Комисията по земеделие в парламента се готви днес да гласува разрешаване строителство в горите
Снимка: Pixabay
Премахване на областните планове за развитие на горските територии, разрешаване на сеч на немаркирани дървета, разрешаване на сеч без издадено позволително за сеч, разрешаване на строителство в горските територии за негорскостопански цели без промяна на предназначението на територията са само част от скандалните промени, които се готвят в Закона за горите. Това предизвика вълна от недоволство, а от инициативата "Зелени закони" призоваха да се изпратят становища в Комисията срещу спорните промени.
Очаква се днес на Комисия по земеделие и гори да бъдат гласувани предложенията за промени в Закона за горите между първо и второ четене.
Предложенията предвиждат и премахване на плащанията за екосистемни услуги от горите, както прехвърляне на 5% от акумулираните средства във фонд „Инвестиции в горите“ на държавните горски предприятия на общините.
Предложенията се различават по своите цели от разглеждания законопроект и това е нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, смятат от "Зелени закони". Не е провеждана обществена консултация върху тях.
За предложенията не е извършена икономическа оценка за загубите за държавния бюджет и бюджета на държавните предприятия.
Част от предложенията представляват планове и проекти по смисъла на Директивата за стратегическа екологична оценка и като такива подлежат на екологична оценка по реда на глава Шеста на ЗООС, каквато не е извършена, припомнят от организацията.
Плащането за екосистемни услуги е част от европейските политики и трябва да бъде въведено от страните членки до 2025 г. Неизпълнението на разпоредбите на Закона за горите от изпълнителната власт не е основание за промяна на закона, а за оказване на контрол върху дейността на изпълнителната власт от страна на народните представители;
Разрешаването на сеч на немаркирани дървета и сеч без издадено позволително ще компрометира съществуващата система за опазване и контрол в горските територии и ще доведе до множество незаконни сечи.
Областните планове за развитие на горските територии са заложени в Закона за горите с две цели – да намалят административния натиск върху собствениците на гори, чиито действия ако отговарят на предвижданията на плановете да не подлежат на процедури по ЗООС и ЗБР и да регламентират плащанията за екосистемни услуги от горите.
Премахването на плановете ще запази административния натиск и ще продължи да затруднява дейността на компетентните органи по околна среда. Над 80 % от всички процедури в РИОСВ и МОСВ по ЗООС и ЗБР са по приложение на Закона за устройство на територията и Закона за горите. Намаляването на тези процедури и отчитане правилно на техният кумулативен ефект ( за липсата на което има дело в Съда на ЕС срещу България) е заложено да се извърши чрез приемането на Общи устройствени планове на общините и Областни планове за развитие на горските територии.
Допускането на строителство за негорски цели в горските територии без промяна на предназначението им представлява схема за държавна помощ, която сама по себе си подлежи на разрешаване от страна на ЕК преди нейното приемане и ще доведе до загуби за държавния бюджет, категорични са експертите.
Предложеното прехвърляне на 5 % от средствата на фонд „Инвестиции в горите“ на общините би довело до тяхното разпиляване, защото повече от 90% от българските общини нямат опит и практика в извършване на действия за инвестиции в горите, а голяма част от тях нямат и собствени горски територии – т.е. за да извършат подобни дейности те ще трябва да искат разрешения от държавните горски предприятия от чиито фондове са получили средствата, смятат още от "Зелени закони".
В последните гърчове от краткия си живот 48 Народно събрание обедини три законопроекта за промени в Закона за горите, един от които повтаря законопроекта от 2012г и предвижда изсичане и застрояване без промяна на предназначението. Важно е гражданите да кажем ясно „не“ днес, защото заплахата от приемане на скандалните поправки е реална и ще ни върне не само на Орлов мост – но и 10 години назад като общество, коментират еколозите.