Кои са най-големите корпоративни сделки за 2022 година?

Пазарът на сливанията и придобиванията отчита спад от над 35 на сто през първите три тримесечие на 2022 година

Икономика / Анализи / Интервюта , Финанси
3E news
557
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Пазарът на корпоративните сливания и придобивания отчита спад от над 35 на сто през първите три тримесечие на 2022 спрямо периода януари-септември 2022 г. Общата стойност на сделките от началото на годината до 1 октомври възлиза на 2.286 трилиона долара спрямо 3.548 трилиона долара, отчетени за същия период на миналата година, показаха данните на един от лидерите в пазарната и финансова информация SP Global, цитирани от БТА.

Още по темата

Броят на обявените сделки е 36 824 спрямо 43 466 за същия период на рекордната 2021 г., което означава, че за деветте месеца броят на сделките е спаднал с малко над 15 на сто.

Данните, обхващащи само третото тримесечие, показват, че вследствие на увеличаването на основните лихви на водещите световни банки – Федералния резерв (САЩ), Европейската централна банка (еврозоната), Bank of England (Великобритания), което води до влошаване на глобалните кредитни условия, обемът и общата стойност на сделките спадат с най-силно темпо спрямо останалите тримесечни отчетни периоди.

С общ брой на сделките от 11 118 за периода юли-септември показателят се понижава и доближава данните от третото тримесечие на белязаната от пандемия 2020 г., когато бяха обявени 11 778 сделки. Стойността на сделките през третото тримесечие на 2022 г. се понижава до 530.98 млрд. долара и е най-ниската от над две години.

Кои са най-големите сделки в този пазарен сегмент, обявени до момента през настоящата година?

Въпреки посочени данни, водещата сделка за изминалата година – тази за придобиването на разработчиците на видео игри Activision Blizzard от ИТ гиганта Microsoft за 68.7 млрд. долара, което бе обявено на 18 януари, значително надвишава стойността на рекорда за 2021 г. - сливането на развлекателното подразделение на АТ&T Warner Bros и медийната компания Discovery Inc, позната с научно-популярните си ТВ канали, което бе оценено на 43 млрд. долара.

Пандемията и времето, прекарано вкъщи от потребителите, накара едни от най-големите играчи в ИТ индустрията да обърнат по-голямо внимание на сектора за видео игри и виртуално развлечение.

С придобиването Microsoft добави серия от световно известни игри и към портфолиото си, включително Warcraft, Diablo, Call of Duty, Overwatch и Candy Crush. Показателно е, че сделката също така означава, че съоснованата от милиардера Бил Гейтс компания става трета в гейминг бизнеса след китайската Tencent и японската Sony. 

Сделката показа още, че Microsoft и нейното основно гейминг подразделение Xbox залагат, че бъдещето на игрите е "в облака", а не в игровите конзоли като Playstation. Като пренесе цялата гама от любими игри в Game Pass, своята водеща абонаментна услуга, компанията се надява тя да се превърне в любима дестинация за геймърите по целия свят.

Придобиването, което е предложено да се осъществи под формата на трансакция "в брой", все още не е получило финално одобрение от регулаторните органи и дори, според последната информация, може да предизвика дело за пазарна концентрация срещу Microsoft. Една от причините е, че Sony иска да запази възможността заглавието Call of Duty да се играе на "Плейстейшън" конзолите още дълго време.

На второ място

е сделката за придобиването на софтуерния разработчик и един от лидерите в областта на виртуализацията VMWare от производителя на чипове Broadcom. И двете компании са базирани в САЩ, а стойността на сделката, обявена през май, е 61 млрд. долара под формата на пари в брой и акции на купувача Broadcom.

Сделката бе последната в серия от смени на собствеността във VMWare, която създаде ключови технологии, които в момента масово се използват в облачните изчислителни центрове. VMWare има повече от 500 000 потребители в целия свят и е партньор на всички важни доставчици на облачни услуги, включително Amazon, Microsoft и Google/Аlphabet.

С VMWare под шапката на Broadcom, 49 на сто от комбинираните годишни приходи на компанията се очаква да идват от продажби на корпоративен софтуер.

Третата по стойност сделка

идва от индийския банков и финансов сектор, където на 4 април бе обявено, че най-голямата банка в страната HDFC Bank ще придобие  компанията за жилищни кредити HDFC Limited за около 60 млрд. долара. Придобиваната компания, по данни на Блумбърг, предоставя заеми на повече от половината клиенти, които закупуват жилище в Индия - страна с население от над 1,4 млрд. души.

Обединението на базираните в Мумбай компании ще създаде най-голямата финансова институция в страната с капитализация от 190 млрд. долара. Сделката идва, след като Индия премина през сериозни сътресения, свързани с нерегламентирано отпускане на заеми през 2018 година.

На четвърто място

е сделката, която може би прикова най-много медийно внимание по света – тази, при която най-богатият човек на планетата Илон Мъск придоби популярната социалната мрежа Twitter за 44 млрд. долара.

Още през януари тази година Мъск започна да купува акциите на компанията, а след първоначален отказ на 25 април милиардерът получи одобрението от борда на директорите на компанията да я придобие за посочената сума. 

Тогава изпълнителният директор на автомобилостроителя Tesla заяви, че планира да въведе нови функции в платформата, да направи нейните алгоритми с отворен код, да се бори с фалшивите акаунти и да насърчава свободата на словото. Именно неясната бройка на спам акаунтите стана причина Мъск да размисли и да обяви, че няма да пристъпи към сделката, ако Twetter не оповестят и не се справят с проблема. От своя страна компанията заведе дело срещу Мъск с искане договорът да бъде обявен за окончателен, но до съдебно решение не се стигна. На 25 октомври Мъск все пак придоби компанията и впоследствие стана неин изпълнителен директор. Символ на преминаването на собствеността стана снимка на милиардера, влизащ в централата на социалната мрежа с мивка в ръце, загатвайки за предстоящите промени.

Петата сделка

Е договорка на два гиганта в областта на логистиката и недвижимите имоти. През юни специализираното дружество за имоти, фокусирано върху складови площи,  Prologis обяви, че ще придобие партньора си Duke Realty Corp за около 26 млрд. долара, включително трансакция на дълг.

Сделката идва, след като базираната в Сан Франциско Prologis, чиито клиенти включват гиганта за онлайн търговия на дребно Amazon и куриерската FedEx, сама отхвърли две оферти за придобиване.

Duke Realty Corp със седалище в Индианаполис, Индиана, контролира повече от 150 милиона квадратни фута (13.93 милиона квадратни метра) търговски недвижими имоти в 548 локации на големи пазари в САЩ като Атланта, Далас, Чикаго, Южна Калифорния и Кълъмбъс.

Според очакванията на Блумбърг предстоящата 2023 г., с дори по-малко сделки от 2022-а, може да донесе "връщане към нормалното" на пазара на сливания и придобивания след рекордната 2021 година./Спас Стамболски, БТА

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща