Белгия пак обръща поглед към атомната енергетика

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
578
article picture alt description

АЕЦ "Дул". Източник: Wikipedia.

Обзорът е изготвен специално за 3E-NEWS от Апостол Апостолов. Икономическият журналист живее в Белгия, поддържа свой блог на енергийна тематика и специализира в областта на логистиката

Белгия има две атомни електроцентрали. Едната е АЕЦ „Тианж“  (Tihange). Разположена  на брега на река Маас, близо до Лиеж. Изградена е на площ от 75 хектара. Другата е АЕЦ „Дул“ (Doel). Намира на брега на река  Шелда в покрайнините на  Антверпен. Мажоритарен собственик е френската енергийна корпорация Engie чрез нейното дъщерно дружество Electrabel.

В двете централи има общо седем реактора. През 2003 г. федералният парламент приема закон, който забранява строителството на нови мощности. През 2021 г. настоящето правителството с премиер Александър де Кроо приема решение, че страната трябва да е затворила поетапно всички блокове до 2025 година. След разразилата се енергийна криза заради войната в Украйна кабинетът обаче решава да даде крачка назад и на практика нарушава собствения си закон с намерение да отложи затварянето на мощностите до зимата на 2026-2027 година. Според Агенцията за ядрена безопасност те са напълно безопасни. Операторът „Енджи“ обаче е категорично против двугодишното отлагане.

През септември миналата година, като следва закона от 2003, страната извежда от енергийната мрежа първият от седемте реактори. В края на януари и втори. Така, остава с общо 5 от 7 реактора.

 

Другата съседка на Белгия – Франция също не може да се похвали през последната година като стабилен енергиен партньор при една евентуална енергийна криза в района на Бенелюкс. Множество проблеми съпътстваха френските АЕЦ през изминалата година. Заради непредвидени аварии и продължителни ремонти, производството на електроенергия е спаднало до най-ниското си ниво от повече от три десетилетия. От тази гледна точка премиерът Александър Де Кроо и министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен са единодушни, че нe искат да поемат никакви рискове с енергийната сигурност на страната. Така се стига до преговори с оператора за модернизиране и удължаване с 10 години живота на два от най-новите реактори „Дул“ 4 и „Тианж“ 3. Поставен е и конкретен срок на пускане 2026 г.

От затваряне към модернизация

Пътят на преговорите започва буквално месеци след началото на войната. Зареждат се поредица от срещи, които се определят като задънена улица, без никакъв резултат. Опозицията надава вой, че диалогът с „Енджи“ е муден, а ядрените власти се опасяват, че времето лети и нямат нужното технологично време да пуснат ремонтираните мощности след 3 години. През лятото на миналата година е подписано предварително споразумение, в което се казва че при удължаване на живота на „Дул“ 4 и „Тианж“ 3, те ще бъдат прехвърлени в нова компания с по 50% акционерно участие на „Енджи“ и правителството. Дебело се подчертава, че държавата влиза с финансиране, но не и в експлоатацията. 

Очаква се окончателното споразумение да бъде парафирано в края на март. Това може да стане, ако до тогава операторът и правителството са изчистили финансов спор, свързан с отработеното ядрено гориво. За нуждите по извеждане е създадена сметка с бюджет от над 14 млрд. евро, която се захранва както държавата, така и операторът. На всеки три години Комисията за ядрени съоръжения (CNV) прави ревизия и преценява дали според инфлацията е необходимо да се внасят допълнителни пари, така че да не се спъва процесът. Парите основно ще се отиват по две направления – демонтаж и съхранение на ядрените отпадъци. Ядрените власти настояват компанията-майка Engie да внесе за 2022 г. допълнителни 3,3 милиарда евро. Французите обаче смятат, че искането е неоправдано и не биха внесли допълнително повече от 900 млн. евро. По този въпрос споровете предстоят. Очаква се и решението на т.нар. пазарен съд, който е част от Апелативния съд в Брюксел.

Времето тиктака

Докато правителството и компанията се опитват да постигнат споразумение, часовникът безмилостно тиктака, изказва опасенията си пред вестниците De Tijd и L'Echo генералният директор на ядрения регулатор Франк Хардман. Ако бъде взето някакво решение в началото на годината, можем да изпълним плановете, но маржът ни на действия е силно съкратен, казва той.

Опасенията за главният изпълнителен директор на „Енджи Електрабел“ Тиери Сагеман са, че до визираната 2026 година няма време, а са необходими тестове. "Ако се появи проблем, може да забави рестарта. За нас това все още е възможно, но, разбира се, трябва да се извърши и законодателна работа и Оценка на въздействието върху околната среда. След три години предполагам, че ядреното гориво все още може да бъде поръчано, ние не се намесваме в това", посочва той пред няколко местни ежедневника.

План Б – партньорство с Нидерландия

И докато Белгия води разговори с французите, съседна Нидерландия обяви намерението си да изгражда две нови атомни централи. До 2024 година ще бъде направен ОВОС и потърсено международно финансиране, а самото строителсто през 2028, обяви Хага. Мълниеносно последва реакция от Брюксел с изявление на фламандският министър на околната среда Зухар Демил, която предложи страната да участва съвместно в изграждането на новата АЕЦ  край Борселе близо до белгийската граница. 

Ситуацията с енергията, според Демил, е такава, че страната е "принудена да залага на няколко коня“, за да увеличи енергийните си доставки в бъдеще и да намали зависимостта си от въглищата. "Заедно с нашите нидерландски колеги искаме да започнем дългосрочен разговор, в който фламандско-нидерландско сътрудничество или съвместна инвестиция в изграждането на нови атомни електроцентрали в Нидерландия е една от възможностите за мен“, аргументира се тя.

Проектът за новите атомни мощности, с обща мощност от 1600 мегавата, беше включен в коалиционното споразумение на нидерландското правителството през декември 2021 г. Освен в Борселе, близо до белгийската граница се обсъждат още два варианта -  Маасвлакте (Ротердам) и Грьонинген.  

Фаворитът на нидерландското правителство обаче е Борселе, защото имало достатъчно място за разполагането на повече реактори. Освен това, като действаща и в момента централа има готова инфраструктура и експерти на терен. Нейният живот също предстои да бъде удължен и след 2033 г.

Реактори от ново поколение

Наред с плановете за модернизацията на два от блоковете, обмисля се и план за строителство на нови  модулни реактори (SMR). За тази цел от централния бюджет ще бъдат инвестирани 100 милиона евро в изследвания, стана ясно от интервю с председателя на една от коалиционните партии в управлението Сами Махди за фламандската обществена фламандска телевизия VRT.

Недостиг на енергия?

Призиви за по-бързи действия на правителството идват и от направен анализ на риска, разработен от оператора на мрежата „Елиа“. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1,2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление.

Операторът предложи план за запазване на ядреното гориво, като реакторите произвеждат по-малко електроенергия през летните месеци. Правителството се надява, че това ще даде възможност да работят по-дълго време, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки през зимите на 2025-2026 г. и 2026-2027 г.

"Войната в Украйна и проблемите във френския ядрен енергиен сектор ни накараха да потърсим начини за създаване на повече сигурност и намаляване на рисковете в енергийните доставки", заяви говорителят на енергийното министерство Йонас Дутордоар пред Ройтерс.

Този развой от изводите в анализа навеждат на мисълта кабинетът да мисли за удължаване живота на още реактори. В телевизионно интервю за VRT премиерът Александър де Кроо ясно заяви, че не е „изключено“ да се прибегне и до тази стъпка, за да са сигурни, че ще има достатъчно енергия през следващите зими.

Премиерът подчерта, че плановете са с диапазон и към следващото правителство след неговото, което „ще е с развързани ръце“, ако реши да следва водената в момента политика и да запази ядрените мощности отворени.

От политиката, която води правителството, е видно, че няма никакво намерение да се отказва от атома с оглед на несигурната енергийна среда, проблемните френски АЕЦ и препоръката на оператора „Елиа“.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща