за ръка и с изработването на индустриална стратегия, предвид прогнозата за нарастване на потреблението при енергоинтензивната индустрия. Необходимо е да се направи детайлен и реалистичен анализ както на предлагането на електроенергия, така и на потреблението. Важното е да се гарантира осигуряването на електроенергия на цена, която да запази конкурентоспособността на българската индустрия и да насърчава родното ни производство.
Каква е Вашата визия за развитие на базовите мощности в страната в условията на растящ дял на енергията от ВЕИ за постигане на заложените цели от Зеления преход?
Доколкото базовата индустрия се нуждае от базова енергия, то наличието на нискоемисионни базови мощности в електроенергийната система, които осигуряват електроенергия на достъпна цена, е важен елемент. В това отношение позицията на БФИЕК винаги е била, че изграждането на нови мощности, от какъвто и да е тип, трябва да става на пазарен принцип, без причиняване на излишни разходи за крайните потребители. Това се отнася и до системите за съхранение на електрическата енергия.
Какъв да е делът в електроенергийната система на новите базови мощности, както и на новите ВЕИ, е въпрос на анализ на прогнозните енергийни и мощностни баланси в страната и региона, а изготвянето на енергийната стратегия ще стъпи на тези анализи.
В какъв срок и хоризонт, според Вас, би било реалистично и икономически издържано да се поеме ангажимент за затваряне на въглищните централи в България?
Този въпрос може да се разглежда в два аспекта. Първият е чисто икономическият подход, където главната променлива са цените на въглеродните емисии. Не е тайна, че цените на лигнитните въглища са ниски и, ако не трябваше да се заплащат разрешителните за емисии парникови газове, ТЕЦ на лигнитни въглища у нас щяха да произвеждат електроенергия с относително ниски разходи. Доколкото обаче лигнитните въглища са нискокачествено гориво, то и емисионните фактори на централите са високи, което води до големи допълнителни разходи. При цена на емисиите от 100 EUR/t, тя се превръща в разход между 120 и 140 EUR/MWh. В този случай икономическата ефективност зависи изключително много от ценовите равнища на пазара на електроенергия.
От друга страна стои аспектът на енергийната сигурност. Лигнитните въглища са местно гориво и не разчитаме за тях на външни доставчици и транзитни страни. ТЕЦ на лигнитни въглища играят важна роля за първичното и вторично регулиране на честота на синхронната зона на Континентална Европа, както и за непрекъсната и сигурна работа на единната електроенергийна система.
В този ред на мисли, замяната на ТЕЦ на лигнитни въглища ще се осъществи, когато в електроенергийната система има мощности с еквиваленти функционалности на ТЕЦ, за осигуряване на необходимите системни услуги. Редица анализи, включително и тези, представени от Министерството на енергетиката, сочат като най-реалистичен подход постепенната замяна на въглищните ТЕЦ с хоризонт между 2030 и 2040 г. Основната точка на анализ е кой вариант е най-разходоефективен и запазва максимално адекватността на електроенергийната система:
- инвестиции в нови диспечируеми мощности;
- постепенното извеждане от експлоатация, макар и при нарастващи разходи за емисии;
- запазването на ТЕЦ и въгледобива при въвеждане на въглеродоочистващи системи.
Има ли вече изработени сценарии от Комисията за енергиен преход, на която сте член, за декарбонизация на българската енергетика и какви са заложените параметри в тях на производствените енергийни мощности?
Разгледани са различни сценарии, които почиват на заложените параметри в Националния план за възстановяване и устойчивост. Някои от тях предивждат по-бързо извеждане от експлоатация на въглищните централи, други предвиждат срок за работа на въглищните централи до 2038 г. с постепенно извеждане от експлоатация. Всички сценарии в крайна сметка водят до един и същ краен резултат през 2050 г., само че с различни разходи. Спирането на топлоелектрическите централи у нас преди 2038 г. води до допълнителни разходи за системата, които могат да достигнат до около 10 млрд. евро през периода 2025 – 2035 г., в зависимост от възприетите срокове и избора на заместващите мощности.
В самата комисия няма единодушие по интерпретацията на резултатите, но нашата работа е не да изземваме функции на изпълнителната власт, предвидени в Закона за енергетиката, а да изработим сценарии, да оценим ефектите им и да ги предоставим за информация на Консултативния съвет по Зелената сделка. Комисията за енергиен преход има чисто съвещателни функции и, по мое мнение, не може да решава самостоятелно съдбата на българската енергетика. Нейната цел е да създаде аналитична основа, която да се предостави на институциите, ангажирани с вземането на тези ключови решения.
От друга страна, с решението на НС за преразглеждане на Националния план за възстановяване и устойчивост, вероятно ще се изменят и параметрите на сценариите, които Комисията за енергиен преход трябва да разглежда. Твърде е възможно да се наложи работата да започне от начало.
Какви са основните симулационни модели, на които са базирани тези сценарии?
Използван е моделът Plexos на CompassLexecon, който моделира почасово енергийните и мощностните баланси, както и взаимовръзките между отделните балансови зони, съобразно заложените входни данни. Самите входни данни са генерирани с изчислителния инструмент Pathways Explorer. Оценяват се и разходите за електроенергийната система и намаляването на емисиите парникови газове.
Как мерките за енергийна ефективност в индустрията способстват намаляване на енергопотреблението и приложими ли са при по-енергоемките производства?
Бих искал първо да направя важното разграничение между енергоемкост и енергоинтензивност. Енергоемкостта е, когато се потребява много енергия по принцип, а енергоинтензивността е, когато се потребява много енергия на единица продукт, поради особеностите на технологичните процеси – електролиза, топене на метали, синтез на химични продукти и т.н. Енергоинтензивните производства са ефективни, но изискват много енергия, средствата за която е основен компонент на разходите им.
Индустрията в България от дълги години е най-енергоефективният сектор като постоянно подобрява показателите си. Всички големи предприятия непрекъснато работят за подобряване на енергийната си ефективност, защото тя от ключово значение за добра конкурентоспособност и висок потенциал за износ. Освен това енергийната ефективност невинаги води до намаляване на електропотреблението. Това е т. нар. парадокс на Джевънс – когато намалиш енергопотреблението на единица продукт (повишаваш енергийната ефективност), можеш да разшириш производството и, произвеждайки повече единици краен продукт по-ефективно, в крайна сметка увеличаваш потреблението на енергия в абсолютни единици.
Както вече казах, българската индустрия е най-енергоефективният сектор у нас. Усилията трябва да се насочат за подобрения на енергийната ефективност при домакинствата и в сферата на услугите.
Към настоящия момент какви са най-сериозните предизвикателства, пред които са изправени предприятията, членуващи в Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори?
Въпреки временното успокояване на енергийните пазари, стои притеснението от ново повишение на цените на газа и електроенергията, доколкото не може да се определи дали периодът на волатилност на тези цени е приключил. Друго предизвикателство е съживяването на дългосрочната доставка на електроенергия за крайните индустриални потребители, тъй като видяхме през изминалите 18 месеца рисковете, произтичащи от високия дял на спотовата търговия.
Ситуацията с осигуряването на доставките на природен газ беше овладяна благополучно от служебното правителство на Гълъб Донев. Кои са основните доставчици на природен газ за големите индустриални предприятия?
И понастоящем основният доставчик на индустрията е „Булгаргаз“, но освен тези доставки предприятията си закупуват газ и от други търговци, така че да получат продукт, който отговаря в най-голяма степен на профила им на потребление. Към момента обаче (януари и февруари 2023 г.) цените на спот пазара са по-ниски от цената на „Булгаргаз“. Това е така, тъй като в микса на държавния доставчик влизат и количества газ от ПГХ „Чирен“, които сега са скъпи, тъй като бяха нагнетени, когато цените на газа бяха твърде високи.
Каква е визията на членовете на Федерацията на индустриалните енергийни консуматори по отношение на пълната либерализация на газовия пазар в страната?
БФИЕК подкрепя развитието на либерализиран и прозрачен пазар на природен газ. Същевременно трябва процесът на либерализация да е предвидим, а не стихиен. Трябва да извлечем поуки и от либерализацията на електроенергийния пазар, която показа някои слабости на краткосрочната търговия. Пазарите както на електроенергия, така и на газ е добре да предлагат достъп до продукти с различен профил и различна срочност, така че да се осигури адекватна възможност за управление на портфолиото и на риска както за крайните клиенти, така и за търговците.
Какви са нагласите и възможностите на членовете на БФИЕК за преминаване към алтернативно на природния газ гориво?
Възможностите за преминаване към алтернативни горива са различни в зависимост от конкретното производство, като понякога такава стъпка е невъзможна. Предприятията, при които има възможност за използване на алтернативни горива, вече са предприели стъпки в тази посока. За съжаление процесът не е бърз, тъй като е свързан с проектиране и изграждане на нови промишлени инсталации, с промяна на комплексните разрешителни, получаването на съответните разрешителни за изграждане и въвеждане в експлоатация на новите инсталации и т.н. Основно се преминава към пропан-бутан, на някои места газът се заменя с дизелово гориво.
Замяната с електроенергия е по-ограничена. Пълното преминаване към алтернативни горива ще се осъществи едва, когато завърши изграждането и въвеждането в експлоатация на съответните инсталации. В повечето случаи, обаче, алтернативното гориво измества само частично потреблението на природен газ.
На финала моля за Вашата прогноза – кога и как във времето виждате възстановяването на икономическия растеж в страната?
Не бих могъл да се ангажирам с точна прогноза, защото зависи от много външни фактори. И към момента има известен ръст, стремежът е той да се ускори. Доколкото обаче сме отворена, експортноориентирана икономика, производството у нас ще зависи и от търсенето в рамките на основните ни пазари.