Може ли България да избегне до 20 млн. лева глоби за лошото качество на въздуха?

Страната ни е изпратила данни, че фините прахови частици са под средногодишните норми, а в много общини и средноденонощните норми също са по-ниски.

Климат / България , Климат / Екология
Рая Лечева
1156
article picture alt description

Снимка: 3eNews/Рая Лечева

България може да избегне до 20 млн. лева глоба за мръсния въздух. Това става ясно от отговори на Министерството на околната среда и водите на въпроси на 3eNews.

През 2017 г. съдът на ЕС установи, че пределно допустимите стойности на фини прахови частици са систематично нарушавани и не са създадени планове за качество на въздуха, с които да се преустанови нарушението. Затова от 2019 г. страната ни е в съдебна процедура, но все още не е осъдена заради неспазване на правилата за качество на въздуха.

Наказателната процедура се намира на етап висящо производство пред Съда на ЕС за налагане на финансови санкции. Ищец по делото е Европейската комисия (ЕК), която с исковата си молба поиска от Съда на България да бъдат наложени два вида финансови санкции- еднократно платима сума и периодична имуществена санкция. През март миналата година ЕК поиска на България да бъде наложена глоба от 3156 евро за всеки ден просрочие от 5 април 2017 г. до деня на определяне на решение по делото, което прави най-малко 6 млн. евро. Освен това Комисията искаше България да бъде осъдена да плати и 5677,20 евро на ден за всяка от зоните с мръсен въздух от датата на постановяване на решението до годината на пълно изпълнение на задълженията. Така санкциите за България може да достигнат 10 млн. евро или до 20 млн. лева на година. Тази цифра нееднократно беше давал и бившият вицепремиер по климата и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Целта беше България максимално да намали размера на глобите.

На 21 септември 2022 г. се проведоха устни обсъждания по искане на Съда, припомнят от екоминистерството.

България информира за напредък

България  представи информация за последните данни за качеството на атмосферния въздух за 2021 година. Данните показват, че измерените нива на замърсителя фини прахови частици с диаметър до 10 микрометра (ФПЧ10) са под определената от законодателството средногодишна норма (СГН) във всички пунктове за мониторинг в засегнатите зони и агломерации.

Съдът на ЕС е информиран, че е налице много съществен напредък по отношение увеличаване на броя на общините, в които е постигната и средноденонощната норма (СДН). От всички 26 общини, обхванати от делото, 19 от тях са в пълно съответствие и със средноденонощната норма, а в останалите 7 е регистриран най-високият до момента напредък по този показател, посочват от МОСВ.

В рамките на устните обсъждания България подчерта, че тези резултати се дължат на прилагането на комплексни мерки, които същевременно с намаляване на замърсяването следва да са годни да не възпрепятстват икономическата и социалната устойчивост на населението, твърдят експертите на екоминистерството.

На 17 ноември 2022 г. е публикувано Заключението на генералния адвокат по делото. Следва да се има предвид, че генералните адвокати имат ролята да представят публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които се изисква тяхното произнасяне. Мотивираното заключение не обвързва съдебния състав при решаване на съответното дело, посочват от МОСВ.

Накратко, основните изводи в него са два.

Генералният адвокат: По-добре средствата да се инвестират в подобряване качеството на въздуха

Първо, че не е налице причина за определянето на периодична имуществена санкция. Второ, не е целесъобразно на България да се налага периодична имуществена санкция, доколкото би било по-добре тези средства да бъдат инвестирани в подобряването на качеството на атмосферния въздух.

В този смисъл, следва да бъде отбелязано, че в своето заключение генералният адвокат по делото е отчел както трудностите, пред които е изправена България, така и положените усилия и постигнатите резултати до момента.

Към настоящия момент няма информация кога Съдът на ЕС ще постанови своето решение по делото, като пак следва да се отбележи, че мотивираното заключение на Генералния адвокат не обвързва съдебния състав при решаване на съответното дело.

Препоръчва се да бъде призната единствено оценката на ЕК, че към 9 февруари 2019 г. България все още не е изпълнила изцяло решение от 5 април 2017 г. за задължението си за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Така България би могла да плати многократно по-ниска санкция.

Усилия са насочени и към недопускане високи норми на серен диоксид в Югоизточна България

3eNews зададе въпроси и за наказателната процедура за високите нива на серен диоксид. По отношение наказателната процедура за неспазване нормите на серен диоксид екоминистерството информира, че Съдът на ЕС вече се произнесе по заведеното дело от Европейската комисия срещу България. Решението на Съда е от май 2022 г. и с него се установява, че България не спазва установените в европейското законодателство норми за серен диоксид в Югоизточна България. Това е установително по своя характер решение и с него Съдът на ЕС се произнася единствено дали държавата е извършила нарушение или не. Усилията са насочени към недопускане на превишения на нормите на серен диоксид, като за целта се изпълняват набелязани от служебния кабинет мерки - както такива с превантивен характер, така и при регистриране на превишения на нормите и засилена контролна дейност. В резултат на тези усилия нормите през 2022 г. са спазени, уверяват от екоминистерството.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща